4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 265
София, 21.03.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК , ІV г.о.в закрито заседание на деветнадесети март през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 195 по описа за 2019 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Н. В. К. /М./ чрез адв.Н. В. от САК срещу решение № 285 от 4.10.18г.по в.гр.дело № 1264/18г.на Старозагорския окръжен съд.С него е отменено решение № 400 от 26.04.18г.по гр.дело № 6759/17г.на Старозагорския районен съд и е постановено друго, с което е отхвърлена исковата претенция на същата страна против Община Стара Загора за приемане за установено, че в акта й за раждане № 868/26.06.81г.,издаден от Общински съвет – Стара Загора, на 21.04.1983г.допълнително са били вписани неверни данни относно избрано съветско гражданство на СССР, съгласно чл.1 от Конвенцията между НРБ и СССР за предотвратяване възникването на двойно гражданство от 6.07.1966г.,в сила от 19.01.1967г.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК жалбоподателката счита, че са налице основанията по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване по следните въпроси: 1.Била ли е в сила към момента на раждането на ищцата Конвенцията между НРБ и СССР за предотвратяване възникването на двойно гражданство от 6.07.1966г.; 2.Изпълнени ли са предвидените в Конвенцията условия,предвид заявлението на родителите от 1983г.,след повече от 2 години след раждането, за да се счете,че за ищцата се прилага чл.7 ал.1 ,според която гражданството,което е определено съгласно Конвенцията, се счита за придобито от деня на раждането на детето; 3.Може ли да породи действие молба за избор на гражданство на детето по чл.1 ал.2 изр.1 от Конвенцията ,ако е подадена след 1-годишния срок по изр.2 на същата алинея; 4.Може ли да се приеме, че е налице подадено заявление по чл.1 ал.2 от Конвенцията, след като не е представено по делото; 5.Надлежен ли е отказът от българско гражданство чрез подаване на заявление от родителите на малолетния до Генералното консулство на СССР в П.; 6. Може ли въззивният съд да приеме като фактическо основание за отмяна по чл.271 ал.1 ГПК обстоятелство, което не е въведено в процеса от никоя страна и не се твърди във въззивната жалба, а именно мотивите,че родителите на ищцата били направили отказ от гражданството й през 1983г.; 7.Може ли съдът при действие на чл.235 ал.2 ГПК да приеме за установен в процеса факт, който не е доказан по делото ; 8. Може ли съдът да приеме като доказателство посоченото в официален документ,чиято истинност в тази му част е предмет на оспорване пред съда по реда на чл.38 ал.4 ЗГР и може ли само въз основа на оспорения документ да приеме,че искът не е доказан.Жалбоподателката сочи и основанието по чл.280 ал.2 ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение.
В отговор по чл.287 ГПК ответникът по жалбата Община Стара Загора чрез процесуален представител Д. В. счита,че не са налице основанията по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 и чл.280 ал.2 ГПК за допускане на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 и ал.2 ГПК, приема за установено следното:
С обжалваното решение въззивният съд е приел, че при раждането на ищцата Н. К. на 24.06.1981г.в [населено място], в акта й за раждане е било вписано за нейно гражданство ”НРБ”,като неин баща е записан В. В. К. /без посочено гражданство/,а за нейна майка е записана К. И. К., с българско гражданство.На 21.04.1983г.е било направено официално допълнение в полето на акта за раждане, отнасящо се до гражданството й, като е посочено,че гражданството на лицето е съветско /СССР/,като промяната е била направена по повод официално писмо № 04-02-11/14.04.1983г.на тагавашния ОНС –Стара Загора. Прието е, че родителите на Н. К. са упражнили правото си на избор на гражданство,съгласно първоначално декларираното, във връзка с действащата по това време Конвенция № 66/6.07.1966г.между НРБ и СССР за предотвратяване възникването на двойното гражданство /в сила от 19.01.67г./,чийто чл.1 дава възможност на родителите,единият от които е гражданин на една от договорящите страни,а вторият- гражданин на другата договаряща страна, да избират по взаимно съгласие гражданството на една от договарящите страни за детето,родено след влизане в сила на тази конвенция.Съдът е изложил съображения,че Конвенцията е била в сила към датата на раждане на ищцата,тъй като в нея било заложено да се продължава автоматично,ако никоя от договарящите се страни не е заявил официално предварително отказването си от нея.С оглед на това е направен извод, че допълнителното вписване на 21.04.1983г.не съдържа неверни данни относно избраното съветско гражданство.
Обжалваното решение не се разминава по правни изводи с практиката на Върховния касационен съд.
В решение № 157 от 3.07.18г.на ВКС по гр.дело № 1666/17г.на ІV г.о.,постановено по реда на чл.290 ГПК, е посочено,че в случаите,когато се оспорва истинността на вписан в акта за раждане факт, ако се касае за грешка, тя подлежи на отстраняване по реда на чл.547 ГПК,ако не подлежи на отстраняване по друг ред.Неверни са данните,които не отговарят на действителното фактическо положение.
В разглеждания случай не се претендира поправка на акта за гражданско състояние, която да се дължи на грешка или пропуск,а се иска заличаване на вече вписани обстоятелства в акта за раждане.Целената промяна в гражданството на ищцата може да се извърши по административен ред, предвиден в Закона за българското гражданство.
По изложените съображения поставените от касатора въпроси не са от значение за изхода на спора, доколкото по делото не се установява допълнителното вписване на неверни данни за гражданството на ищцата по смисъла на чл.38 ал.4 ЗГР.
Върховният касационен съд намира,че релевираното от касатора основание по чл.280 ал.2 пр.3 ГПК за допускане на касационното обжалване поради очевидна неправилност на въззивното решение не се установява. Очевидно неправилен е съдебният акт при допуснати от съда нарушения, при които законът е приложен в неговия противоположен смисъл,т.е.съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или отменена правна норма, на основополагащи за съдопроизводството процесуални правила, извън формиране на вътрешното убеждение, гарантиращи обективно и безпристрастно, при зачитане равенството на страните, решаване на правния спор, както и когато въззивният акт е постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. В случая нито служебно, нито с оглед изтъкнатите в касационната жалба пороци на въззивното решение, не може да се обоснове наличието на очевидна неправилност,която е обусловена от видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели до постановяване на неправилен съдебен акт.Доводите в касационната жалба съставляват оплаквания за неправилна интерпретация на доказателствата при формиране на вътрешното убеждение на съда и за необоснованост, които подлежат на проверка по чл.281 т.3 ГПК, но само след допусната касация.
По изложените съображения въззивното решение не следва да се допуска до касационен контрол.
С оглед изхода на производството по чл.288 ГПК жалбоподателката следва да заплати на ответника по жалбата на основание чл.78 ал.8 ГПК юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
Воден от горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 285 от 4.10.18г. по в.гр.дело № 1264/18г.на Старозагорския окръжен съд.
ОСЪЖДА Н. В. К., ЕГН [ЕГН] да заплати на Община Стара Загора сумата 100 лв /сто/юрисконсултско възнаграждение за ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.