4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 439
София, 16.05.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на четиринадесети май през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 1095 по описа за 2019 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от М. А. К. чрез адв.М. Ш. от АК – К. срещу решение № 241 от 27.12.18г.по в.гр.дело № 254/18г.на Окръжен съд – Кърджали,с което е потвърдено решение № 318 от 19.07.18г.по гр.дело № 483/18г.на Районен съд – Кърджали.С него е отхвърлен предявения от същата страна иск по чл.227 ал.1 б.”в”ЗЗД против Д. Б. А. за отмяна на дарение на недвижим имот, извършено с нот.акт № 11,том 3,н.д.№ 7772, дело № 396/15г.на пом.нотариус по заместване при нотариус К. Д., с № 020 в НК.
В касационната жалба се поддържа, че е налице основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационното обжалване по следните въпроси: 1.Как следва да се определи нуждата от издръжка на дарителя по смисъла на чл.227 ГПК ; 2.Следва ли да се приеме за отказ от страна на надарения да дава издръжка, ако без уважителни причини той сам се поставя в невъзможност да дава издръжка със своето и на съпругата си поведение да търсят трудова реализация.
Ответникът по жалбата не заявява становище.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК,приема за установено следното:
С обжалваното решение въззивният съд е приел за установено,че на 13.05.15г.бил сключен договор за дарение, по силата на който ищецът М. К. и съпругата му Н. К. дарили на внука си Д. А. процесния недвижим имот.Дарителката Н. К. е починала на 7.11.17г.и оставила за наследници съпруга си М. К. и 5 дъщери.Установено е,че ищецът е с 76% трайно намалена работоспособност, считано от 25.09.15г.пожизнено.Ответникът и съпругата му Т. С. са родители на две непълнолетни деца на 11г. и на 5г., и за м.октомври 17г. той е реализирал нетно трудово възнаграждение в размер на 1014.67 евро.Обсъдени са свидетелските показания,от които е установено, че ищецът и починалата му съпруга са отгледали ответника и двете семейства живели в разбирателство.Съпругата на ответника се грижила за възрастните хора, а ответникът работил в чужбина и изпращал пари.Ищецът и съпругата му били доволни от грижите и в знак на благодарност дарили на ответника процесния имот.Посочено е от съда, че по делото не се установява ищецът да е имал материални затруднения; доходът от пенсията му в размер на 320 лв бил достатъчен за нормален живот; не е имал неплатени сметки; отказана му била помощ поради високи доходи; не са събрани доказателства за необходимите му средства за лекарства; както и че влошеното му след прекаран инсулт здравословно състояние било преодоляно.От друга страна е прието, че ответникът живее понастоящем в Германия със семейството си – съпруга и две непълнолетни деца, и доходът му е под минималното за Германия възнаграждение, като съпругата му не работи, малкото дете посещава детска градина, за което дължи съответните такси, а по-голямото е ученик.
При тези данни по делото въззивният съд е приел,че не са налице основанията на чл.227 ал.1 б.”в”ЗЗД за отмяна на дарението.Изложени са съображения,че в случая не е безспорно установена трайна нужда от издръжка на дарителя, нито че той е поискал такава от надарения, нито отказ на дарения да дава такава на дарителя.От друга страна, ответникът е баща на две непълнолетни деца, за чиято издръжка е задължен, а получаваните от него доходи са сравнително ниски.Съдът се е позовал на ТР № 1 от 21.10.13г.на ВКС по т.д.№ 1/13г.на ОСГК,ВКС, в което е посочено,че при иск за отмяна на дарение не е проява на непризнателност, когато дареният не предостави поисканата от дарителя издръжка, от която той трайно се нуждае, ако поради липса на достатъчно средства, с даването на издръжка на дарителя, дареният би поставил себе си и лицата,които е длъжен да издържа по закон, в по-лошо положение от това на дарителя.
Настоящият съдебен състав намира,че не е налице основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по въпроса: Как следва да се определи нуждата от издръжка на дарителя по смисъла на чл.227 ГПК. По поставения въпрос е налице установена задължителна съдебна практика / р. № 145 от 1.11.17г.по гр.дело № 786/17г.на ІІІ г.о. на ВКС/, която се споделя от настоящия състав и според която нуждата от издръжка по смисъла на чл. 227, ал. 1, б. „в“ ЗЗД се установява при съпоставка между средствата, с които дарителят разполага или може да ползва за съответните месеци /определени в цифрова величина/ и конкретна сума, която му е необходима за покриване на специфичните му нужди. За целта е необходимо да се установи какъв е размерът на средно-месечната издръжка на едно лице за процесния период според статистиката, като съдът съобрази от какви пера е формирана тя и да я отнесе към специфичните нужди на дарителя и прецени кои от сумите могат да отпаднат или да бъдат коригирани – повишени или намалени; трябва ли да се прибавят и нови пера, напр. за лечение, за придружител с оглед конкретното здравословно състояние на дарителя и т.н. Сумата, съставляваща месечните средства, които дарителят има на свое разположение се формира от заплати, пенсии, добавки, спестявания, получени суми от продажби, наеми, реализирани печалби и др. подобни, както и допълнителните доходи, които реално е могъл да реализира – наеми или цена на друго имущество. Наличието на допълнително имущество, от което могат да се реализират доходи, трябва да е ясно и конкретно посочено, като съдът изясни какво е неговото състояние, възможно ли е да се получават наеми, в какъв месечен размер, евентуално каква е пазарната му стойност с оглед възможност да се получат доходи от продажбата му /р.№473-2012-ІV ГО/. Съдът следва да вземе предвид и обстоятелството дали доходите на дарителя са по- ниски от определения от държавата размер на линията на бедност /р.№432-2014-ІV ГО/.
Посоченият въпрос е разрешен от въззивния съд в съответствие с практиката на ВКС.В случая ищецът не е провел пълно и главно доказване,че се нуждае от издръжка по смисъла на чл.227 ал.1 б.”в” ЗЗД и че е поискал такава от надарения.
Отговор на втория въпрос е даден в ТР № 1 от 21.10.13г.по т.д.№ 1/2013г.на ОСГК на ВКС, в което е дадено разяснение, че при възниквала остра нужда на дарителя от издръжка с траен характер, следва да се преценяват и възможностите на дарения.Противното би създало възможност за последваща промяна във волята на дарителя, изразена в дарствения акт и на практика дарението да се трансформира впоследствие в прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка до размера на стойността на подареното.
Обжалваното решение не се разминава по правни изводи със задължителната практика, с която въззивният съд се е съобразил.
По изложените съображения касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска.
Воден от горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 241 от 27.12.18г. по в.гр.дело № 254/18г.на Кърджалийския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.