O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 546
гр. София, 15.11. 2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание от девети ноември две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
изслуша докладваното от съдия Бояджиева ч. гр. дело № 3668/ 2017 г., и за да се произнесе, взема предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал.3, т.2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба вх. № 17683/ 19.06.2017 г. на „ Б.“- ЕАД, представлявано за нуждите на процеса от адв. Г. С., срещу определение № 1267 от 11.05.2017 г. на Варненския окръжен съд по ч.гр.д. № 792/2017 г., с което след отмяна на определение № 2465 от 07.03.2017 г. на Варненския районен съд по гр.д. № 15002/2015 г., постановено по реда на чл. 248, ал.1 ГПК, окръжният съд е изменил постановеното първоинстанционно определение № 1355 от 10.03.2017 г. за прекратяване на делото, в частта за разноски, осъждайки жалбоподателя да заплати на ответника О. Л. Н. сумата от 2000 лв. за адвокатско възнаграждение пред първа инстанция.
С жалбата се твърди, че определението е поставено при неправилно приложение на нормата на чл. 78, ал. 5 ГПК от страна на въззивния съд- в противоречие с тълкувателната практика на ВКС, а именно ТР № 6/2012 на ОСГТК на ВКС. Поддържа се, че по делото адвокатът на ответника е извършил само едно процесуално действие – изготвяне на отговор на исковата молба, както и че не е налице обективно кумулативно съединяване на девет отделни иска по чл. 124, ал. 5 ГПК. В отделно представеното изложение се поставя въпросът за критерия по чл. 78, ал. 5 ГПК, а именно дали при преценката на основателността на възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение съдът изхожда от фактическата и правна сложност на делото или съобразява единствено представения списък за разноски и доказателствата за извършването им. Навежда се специалното основание, че така поставеният въпрос е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото, но същевременно се твърди и произнасяне в противоречие с мотивите на т. 3 от ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС.
Ответната страна О. Л. Н., в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК, не е депозирала писмено становище.
Върховният касационен съд, състав на IV-то г.о., предвид данните по делото, намира, че жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване по арг. чл. 280, ал.2, т.1- т.3 в вр чл. 274, ал. 4 ГПК в приложимата редакция ( ДВ бр. 50/2015 г. ) и чл. 248, ал. 3, изр.2-ро ГПК като постановен по неоценяем иск, въззивен съдебен акт.
Относно наличието на предпоставките по чл. 280, ал.1 ГПК в приложимата редакция ( ДВ бр. 50/2015 г.) за допускане на касационното обжалване, настоящият състав съобразява и намира следното:
Гр.д. № 15002 /2015 г. по описа на Варненския районен съд е образувано по предявените от „Б.“- ЕАД срещу А. Л. Н., О. Л. Н. и И. Г. М., искове по чл. 124, ал. 5 ГПК за установяване на престъпно обстоятелство при изготвянето на изчерпателно посочени в исковата молба девет броя отделни писмени документа.
По делото е осъществена размяна на книжата и са постъпили отговори по чл. 131 ГПК от всички ответници. Открити съдебни заседания не са провеждани.
С определение № 12826 от 25.11. 2016 г. по гр.д. № 15002/2015 г. Варненският районен съд е прекратил производството по исковете, приемайки, че те са недопустими поради липса на посочените в чл. 124, ал. 5 ГПК предпоставки, както и наличие на висящ процес пред СГС, като това определение е влязло в сила.
В срока за обжалването му, с молба от 08.12.2016 г., ответникът О. Н. е поискал допълване на прекратителното определение в частта за разноски, съобразно искането в отговора на исковата молба и приложените към него доказателства за извършването им.
По възражение на ищеца „ Б.“- ЕАД за прекомерност на адвокатското възнаграждение в производството по чл. 284, ал. 3 ГПК, първоинстанционният съд е намалил адвокатското възнаграждение, заплатено от О. Н., от 2000 лв. до минималния такъв по чл. 7, ал.1, т.4 Наредба № 1 от 09.07.2004 г., като с определение № 2465 от 07.03.2017 г е допълнил определението за прекратяване, осъждайки дружеството да му заплати сумата от 300 лева.
За да отмени първоинстанционното определение по чл. 248 ГПК, в обжалваното пред ВКС определение, окръжният съд е приел, че претендираното като разноски адвокатско възнаграждение е адекватно на фактическата и правна сложност на предявените искове, и макар делото да не се е развило докрай, с фаза по събиране на доказателства и провеждане на устни състезания, не са налице предпоставки за редуциране на заплатеното възнаграждение на адвоката по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК.
При този предмет на делото пред окръжния съд и изложените от него мотиви, не са налице основания за допускане на касационното обжалване.
Поставеният от касатора въпрос за критерия по чл. 78, ал. 5 ГПК е обуславящ по см. на т.1 на ТР №1/ 2009 г. на ОСГТК на ВКС, но не е налице наведеното основание по чл. 280, ал. 1 , т. 3 ГПК( ДВ бр. 50/2015 г.), тъй като самата разпоредба на чл. 78, ал. 5 ГПК е пределно ясна, в смисъл, че при преценката за прекомерност съдът изхожда именно от фактическата и правна сложност на делото като обем от факти, искания, възражения, правни съждения, а не от броя на процесуалните действия извършени от адвоката, включително броя отправени доказателствени искания, явявания в открити заседания, обжалвания и др. По приложението на самата разпоредба има и достатъчно създадена съдебна практика в този смисъл , включително на ВКС по чл.274, ал. 3 ГПК ( например определение № 253 от 29.05.2017 г. на ВКС, І –во т.о., по ч.т.д. № 2614/2016 г. )
Не е налице и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. В т. 3 на ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС е прието , че основанието по чл. 78, ал. 5 ГПК се свежда до преценка за съотношението на цената на адвокатската защита и фактическата и правна сложност на делото и че когато съдът е сезиран с такова искане, той следва да изложи мотиви относно фактическата и правна сложност на спора, т.е. да съобрази доказателствените факти и доказателствата, които ги обективират и дължимото правно разрешение на повдигнатите правни въпроси, което е различно по сложност при всеки отделен случай (например наличие на задължителна практика определя сложност в по-ниска степен) и само ако след тази преценка изведе несъответствие между размера на възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на процесуалните права, следва да намали договорения адвокатски хонорар. Именно по описания в ТР начин е процедирал и въззивният съд в обжалваното определение.
Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на IV- то г.о. ,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение № 1267 от 11.05.2017 г. на Варненския окръжен съд по ч.гр.д. № 792/2017 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: