5
O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 486
София,13.10.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание от девети октомври две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
изслуша докладваното от съдия Бояджиева ч. гр. дело № 3625/ 2017г. и за да се произнесе, взема предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1-во ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 12193/10.07.2017 г. на Р. П. Н., чрез адв. С. К., срещу определение № 2070 от 22.06.2017 г. на Софийския апелативен съд по ч.гр.д. № 3071 /2017 г. за оставяне без разглеждане на частна жалба срещу определение № 7316 от 21.03.2016 г. на Софийски градски съд по ч.гр.д. №16701/2015 г., с което е оставена без уважение частна жалба срещу постановление на ЧСИ, съдържащо отказ да бъдат намалени определените по изпълнително дело разноски за адвокатско възнаграждение.
Иска се отмяна на определението като неправилно с доводи за нарушаване от страна на апелативния съд на разпоредбите на чл. 427,ал. 2, изр. 2-ро ГПК и чл. 436, ал. 4 ГПК.
Ответната страна Т. С.- ЕАД не ангажира писмено становище.
Частната жалба е в срок, от надлежна страна, срещу преграждащ по смисъла на чл. 274, ал.1, т.1 ГПК акт на апелативен съд, така допустима, а разгледана по същество и основателна, като съображенията за това са следните:
Апелативният съд е оставил без разглеждане жалбата срещу определението на градския съд за потвърждаване отказа на ЧСИ да измени определените по изпълнително дело разноски, с мотива, че се касае за производство по обжалване действията на ЧСИ по чл. 435 ГПК и сл. Приел е, предвид чл.437 ГПК, че актът на градския съд по съществото си е решение, което съгласно изричната разпоредба на чл. 437, ал.2, изр. 2- ро ГПК не подлежи на обжалване.
Определението на апелативния състав е незаконосъобразно.
Видно от делото, Р. Н. като длъжник срещу когото е обра-
зувано изпълнително дело, е подала до ЧСИ възражение срещу определените и с поканата за доброволно изпълнение разноски по изпълнението за юрисконсултско възнаграждение на взискателя в размер на 350 лв. С постановление от 07.10.2015 г., ЧСИ С. Я. рег. /№/ , Софийски градски съд , го е оставил без уважение. Срещу този отказ на ЧСИ, Н. е подала частна жалба пред Софийски градски съд, която последният първоначално е върнал с разпореждане от 09.05.2016 г. Разпореждането е обжалвано, като е образувано ч.гр.д.№ 3724/2016 г. по описа на Софийския апелативен съд , който го е отменил с определение № 2753 от 04.08.2016 г. и върнал жалбата срещу постановлението на ЧСИ на градския съд за произнасяне по нея. Образувано е ч. гр.д. №16701/2015 г., в което отказът на ЧСИ да измени юрисконсултското възнаграждение е потвърден с определение, а жалбата срещу последното е предмет на делото пред апелативния, който отказва да я разгледа по същество.
Следователно предмет на производството пред апелативен съд, в което е постановен обжалвания пред настоящия състав на ВКС акт, е бил въпросът за разноските в едно изпълнително производство.
Определянето на разноски от ЧСИ за изпълнителното производство, както и последващото им изменение, не са от категорията действия на принудително изпълнение, визирани в чл. 435 ГПК. Определянето от ЧСИ на разноските и възлагането им в тежест на длъжника, не е действие на изпълнение и съгласно т. 2 от ТР № 3/2015 г. на ОСГТК на ВКС, с която се прави корективно тълкуване на чл. 435, ал. 2, предл.последно ГПК, то винаги подлежи на обжалване независимо от акта, в който се обективира. Практиката на ВКС приема, вкл. тази по чл. 274, ал.3, т .2. ГПК, че правомощията на ЧСИ във връзка с разноските по изпълнителното дело, произтичат от общия принцип на отговорност за разноски. Тази отговорност е материално правна по естеството си и е уредена в общата част на ГПК, поради което по аналогия със съдебните производства, ЧСИ може да изменя веднъж определените разноски, като на обжалване пред окръжния съд ще подлежи постановлението или друг акт, с който той отказва да разгледа, уважава или отхвърля искането за изменение на разноските. Окръжният съд се произнася с определение по такава жалба, която подлежи на въззивен контрол пред съответния апелативен съд / в т.см. са определение № 465 от 29.09.2010 г. на ВКС, III-то г.о.по ч.гр.д. № 397/2010 г.; определение № 403 от 01.12.2008 г. ВКС, V-то г.о по гр.д. № 1762/2008 г./
Обжалваното определение като незаконосъобразно следва да бъде отменено, а делото върнато на Софийския апелативен съд за произнасяне по жалбата срещу определението на градския съд.
Предвид изложеното, Върховният касационен съд на РБ, състав на IV- то г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение № 2070 от 22.06.2017 г. на Софийския апелативен съд по ч.гр.д. № 3071 /2017 г.
ВРЪЩА делото на Софийски апелативен съд за произнасяне по същество по частна жалба вх. 59420/28.04.2016 г. срещу определение от 21.03.2016 г. на Софийски градски съд по ч.гр.д. №16701/2015 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: