3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 756
София, 04.10.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на двадесет и пети септември през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 1537 по описа за 2018 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от К. Д. К. като майка и законна представителка на Д. М. К. чрез адв.М. М. срещу решение от 29.01.18г.по в.гр.дело № 491/17г.на Окръжен съд – Монтана.С него е отменено решението от 26.10.17г.по гр.дело № 1193/17г.на Районен съд – Монтана в частта относно режима на лични отношения на бащата М. Л. К. с малолетния му син Д. М. К., както и в частта, с която е осъден да заплаща на К. Д. като майка и законен представител на детето издръжка в размер на сумата над 160 лв месечно, считано от 2.05.17г., като вместо това е постановено решение,с което е определен режим на лични отношения, както следва: бащата да вижда и взима детето всяка първа и трета събота и неделя от месеца,за времето от 10 ч. в събота до 16 ч.в неделя, с преспиване в дома му, както и да го взима два пъти по 5 дни през лятото,които не съвпадат с платения годишен отпуск на майката; отхвърлен е искът с правно основание чл.143 СК за заплащане на издръжка над сумата от 160 лв до присъдената от 170 лв.
В приложеното изложение се поддържа, че е налице основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационното обжалване по следните въпроси: 1.Кои обстоятелства следва да се преценяват при определяне режима на лични контакти между децата и родителя,който не упражнява родителските права,както и при определяне на дължимата за децата месечна издръжка; 2.Следва ли при определяне режима на лични контакти между родител и дете да се преценява доколко определения режим ще повлияе благоприятно на развитието на детето и да се преценят всички обстоятелства на конкретния случай.
В писмен отговор ответникът по жалбата М. Л. К. счита,че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,намира,че касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска по поставените от жалбоподателя въпроси на посоченото основание.
При постановяване на решението си въззивният съд е съобразил задължителната практика на ВКС, обективирана в ППВС № 1 от 1974г. и в решенията,постановени по чл.290 ГПК, в т.ч. и посочените от касатора.Съгласно Постановление № 1/ 1974г.на Пленума на Върховния съд на РБ, мерките за лични контакти между детето и родителя се определят съобразно обстоятелствата на конкретния случай, като от значение са не отделни обстоятелства,а съвкупността от обстоятелствата на разглеждания случай; личните отношения между родителите и децата трябва да бъдат определени така, че да се създава нормална обстановка за поддържане на тези отношения,като определените с решението мерки да не стават допълнителен източник за спорове между родителите. В обжалваното въззивно решение съдът е обсъдил установените в практиката критерии и обстоятелства, относими към определяне на режима на лични отношения на бащата с непълнолетното дете.Преценено е, че се касае за момче, навършило 11 години, което до момента на фактическата раздяла е живяло и с двамата родители. Посочено е, че раздялата между родителите не бива да разкъсва връзката баща – син с по –ограничителни контакти между тях.Преспиването на детето при бащата в дните на режим на лични контакти ще доведе до по-голяма емоционална близост между двамата и сближаване,като ще бъде затвърдено и през по-дългите периоди на лични контакти през лятото.
Обжалваното решение не се разминава по правни изводи със задължителната практика.Съдът е извършил преценка на конкретните по делото фактически обстоятелства в тяхната взаимна връзка, като е съобразена потребността на родителя от отдаване на грижи, внимание, възпитание, създаване на топли емоционални отношения и необходимостта да бъде запазена връзката между баща и син въпреки раздялата на родителите.Доказателствата по делото сочат,че и двамата родители притежават необходимите родителски качества да осигурят правилно развитие на детето и оформянето му като личност,не е била установена агресия на бащата спрямо детето, правеща го опасен в контакта му с него. Ето защо,настоящият съдебен състав намира,че при определяне режима на лични отношения на бащата с малолетното дете въззивният съд е съобразил най-добрия интерес на детето.
При определяне размерът на дължимата издръжка въззивният съд се е съобразил с нуждите на детето и доходите на родителите, поради което настоящият състав на ВКС не констатира твърдяното противоречие с практиката.
По изложените съображения касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска.
Воден от горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 29.01.18г.по гр.дело № 491/17г.на Окръжен съд – Монтана.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.