O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 465
гр. София, 08.10. 2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание от втори октомври две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
изслуша докладваното от съдия Бояджиева ч.гр.дело № 3056/2018г. и за да се произнесе, взема предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 4 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба вх. № 91621/02.07.2018 г. на К. Н. И. и С. Б. И., чрез адв. И. К., срещу определение № 13286 от 12.06.2018 г. на Софийски градски съд по ч.гр.д. № 2260/2018 г. за потвърждаване на определение от 30.10.2017 г. на Софийски районен съд, обективирано в решение № 253096 от 30.10.2017 г. по гр. д. № 37432/2016 г., с което е прекратено производството по предявения иск за заплащане на обезщетение за лишаване от право на ползване, в частта за периода 06.11.2012 г. – 27.01.2016 г.
Иска се отмяна на обжалваното определение като неправилно. Оспорва се констатацията на въззивния съд за идентичност в основанията на предявения сега иск и исковете по висящи и приключили производства между същите страни. Поддържа се, че предявеният сега иск защитава отделно и различно материално право, което има своето основание във фактическите твърдения, че ищецът е бил лишен, вследствие ползването от ответника на собствения му имот, представляващ едноетажна сграда с предназначение трафопост, от възможността да събира гражданските плодове и в това се изразява обедняването му, докато в производствата послужили като основание за частично прекратяване на производството, е защитавано друго материално право, чието основание е във фактическите твърдения, че ответникът не е заплащал за процесните периоди цена за достъп до трафопоста, собственост на ищците, така се е обогатил със спестяване на разходите за заплашане на цена достъп,която дължи по чл. 117, ал. 8 ЗЕ докато ищците са обеднели от неполучаването и. В отделно представеното изложение на основанията за допускане на касационното обжалване се извеждат, във връзка със специалните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, два въпроса като обща предпоставка.
„Ч. Р.Б“- АД като ответна страна, чрез юрисконсулт Н. И., в срока за отговор оспорва жалбата като неоснователна с твърдения за идентичност на основанието на предявения сега иск и исковете по приключили и висяши производства.
Върховният касационен съд, състав на IV- то г.о., предвид данните по делото намира, че жалбата е подадена в срок, от лица с активна процесуална легитимация и правен интерес от предприетото процесуално действие срещу предграждащ по см. на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК въззивен съдебен акт, но че същата е недопустима като насочена срещу определение постановено в производство по иск с цена до 5000 лв.
Първоинстанционното производство по гр. д. № 37432/2016 г. по описа на Софийски районен съд е образувано по исковата молба на К. Н. И. и С. Б. И. срещу „Ч. Р.Б.“- АД Ч. за осъждане на последния да им заплати обезщетение за лишаването им от ползване на притежаваната от тях в СИО едноетажна масивна сграда /трафопост/ за периода 06.11.2012г.- 06.07.2016 г. в размер на 4500 лв.
По делото е изгответна и изслушана СТЕ, съгласно която размерът на обезщетението за целия процесен период, съобразно средната пазарна наемна цена за обекта, възлиза общо на 4940 лв.
На база на така изготвената експертиза в първото ОСЗ по делото ищците са поискали увеличение на размера на иска си до сумата от 4940 лв., което районният съдът на основание чл. 214 ГПК е допуснал с протоколно определение в същото съдебно заседание.
С решение № 253096 от 30.10.2017 г. Софийският районен съд е уважил предявения иск за периода 28.01.2016 г- 06.07.2016 г. за сумата от 391.27 лв за всеки един от ищците, или общо за 782.53 лв. Със същото решение, след извършена служебна справка, е прекратил производството като недопустимо предвид наличието на висящи и вече приключили с влезли в сила съдебни решения между същите страни на същото основание за периода 06.11.2012 г. – 27.01.2016 г.
При тези данни по делото цената на предявения иск, било за целия исков период ( 4940 лв. ), било само за частта, в която производството е прекратено, предмет на обжалване сега и която е релевантната при преценката за допустимост на касационното обжалване ( 4157, 47 лв. за 38 месеца и 20 дни ) е под 5000 лв.
При предявен иск за неоснователно обогатяване по чл. 59 ЗЗД вр чл. 177, ал. 8 ЗЕ, който е иск за вземане, какъвто е настоящият, цената се определя съобразно правилото на чл. 69, ал.1, т. 1 ГПК и съвпада с търсената сума.
Цената на иска следва да се посочва от ищеца още при подаването на исковата молба, като се стабилизира такава каквато е посочена от него към момента на предявяването му, освен ако в първото по делото ОСЗ въпросът не бъде повдигнат, било служебно от съда, било от ответника чрез възражение или ако не бъде изменена по реда и в сроковете по чл. 214 ГПК, каквато е сегашната хипотеза, където ищците са увеличили размера на иска си за целия исков период от 4500 лв. на 4940 лв., която сума също е под 5000 лв.
Съгласно чл. 280. ал.3, т. 1 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лв за граждански дела, каквото е настоящето, а съгласно чл. 274, ал. 4 ГПК не подлежат на касационно обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касация.
Като насочена срещу въззивно определение, което не подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 274, ал.4 вр чл. 280, ал.3, т. 1 ГПК, частната касационна жалба следва да се остави без разглеждане , а производството по нея да се прекрати.
При този изход на спора в полза на ответника следва да се присъдят поисканите разноски за юрисконсултско възнаграждение за тази инстанция, определени по реда на чл. 78, ал.8 ГПК вр чл. 37 ЗПрП вр. чл. 25а, ал. 2 Наредба за правната помощ.
Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на IV- то г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна касационна жалба вх. № 91621/02.07.2018 г. срещу определение № 13286 от 12.06.2018 г. на Софийски градски съд по ч.гр.д. № 2260/2018 г.
ПРЕКРАТЯВА производството по ч.гр.д. № 3056/2018 г. по описа на ВКС, IV – то г.о.
ОСЪЖДА К. Н. И., [ЕГН] и С. Б. И., [ЕГН], двамата от [населено място], да заплатят на „Ч. Р.Б.“- АД,[ЕИК] сумата от 50 (пет-
десет) лв. разноски за производството пред ВКС.
Определението подлежи на обжалване пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му чрез връчване на препис.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: