О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 975
София, 19.10.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК,ІV г.о.в закрито заседание на седемнадесети октомври през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 1497 по описа за 2017 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. Г. Г. срещу решение № 1695 от 21.12.16г.,постановено по в.гр.дело № 2086/16г.на Пловдивския окръжен съд,с което е потвърдено решение № 234/21.07.16г.,постановено по гр.дело № 1193/15г.на Районен съд – Асеновград.С него е отхвърлен предявения от същата страна иск против А. Г. и А. Г. за разваляне на основание чл.87 ал.3 ЗЗД до размер на 4/6 ид.части сключения с нот.акт № 199,том № ІІ,дело № 357/08г.договор,с който Г. Ф. Г. е прехвърлил на А. Г. по време на брака му с А. Г. своите 4/ 6 ид.ч.от съсобствения и по наследство от Т. Г. недвижим имот – апартамент в [населено място].
В изложението към касационната жалба се сочи бланкетно основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК,без да е формулиран правен въпрос,разрешен от въззивния съд,а се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост.
Ответниците по жалбата не заявяват становище.
По делото е установено,че на 9.07.08г.наследодателят на страните Г. Г. е прехвърлил собствеността върху 4/6 ид.ч.от съсобствения с А. Г. по наследство от Т. Г. апартамент /№/,находящ се в [населено място], [улица] ,ведно с избено помещение /№/ и 3.59% ид.ч.от общите части на сградата и от правото на строеж върху терена,срещу полаганите от сина му А. Г. грижи при болест и немощ и за в бъдеще,лично или чрез трето лице,както и издръжка при поискване,по време на брака му с ответницата А. Г..За да отхвърли иска за разваляне на алеаторния договор съдът е приел за установено,че ответниците са изпълнявали изцяло и постоянно поетите договорни задължения,а освен това договорът е сключен и за престираните от ответниците грижи и за минало време,до датата на нотариалния акт.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като разгледа изложението към касационната жалба намира,че в него не се съдържат основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК.Произнасянето на касационния съд по действителното съществуване на твърдяното субективно право или правоотношение представлява разрешаване на значимия за конкретния спор правен въпрос,изведено в чл.280 ал.1 ГПК като общо основание за допускане на касационно обжалване.Касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело,като израз на диспозитивното начало в гражданския процес. Недопустимо е съдът да извлича правните въпроси,които касаторът евентуално би имал предвид.В случая не е формулиран конкретен правен въпрос,разрешен от въззивния съд – т.е.не е налице общото основание по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване,в какъвто смисъл е и даденото тълкуване в т.1 на ТР № 1/2009г.на ОСГТК на ВКС.
Оспорването на преценката на доказателствата от въззивния съд не е основание за допустимост на касационното обжалване по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК,а е касационно основание,което подлежи на проверка по реда на чл.281 т.3 ГПК,но само след допусната касация.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1695 от 21.12.16г.,постановено по в.гр.дело № 2086/16г.на Пловдивския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.