О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 87
гр.София,
20.02.2018г.
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети февруари две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател:ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д. № 611 описа за 2018 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.
Обжалвано е определение № 284 от 24.01.2018 г., постановено по гр.д. № 4671/2017 г. на Софийския апелативен съд, с което е оставена без уважение молбата на К. И. Б. за освобождаването му от задължение да внесе държавна такса в размер на 15 лева по жалба вх. № 21310 от 14.12.2017г. по описа на съда, както и молбата за предоставянето на правна помощ за процесуално представителство за приподписване на същата жалба срещу определение № 3800 от 20.11.2017 г. на на Софийския апелативен съд, постановено по същото дело.
Частният жалбоподател К. И. Б. с адрес в [населено място], поддържа, че обжалваното определение е неправилно, поради нарушения на процесуалния и материалния закон и необоснованост по подробно изложени в жалбата съображения.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., при тези данни, приема за установено следното:
Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна и е допустима.
С обжалваното определение по молбата за освобождаване от държавна такса въззивният съд е приел, че същата е неоснователна. От представената по делото декларация е констатирано, че молителят декларира, че е женен от 21.09.2016 г., не работи с призната неработоспособност от 96%, няма никакво имущество и никакви доходи, притежава право на собственост върху дялове в търговско дружество, което не извършва търговска дейност от 01.01.1994 г. и е регистриран като ЕТ, но е заличен. За служебно известен на съда факт са посочени вписани по обстоятелства по партидата на К. Б., от които се установяват извършени от молителя разпоредителни сделки с имоти. Налице били вписвания за ипотека и възбрана върху собствен на молителя имот – дворно място, вилна сграда и пристройка в [населено място], С. – Д.; също и за две съдебни решения за делба на два недвижими имота в София с признати права на съсобствеността на Божков, както и на искови молби, с които същият е заявил права върху дванадесет поземлени имота в [населено място], м. С.. За служебно известно на съда е прогласено и обстоятелството, че жалбоподателят Божков не изпитва затруднение да внесе сумата от 15 лева, което той бил признал по ч.гр.д. № 1819/2017 г. по описа на САС. Направеното следващо искане за назначаване на правна помощ, апелативният съд е счел за неоснователно, като е посочил, че не са налице предпоставките по чл. 23 ЗПП, доколкото жалбоподателят Б. притежава достатъчно имущество и средства, за да заплати адвокатско възнаграждение на упълномощен от него адвокат в размер на 200 лева, съгласно чл. 11 от Наредбата за определяне на минималните размери на адвокатските възнаграждения, което се подкрепя и от данните за съда за имущественото състояние на молителя и декларираните права върху дялове от капитала на търговски дружества. Изложени са съображения, че във връзка с чл. 3 ЗПП и чл. 23 ЗПП при извършване преценка основателността на подадената молба за предоставяне на правна помощ съдът отчита и целта на закона да се гарантира равен достъп до лицата на правосъдие.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., при тези данни, приема за установено следното:
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 83, ал. 2 ГПК, такси не се внасят от лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят. Съдът се произнася след като съобрази представените доказателства за имуществено състояние на лицето, семейното му положение, възрастта, здравословното му състояние, семейното му положение, трудовата заетост и всички други установени относими обстоятелства. От приложените по гр.д. № 873/2014 г. на Окръжен съд – София доказателства – справки по партида на жалбоподателя към Агенция по вписванията /л. 72 и сл. от делото/ е видно, че са налице вписвания за извършена съдебна делба, по която жалбоподателят К. Б. е съделител на недвижим имот – пристройка към вилна сграда в [населено място],[жк], както и на апартамент в [населено място], [улица]с площ по документи от 108.5 кв.м. В съответствие с данните по делото са и констатациите на въззивния съд, че са налице вписани искови молби за поземлени имоти в кв. С., [населено място]. Предвид посочените доказателства, правилно въззивната съдебна инстанция е достигнала до извод за неоснователност на искането за освобождаване от държавна такса, доколкото служебно известните данни свидетелстват за наличие на достатъчно имущество и средства, с които жалбоподателят да посрещне заплащането на държавна такса в размер на 15 лева за подаването на частна касационна жалба.
Правилно въззивният съд е оставил без уважение и искането на жалбоподателя за допускане на правна помощ. Съгласно чл. 23, ал. 3 ЗПП правна помощ се предоставя в случаите, когато въз основа на представени доказателства съдът прецени, че страната няма средства за заплащане на адвокатско възнаграждение. Установените в случая данни за имущественото състояние на К. И. Б. подкрепят формирания от съда извод, че същият разполага с възможност сам да заплати дължимото за съответното производство адвокатско възнаграждение съобразно предвидените размери в Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съответни на закона са съображения на въззивния съд, че предвидената чл. 94 и сл. ГПК и чл. 23 ЗПП правна помощ има за цел да обезпечи равенството на страните в процеса, както и достъпа им до правосъдие, но същата се прилага само в случай на надлежно установена по делото невъзможност на страната да си я позволи, произтичаща от данните за имущественото й състояние. В конкретния случай не са били установени надлежно предпоставките на чл. 23 ЗПП, поради което въззивното определение като правилно следва да се потвърди и в тази част.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 284 от 24.01.2018 г., постановено по гр.д. № 4671/2017 г. на Софийския апелативен съд, с което е оставена без уважение молбата на К. И. Б. за освобождаването му от задължение да внесе държавна такса в размер на 15 лева по жалба вх. № 2310 от 14.12.2017 г. по описа на съда, както и молбата за предоставянето на правна помощ за процесуално представителство за приподписване на частна касационна жалба срещу определение на Софийския апелативен съд, постановено по същото дело.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: