3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 364
София, 19.04.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на седемнадесети април през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 4892 по описа за 2017 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК във вр.с § 74 ЗИД ГПК/ДВ,бр.86/17г./
Постъпила е касационна жалба от О. Н. Ш. от [населено място],Р. Ф. чрез адв.И. С. срещу решение № 1067 от 9.05.17г.по в.гр.дело № 5633/16г.на Софийски апелативен съд,с което е потвърдено решение № 3845 от 11.05.16г.по гр.дело № 1508/15г.на Софийски градски съд.С него О. Н. Ш. е осъдена да заплати на М. А. З. сумата 107 510 лв на основание чл.55 ал.1 ЗЗД, със законната лихва от 3.02.15г., сумата 26 664.24 лв – обезщетение за забава за периода 29.08.12г. – 3.02.15г. и сумата 11 098.72 лв – разноски по делото.
В приложеното изложение се поддържа, че е налице основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК за допускане на касационното обжалване по въпроса: Следва ли при наличието само на техническо използване на банковата сметка на титуляра за прехвърляне на парични средства между две лица, без същия да е знаел за това и без да се е разпореждал с наредените по сметката му парични суми поради липсата на спесимен в банката, да носи отговорността по чл.55 ЗЗД.
С допълнителни молби от 29.03.18г. и 5.04.18г.жалбоподателката е представила нови писмени доказателства,чието приемане е недопустимо в производството по чл.288 ГПК.
В отговор по чл.287 ГПК ответникът по жалбата М. З. счита,че не са налице основания по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационното обжалване.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК,приема за установено следното:
С обжалваното решение въззивният съд е приел за установено от писмените доказателства и съдебно-счетоводните експертизи,че на 11.02.10г.по банковата сметка на ответницата в Ц. е постъпила сумата 107 510 лв,преведена с пет превода от банкова сметка на ищеца в Б., извършени чрез интернет банкиране.Постъпилата по сметка на ответницата сума е изтеглена в брой по-късно в същия ден от пълномощника й К. Ц. с пълномощно от 18.12.2009г., оттеглено на 20.02.12г.Установено е, че с писмо от 29.08.12г.до ищеца ответницата го уведомила,че постъпилата по сметката й сума е била изтеглена от К. Ц. и след като сумата бъде възстановена от последния, тя от своя страна ще я възстанови на ищеца.
При тези данни по делото въззивният съд е приел,че са налице предпоставките за успешното провеждане на предявения иск по чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД – ищецът е предал на ответницата определена сума ; ответницата не е установила наличие на основание за получаване и задържане на сумата, както и връщане на сумата на ищеца.Изложени са съображения,че възраженията на ответницата за получаване на сумата от трето лице не могат да се противопоставят на ищеца,тъй като Ц. е действал като нейн пълномощник и последиците от действията му са възникнали за ответницата – чл.36 ал.2 ЗЗД.
Общото основание за селектиране на касационните жалби е произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело,за формиране решаващата воля на съда,но не и за правилността на обжалваното решение,за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.
Настоящият съдебен състав намира,че не е налице основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по поставения въпрос: Следва ли при наличието само на техническо използване на банковата сметка на титуляра за прехвърляне на парични средства между две лица,без същия да е знаел за това и без да се е разпореждал с наредените по сметката му парични суми поради липсата на спесимен в банката,да носи отговорността по чл.55 ЗЗД.Въпросът е фактически и не е релевантен за изхода на спора.Твърдението на ответницата,че пълномощникът не й е предал процесната сума,е въпрос на вътрешните им отношения по отчетната сделка – чл.284 ЗЗД.
Следва да се отбележи,че въпросът не е и коректен,тъй като въззивният съд не е приел такава фактическа обстановка.Данните по делото сочат,че ответницата е знаела за преведените суми – от съдебно-счетоводната експертиза е установено,че с нареждане разписка от 11.02.10г.с наредител О. Ш. е наредено да се платят в брой 107 510 лв на упълномощеното лице- К. Ц.,което да получи сумата.
С оглед изхода на производството по чл.288 ГПК жалбоподателката следва да заплати на ответника по жалбата направените за тази инстанция разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 5916 лв.
Воден от горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1067 от 9.05.17г.по гр.дело № 5633/16г.на Софийски апелативен съд.
ОСЪЖДА О. Н. Ш. да заплати на М. А. З., ЕГН [ЕГН] сумата 5916 лв /пет хиляди деветстотин и шестнадесет /разноски за адвокатско възнаграждение пред ВКС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.