2
O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 210
гр.София, 02.05.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание от двадесет и четвърти април две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
изслуша докладваното от съдия Бояджиева ч. гр. дело № 1193 /2019 г. и за да се произнесе, взема предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2-ро ГПК и е образувано по частна жалба вх. № 1851/ 20.02.2019 г. на „Зауба“- ЕАД и „Лиел Констракшън“- ЕООД, чрез адв. И. Г., срещу определение № 63 от 28.01.2019 г. на ВКС, III- то г.о., по гр.д. № 2769/2018 г., в частта, с която е оставена без разглеждане, заради цената на предявения срещу жалбоподателите иск, тяхна касационна жалба срещу решение №72 от 15.03.2018 г. на Пернишкия окръжен съд по гр.д. № 4/2018 г.
Поддържа се незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт и се иска отмяната му. Твърди се, че претенциите за имуществени и неимуществени вреди следва да се разглеждат като един иск, в противен случай се стига до ненужно формализиране на процеса, както и че макар обратният иск да е функционално обусловен от основната претенция, регресната отговорност на ответника по такъв иск е самостоятелна и в случая почива на договорно основание- чл. 261, ал.3 вр ал. 2 ЗЗД, поради което искът на главната страна срещу третото лице помагач се явява една, с обща цена. Изтъква се също така, че цената на иска това е паричната оценка на предмета на делото, поради което дори да се приеме, че исковете са два, а не един, меродавната за касационното обжалване цена на иска се равнява на оценката на целия общ предмет на делото.
В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК писмен отговор, чрез Кмета като законен представител, е постъпил от Община Перник, с който жалбата се оспорва като неоснователа.
Частната жалба е в срок, от лица с активна процесуална легитимация и правен интерес от обжалването срещу преграждащ по см. на чл. 274, ал.1, т. 1 ГПК съдебен акт, постановен от състав на ВКС, така допустима.
Разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните:
За да остави без разглеждане касационната жалба, в частта по исковете срещу двете дружества за солидарното им осъждане да заплатят на Община Перник сумата от 911.53 лв., за която сума общината е осъдена да плати като обезщетение за имуществени вреди на Б. В. Б., в обжалваното определение съставът на ВКС е приел, че се касае до отделен иск с цена под 5000 лв., така съгласно чл. 280, ал. 3, т.1 ГПК в тази част въззивното решение не подлежи на касационно обжалване.
Определението е законосъбразно, като относимите за случая обстоятелства са следните:
Производството по гр.д. № 3005/2016 г. по описа на Пернишкия окръжен съд е образувано по исковата молба на Б. В. срещу Община Перник за осъждането на последната да му заплати обезщетение за вреди – имуществени в размер на 911. 53 лв и неимуществени в размер на 10000 лв., резултат от неизпълнение на задължението и за снегопочистване, във връзка с което ищецът се подхлъзнал и счупил глезенна става. В срока по чл. 219, ал.1, предл. 2-ро вр чл. 131 ГПК Община Перник като ответник по исковете за вреди е привлякла като помагачи „Лиел Констракшън“ ЕООД и „Зауба“- ЕАД като е предявила срещу тях и обратни искове за солидарното им осъждане да и заплатят регрес в размер на 10911.53 лв., в качеството им на дружества, на които е възложено по договор снегопочистването.
При това положение предявените от ищеца срещу Обшината претенции са два обективно съединени иска по чл. 49 ЗДДД за имуществени вреди в размер на 911.53 лв и за неимуществени вреди в размер на 10000 лв. Респективно отговорността на изпълнителите на възложената работа следва да се ангажира на основание чл.54 вр чл. 53 и чл. 49 ЗЗД, като сме изправени пред обективно и субективно съединяване на искове за регрес от заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 911. 53 лв. и за неимуществени вреди в размер на 10000 лв, тъй като всяка от регресните претенции има различно фактическо основание – платено обезщетение за различна по вид вреда.
При обективно съединяване на искове, независимо дали срещу един или повече ответници – другари, пред каквото сме изправени в случая и по отношение на предявените срещу настоящите жалбоподатели регресни претенции, меродавна е цената на всеки иск поотделно, а не общата сума сбор от цената на всеки един от исковете, като това положение трайно и безпротиворечиво е възприето в практиката на ВКС.
Цената на иска се посочва от ищеца и се стабилизира такава каквато е към момента на подаване на исковата молба , освен ако съгл. чл. 70, ал.1 ГПК до приключване на първото открито заседание по делото въпросът за цената не бъде повдигнат служебно от съда или от ответника, или ако не бъде изменена по почин на ищеца в сроковете и при условията на чл. 214, ал. 1 ГПК, пред каквито хипотези не сме изправени в случая.
Следователно регресната претенция на Община Перник срещу двамата жалбоподатели по отношение на имуществените вреди, които е осъдена да плати, е с цена 911. 53 лв. т.с. под 5000 лв., така по арг. от чл. 280, ал.3, т. 1, в частта по тази претенция въззивното решение не подлежи на касационно обжалване, като доводите на жалбоподателите не се споделят от настоящия състав на ВКС. .
Предвид изложеното, Върховният касационен съд на РБ, IV- то г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 63 от 28.01.2019 г. на ВКС, III- то г.о., по гр.д. № 2769/2018 г., в частта, с която е оставена без разглеждане касационна жалба срещу решение №72 от 15.03.2018 г. на Пернишкия окръжен съд по гр.д. № 4/2018 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: