4
O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 284
София, 15.06.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание от осми юни две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
изслуша докладваното от съдия Бояджиева ч. гр. дело № 2207 /2018 г. и за да се произнесе, взема предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2-ро ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 3575/ 10.04.2018 г. на А. И. А. срещу решение № 34 от 26.03.2018 г. на ВКС, III- то г.о., по гр.д. № 1636/2017 г. в частта, с характер на определение, с която е оставена без разглеждане касационна жалба срещу решение № 454 от 20.01.2017 г. на Софийски градски съд по гр.д. № 8216/2016 г., в частта, с която е потвърдено решение от 25.03.2016 г. на Софийски районен съд по гр.д. № 2378/2015 г. за отхвърляне на иск за обезщетение за неимуществени вреди до размера от 760 лв.
Иска се отмяна на решението в обжалваната част, с характер на определение, с довод, че се нарушвава правото на достъп до правосъдие.
Ответникът С. Г. М., чрез адв. Р. Г., оспорва жалбата като неоснователна.
Предвид данните по делото, съставът на ВКС, IV- то г.о., намира жалбата допустима като подадена в срок, от надлежна страна, срещу преграждащ съдебен акт на състав на ВКС.
Разгледана по същество същата е неоснователна като съображенията за това са следните:
За да остави без разглеждане касационната жалба срещу въззивното решение, в частта по иска за обезщетение за неимуществени вреди, в обжалвания съдебен акт, касационният състав е приел, че този иск е с цена от 760 лв., след като същата е била уточнена във въззивното производство заради установена в тази инстанция нередовност на исковата молба, така попада в хипотезата на чл. 280, ал. 2 ГПК ( в приложимата към датата на произнасянето редакция съгл. ЗИДГПК – ДВ бр. 50/2015 г.), съгласно която въззивните решения по граждански дела по искове с цена до 5000 лв. не подлежат на касационно обжалване.
Фактическите и правни констации в обжалваната част на решението, с характер на определение, изцяло се споделят от състава на ВКС, IV -то г.о.
Първоинстанционното производство е образувано по исковете на А. И. А. срещу С. Г. М. за осъждане на последния да му заплати обезщетение за неимуществени и имуществени вреди общо в размер на 8000 лв. С първоинстанционното решение и двата иска са отхвърлени изцяло, до общо предявения размер от 8000 лв. Във въззивното производство, след като съдът е констатирал нередовности на исковата молба, в т.ч. че ищецът не е уточнил ясно и точно размера на всяка една от претенциите за неимуществени и имуществени вреди поотделно, с определение от 11.07.2016 г. му е дададена възможност в едноседмичен срок да стори това. С молба от 22.07.2016 г. ищецът е уточнил, че претендира обезщетение за неимуществени вреди от 760 лв.
Следователно цената на иска за обезщетение за неимуществени вреди в случая се е стабилизирала едва в производството пред въззивната инстанция на сумата посочена в молбата от 22.07.2016 г. и тя е 760 лв. Тази сума е под визираната в чл. 280, ал. 2 т. 1 ГПК от 5000 лв. предвид облигационния граждански характер на иска, основан на деликт, чиято цена се определя по чл. 69, ал.1, т. 1 ГПК и съвпада с търсената сума.
При обективно съединяване на искове, каквото е и това при предявяване на иск за обезщетение за имуществени вреди и на иск за обезщетение на неимуществени вреди, срещу един и същи ответник, меродавна за касационното обжалване е цената на всеки един от предявените искове поотделно, а не сбора от цената на всички искове. Когато цената на един от обективно съединените искове е под ограничението за цена на иска по чл. 280, ал. 2, т. 1 ГПК в приложимата редакция ( ДВ бр. 50/2015 г. предвид датата на подаване на касационната жалба ), в тази част касационната жалба срещу решението се оставя без разглеждане, респективно в частта по останалите искове или иск, които са с цена над 5000 лв .се допуска до касационна проверка стига , разбира се, да са налице и предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК в приложимата за случая редакция ( ДВ. бр. 50/2015 г.)
Като законосъобразно обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
Предвид изложеното, Върховният касационен съд на РБ, състав на IV- то г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 34 от 26.03.2018 г. на ВКС, III- то г.о., по ч.гр.д. № 1636/2017 г. в частта, с характер на определение, с която е оставена без разглеждане касационна жалба срещу решение № 454 от 20.01.2017 г. на Софийски градски съд по гр.д. № 8216/2016 г., в частта за потвърждаване на решение от 25.03.2016 г. на Софийски районен съд по гр.д. № 2378/2015 г. за отхвърляне на иск за обезщетение за неимуществени вреди до размера от 760 лв.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: