O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 302
гр. София, 27.06. 2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание от седемнадесети юни две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
изслуша докладваното от съдия Бояджиева ч. гр. дело № 727/2019 г., и за да се произнесе, взема предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба вх. № 2687 / 12.02.2019 г. на адвокатско дружество „ Д. и Л.“ чрез адв. Г. И.
срещу определение № 198 от 22.01.2019 г. на Софийския апелативен съд по ч.гр.д. № 6022/2018 г. в частта, с която е потвърдено определение от 29.10.2018 г. на Софийски градски съд по гр.д. № 9594/2018 г. за прекратяване на производството при условията на чл. 129, ал. 3 вр чл. 127, ал. 1 ГПК по предявените от дружеството искове за разноски за: -поддръжка на служебен автомобил и лизингова вноска; -представителни разходи и имиджов пи ар; -друг, различен от предоставения на ответниците служебен автомобил; – други разходи за МПС; – ремонт на МПС; – застраховка за гражданска отговорност и Каско, -представителни разходи (за кафе, вода , чай и др.); – за фирмени мероприятия.
Иска се отмяна на обжалвания съдебен акт като незаконосъобразен. Оспорва се изводът на въззивния съд да приеме, че част от исковете са останали неиндивидуализирани поради непосочване на конкретния вид дейност или стока, генерираща разход, както и че индивидуализация на иска чрез позоваване и препращане към други документи, приложени към исковата молба, е недопустимо. Поддържа се, че ищецът е изпълнил всички указания на първоинстанционния съд и исковете са индивидуализирани по основание и размер ( вид, време и количество). В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване се поддържа очевидна неправилност по чл. 280, ал.2, предл. 3-то ГПК на обжалваното определение, както и основанието по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК- противоречие с практиката на ВКС, в частност с решение № 121 от 24.02.2013 г. на ВКС IV -то г.о. по гр.д. № 272/2012 г. по един изведен процесуалноправен въпрос.
Жалбата е в срок, от лице с активна процесуална легитимация и с правен интерес от обжалването, срещу преграждащ по см. на чл. 274, ал.1, т. 1 ГПК и подлежащ на касация по арг. от чл. 280, ал. 3 ГПК въззивен съдебен акт, така допустима.
По въпроса за допускане на касационното обжалване, съставът на ВКС, IV – то г.о., съобразява и намира следното:
С исковата молба, по която е образувано първоинстанционното производство по гр.д. № 9594/2018 г. на Софийски градски съд, настоящият касатор е претендирал осъждане на ответниците В. Д. К. и А. Начева Начева, бивши съдружници, да заплатят на дружеството извършени от последното разходи, съответни на припадащата им се част, за управление и издръжка за периода 01.01.2013 г.- 31.10.2013 г., от първия в общ размер на 58661.08 лв., а от втория в общ размер на 41991.64 лв. Отделно за същия период са претендирани суми за извършени разноски на клиенти на съдружника, в размер на 9799.70 лв от първия ответник и в размер на 4930.43 лв от втория ответник. Претендирана е и наемна цена за м. Октомври 2013 г. от всеки в размер на 314.89 лв. Наведени са твърдения, че разходите за управление се поемат лично от всеки съдружник такива каквито са, а разходите за издръжка се разделят поравно между съдружниците, като в подкрепа на тези обстоятелства е приложено копие от протокол от заседание на общо събрание на съдружниците от 05.08.2013 г., подписан от всички съдружници, вкл. от ответниците. В протокола е описан и начинът на използване на фирмените автомобили и други релевантни за претендираните разходи обстоятелства.
С разпореждане от 12.09.2018 г., второ подред за изправяне на нередовности по исковата молба, докладчикът по делото при СГС е указал на ищеца да опише всеки един от разходите за управление или издръжка по размер, да посочи кога е извършен, на какво основание и към кого и при какви обстоятелства.
В изпълнение на тези указания в дадения срок с молба от 23.10.2018 г. ищецът посочва разходите по пера. В процесната част, предмет на произнасянето на апелативния съд в обжалваното сега определение, за някои от процесните разходи ищецът посочва кому са заплатени, за други не. Не посочва за кой автомобил се отнасят разходите за ремонт и други разходи за МПС, кому се дължи лизинговата вноска, с кого е сключен застрахователния договор и за кой автомобил.
В обжалваното сега определение, апелативният състав е приел, че исковата молба е останала нередовна поради недостатъчна индивидуализация на претенцията, в частта за разходите за автомобил, вкл. лизингова вноска, и по – конкретно в частта други разходи, ремонт и застраховка за автомобил, тъй като ищецът не е посочил вида на разхода, както и автомобила, до който се отнасят ( при наведени твърдения за два автомобила ползвани от първия ответник). В частта за представителните разходи и имиджов пи ар, както и за фирмени мероприятия е приел, че ищецът не е посочил изчерпателно стоките, които са закупувани с т. нар. средства за представителни разходи, а също и вида на фирмените мероприятия, къде същите са провеждани и доколко провеждането им е било уместно за ответниците, което като цяло е пречка за ответника да организира защитата си. В частта за разходи за литература е приел, че не са посочени заглавията. Отделно е посочил, че е недопустимо с оглед индивидуализацията на претенциите страната да се позовава на доказателства по делото каквито са счетоводните записвания на ищеца, а следва ясно и точно да конкретизира претенцията си като опише в исковата молба фактите на които ги основава.
При този предмет на делото и тези мотиви на въззивния съд в обжалваното определение, не е налице очевидна неправилност на обжалвания акт като основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3-то ГПК за достъп до касация. Не са нарушени императивни правни норми, нито разпоредби отнасящи се до правото на защита на страната, достъп до съд и участие в иницирания от нея процес.
Съставът на ВКС, IV-то г.о. намира обаче, че са налице предпоставки по чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационното обжалване. Поставеният в изложението въпрос, съответно уточнен от настоящия състав за това „ Необходимо ли е за редовността на исковата молба с оглед индивидуализацията на иска откъм основание, при претендиране на разноски, разходите да бъдат посочвани отделно чрез изброяването на конкретните дейности и закупените артикули или е достатъчно исковата молба да препраща към приложен към нея документ, подписан от ответниците и към счетоводните книги на ищеца, в които разходите са групирани по същия начин както в исковата молба?“ е обуславящ по смисъла на ТР № 1/ 2010 г. на ОСГТК на ВКС като обща предпоставка за допускане на касационното обжалване. Налице е и твърдяното от касатора противоречие с цитираното от него решение № 121 от 24.02.2013 г. на ВКС IV -то г.о. по гр.д. № 272/2012 г. като специална предпоставка по чл. 280, ал.1 ,т .1 ГПК. В посоченото решение, постановено по реда чл. 290 ГПК при отговора на идентичен като цяло на поставения, макар и касаещ разноски за СМР въпрос, е прието, че когато е предявен иск за заплащане на необходимите разноски по извършени СМР в съсобствен имот, следва да се изложат твърденията на ищеца за това в какво са се състояли тези работи, без да е необходимо да се посочва изрично всяка отделна позиция за работа, разбирана като отделните действия, необходими за извършване на работата, както и че няма законова пречка исковата молба да препраща към други документи, стига те да са представени като приложения към нея, съдържащи описание на съответните строителни работи и тяхната стойност.
По съществото на частната касационна жалба– същата е основателна.
Неправилно в обжалваното определение апелативният състав е приел, че с оглед индивидуализацията на претенциите за разноски по пера ищецът е следвало да посочва конкретните дейности по ремонт на МПС, конкретния застраховател, конкретния лизингодател, изчерпателно конкретните стоки закупени със средства от перо представителни разходи или отделните общофирмени мероприятия, а още повече да посочва с какво от гледна точка на ответниците те са били уместни, заглавията на закупената литература. Претенциите са индивидуализирани в необходимата степен по основание и размер, а дали така посочените разходи са били извършени от дружеството, в т.ч. към кого и за какво, е предмет на доказване, респективно основателност на иска, а не въпрос на индивидуализацията му, респективно на допустимостта му.
Предвид изложеното Върховният касационен съд, състав на IV-то г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение № 198 от 22.01.2019 г. на Софийския апелативен съд по ч.гр.д. № 6022/2018 г. в обжалваната част, с която е потвърдено определение от 29.10.2018 г. на Софийски градски съд по гр.д. № 9594/2018 г. за прекратяване на производството по предявените от дружеството искове за разноски за: – поддръжка на служебен автомобил и лизингова вноска; -представителни разходи и имиджов пи ар; -друг, различен от предоставения на ответниците служебен автомобил; – други разходи за МПС; – ремонт на МПС; – застраховка за гражданска отговорност и Каско, -представителни разходи (за кафе, вода , чай и др.); – фирмени мероприятия.
ОТМЕНЯ определение № 198 от 22.01.2019 г. на Софийския апелативен съд по ч.гр.д. № 6022/2018 г. и определение от 29.10.2018 г. на Софийски градски съд по гр.д. № 9594/2018 г. в частта за прекратяване на производството по предявените от дружеството искове за разноски за: – поддръжка на служебен автомобил и лизингова вноска; -представителни разходи и имиджов пи ар;- друг, различен от предоставения на ответниците служебен автомобил; – други разходи за МПС; – ремонт на МПС; – застраховка за гражданска отговорност и Каско, -представителни разходи (за кафе, вода , чай и др.); – фирмени мероприятия.
Връща делото на Софийски градски съд за продължаване на съдопроизводствените действия по исковата молба в нейната цялост от етапа проверка за внесена дължима държавна такса.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: