O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 287
гр. София, 18.06.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание от единадесети юни две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
изслуша докладваното от съдия Бояджиева ч. гр. дело № 1602 /2019 г., и за да се произнесе, взема предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба вх. № 7936 / 13.03.2019 г. на Ц. А. Я., чрез адв. М. Д., срещу определение № 699 от 27.02.2019 г. на Варненския окръжен съд по ч.гр.д. № 215/2019 г. за потвърждаване на определение № 14717 от 13.12.2018 г. на Варненския районен съд по гр.д. № 15196/2018 г., с което производството по предявения от жалбоподателката иск за установяване на престъпно обстоятелство е прекратено при условията на чл. 130 ГПК.
Като пороци на обжалвания съдебен акт се изтъкват недопустимост, под евентуалност неправилност и се претендират последиците им. По същество се твърди, че въззивният съд не е съобразил неизпълнението от страна на първоинстанционния съд на задължението му, по силата на служебното начало, сам да даде правната квалификация на иска, с който е сезиран, а не да приема за вярна посочената от ищеца. В частност твърди се, че съдът е следвало да разгледа предявения иск като иск по чл. 124, ал. 4 ГПК за установяване неистинността на един документ след като не са налице предпоставките за квaлифицирането му като иск по чл. 125, ал. 5 ГПК за установяване на престъпно обстоятелство. Като е възприел дадената от първоинстанционния съд правна квалификация за правилна, въззивният съд е постановил един порочен съдебен акт. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване се поставя един процесуалноправен въпрос, по който според касатора следва да се допусне касационното обжалване. Същевременно се излагат твърдения, че обжалваният акт противоречи на практиката на ВКС, в частност на ТР № 5/2012 г. на ОСГТК на ВКС и на приложеното към изложението решение № 45 от 20.04.2010 г. на ВКС , II-ро т.о. по т.д. №516/2009 г. Цитира се и друга практика на ВКС, но по начин не позволяващ идентификацията и. Страната се позовава и на очевидна неправилност като основание за достъп до касация по чл. 280, ал.2, предл. 3-то ГПК. Прави се и искане за отправяне на преюдициално запитване до С. по поставения в изложението въпрос предвид предмета на засегнатите правоотношения- свободното движение на капитали.
Жалбата е в срок, от лице с активна процесуална легитимация и с правен интерес от обжалването, срещу преграждащ по см. на чл. 274, ал.1, т. 1 ГПК и подлежащ на касация по арг. от чл. 280, ал. 3 ГПК въззивен съдебен акт, така допустима.
По въпроса за допускане на касационното обжалване, съставът на ВКС, IV – то г.о., съобразява и намира следното:
Гр. д. № 15196/2018 г. по описа на Варненския райоен съд е образувано по исковата молба на Ц. А. Я. срещу Н. И. Г. като ответник в качеството и на призовкар по гр.д. № 16244/2011 г. по описа на същия съд. В исковата молба и уточненията към нея са изложени пространствени твърдения, свеждащи се до това, че ответницата при връчване на препис от исковата молба по гр.д. № 16244/2011 г. е допуснала умишлени престъпни действия изразяващи се в невярно отразяване на данни, че ищцата като ответник не е намерена на посочения по делото адрес, в пристъпване на залепване на уведомление в нарушение на чл. 47 ГПК и без разпореждане на съдията, с което е въвела в заблуждение съда, така е лишила ответницата от лично участие в делото поради назначаването на особен представител и същевременно е облагодетелствала насрещната страна, създавайки възможност делото да се гледа по общия ред, а не по реда на постановяване на неприсъствено решение. В петитума на исковата молба, а и в последвалите уточнителни молби в изпълнения на указания на съда да се прецизира основанието на иска, е заявено искане да се установят престъпните обстоятелства, изразяващи се в некоректно извършена процедура по уведомяване, въвеждане в заблуждение на съда, и облагодетелстване на насрещната страна по гр..д. № 16244/2011 г. В последната уточнителна молба от 12.12.2018 в изпълнение на повторните указания на съда да се посочи от значение за кои граждански правоотношения е установяването на престъпните обстоятелства, както и на какво основание е прекратено наказателното преследване, страната е заявила, че то е от значение за изп.д. № 1918/2014 г. , както и за гр.д. № 16244/2011 г., и двете по описа на В., с оглед отмяна на постановеното решение и издадения изпълнителен лист. Отново е посочено, че престъпното обстоятелство което ищцата се домогва да установи е, че ответницата е действала като съдия, без да има нужната компетентност и е съставила, с цел да бъде използван, официален документ с невярно съдържание. Приложила е постановление от 20.10.2017 г. на районен прокурор към РП- В. за отказ да образува наказателно производство на основание чл. 24, ал.1, т.1 НПК- извършеното не съставлява престъпление.
С определение от 13.12.2018 г районният съд е прекратил производството с три мотива: 1. липса на правен интерес от иска по чл. 124, ал. 5 ГПК след като страната го извежда от възможността да иска отмяна на решението по гр..д. № 16244/2011 г. заради нарушено право на участие, молба за което вече е подала; 2. прекратяване на наказателното производство на осн. чл. 24, ал.1, т. 1 НПК, което не се обхваща от хипотезиса на чл. 124, ал. 5 ГПК относно предпоставките за допустимост на иска; 3. страната въпреки твърденията за отразяване на неверни данни от призовкаря не твърди съставяне на неистински документ, а нарушаване на правилата за връчване на съдебните книжа.
За да потвърди първоинстанционното определение апелативният съд, на база на представените от ищцата във връзка с допустимостта на иска доказателства, а именно постановлението на РП-В., е приел, че от последното не може да се извлекат данни за извършено от ответницата Н. Г. престъпление – нито за престъпление по чл. 311 НК ( лъжливо документиране), нито за престъпление по чл. 282 НК ( престъпление по служба ), както и че е налице отказ на прокуратурата да образува наказателно производство на основание чл. 24, ал. 1, т.1 НПК ( деянието не е извършено или извършеното не съставлява престъпление), а не на невъзможност наказателното производство да бъде възбудено или образуваното да бъде прекратено на някое от основанията по чл. 24, ал.1 т.2-5 НПК, както предвижда чл. 125, ал. 5 ГПК. В заключение приел, че липсват особените предпоставки за допустимост на иска за установяване на престъпно обстоятелство. Насочването му само срещу един от надлежните ответници е счел за ирелевантно.
Поставеният в изложението въпрос е за това дали в служебното начало се включва задължението на съда да следи за това дали съставянето на официален документ с невярно съдържание, за който е наведено оплакване за престъпно обстоятелство, е престъпление, в контекста на оплакванията, че съдът е следвало сам да разследва и извърши преценка за наличието на престъпление, а не да възприема изводите на прокурора в постановлението за отказ. При очертания от исковата молба предмет на делото и мотивите на въззивния съд в обжалвания акт, въпросът не разкрива характеристиките на обуславящ по см. на т. 1 от ТР №1/ 2010 г. на ОСГТК на ВКС защото касае порочност на действията на съда, така е изцяло по правилността на акта и по него въззивният съд не се е произнасял т.с. липсва общата предпоставка за допускане на обжалвания акт до касационна проверка. Дори да се приеме обаче, че въпросът е обуславящ, релевираната от касатора практика на ВКС е неотносима към него, следователно не е налице наведената от страната специална предпоставка по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК и касационно обжалване не може да се допусне и в тази хипотеза. В приложеното решение № 45 от 20.04.2010 г. на ВКС , II-ро т.о. по т.д. № 516/2009 г. по чл. 290 ГПК е даден отговор на въпроса за това как съдът определя правната квалификация на предявения иск и за задължението му да се произнесе по правния спор, с който е сезиран. Решението има отношение към оплакванията на страната изложени в самата жалба, които са по основателността и, но не и към въпроса поставен в изложението, така тези оплаквания не могат да бъдат преценявани на етапа проверка за наличие на основания за допускане на касационното обжалване. Ирелевантно се явява и цитираното ТР № 5/2012 г. на ОСГТК на ВКС, което има за предмет допустимостта на иска по чл. 124, ал. 1 ГПК, а не този по чл. 125, ал. 5 ГПК и в частност въпросът за наличието на правен интерес от предявяването на такъв иск, включително в хипотезата когато страната се домогва да използва решението по него като основание за отмяна на влязло в сила решение по друго дело, като е прието, че такъв липсва, тъй като основанието по чл. 303, ал.1, т. 2 ГПК под установена по надлежен ред неистинност на документ има предвид влязла в сила осъдителна присъда за извършено престъпление или влязло в сила решение по иск по чл. 124, ал. 5 ГПК, а не решение по иск по чл. 124, ал. 1 ГПК. Цитираното ТР има отношение към оплакванията по същество в жалбата, и макар те да не следва да бъдат коментирани преди да е допуснато касационното обжалване, мотивите към т. 3 на ТР сочат на несъстоятелност на оплакването за неправилна квалификация. Дори ако за съда да съществува задължение да преквалифицира недопустимия иск по чл. 124, ал.5 ГПК за установяване неистинността на официален документ като престъпно обстоятелство в иск по чл. 124, ал. 4 ГПК за установяване неистинността на документа, последният също би бил недопустим заради липса на правен интерес, предвид принципната невъзможност решението по него да служи като основание за отмяна, каквито са били намеренията и целта на ищцата изложени в исковата молба и уточненията към нея.
Не е налице и основанието по чл. 280, ал.2, предл. 3-то ГПК за допускане на касационното обжалване- обжалваното определение не е очевидно неправилно. Не са нарушени императивни правни норми или норми гарантиращи правото на защита и участие на страната в производството образувано по нейна инициатива.
В обобщение не са налице предпоставки за допускане на атакуваното определение до касационно обжалване.
Искането за отправяне на преюдициално запитване до С. по поставения в изложението въпрос е неоснователно. Независимо, че в чл. 629, ал. 1 ГПК е посочено, че то може да се отправя и по искане на страната, преценката дали делото има връзка с правото на ЕС и дали поставеният въпрос е от значение за правилното му решаване е изцяло от компетентността на съда, пред който делото е висящо, вкл. когато това е инстанцията, чиито актове са необжалваеми. В случая, както вече бе изложено, поставеният въпрос не е обуславящ, т.с. настоящият състав вече е преценил, че той не е от значение за правилното решаване на спора. Отделно от това предметът на делото няма връзка с правото на ЕС най-малкото заради принципа на процедурна автономия на държавите членки.
Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на III – то г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 699 от 27.02.2019 г. на Варненския окръжен съд по ч.гр.д. № 215/2019 г.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за отправяне на преюдициално запитване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ