4
O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 514
София, 02.11.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание от шестнадесети октомври две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
изслуша докладваното от съдия Бояджиева ч. гр. дело № 3480/ 2018 г. и за да се произнесе, взема предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба вх. № 6664/ 13.08.2018 г. на К. К. В. и В. Д. В., чрез адв. С. П., срещу определение № 302 от 09.07.2018 г. на Пловдивския апелативен съд по ч.гр.д. № 375/2018г. за потвърждаване на разпореждане
№ 481 от 12.06.2018 г. на Старозагорския окръжен съд по гр.д. № 73/2018 г., с което при условията на чл. 130 ГПК е върната исковата молба и производството по нея прекратено.
С жалбата се поддържа неправилност на атакувания съдебен акт и се иска отмяната му като се оспорва изводът на апелативния състав да приеме, че е налице отвод за сила на пресъдено нещо по чл. 298, ал. 1 ГПК. Твърди се, противно на приетото в обжалвания акт, че по възраженията на ответника в производство по чл. 108 ЗС за нищожност на сделката, от която ищецът черпи правото си на собственост, заради абсолютна симулация, не се формира сила на пресъдено нещо, поради което искът за прогласяване на нищожността между същите страни на същото основание в отделно производство е допустим. В отделно представеното изложение на основанията за допускане на касационното обжалване се навеждат основанията по чл. 280, ал.1, т.1 и т. 3 ГПК по общо три процесуално-правни въпроса, за които страната счита, че са обуславящи.
Съставът на ВКС, IV- то г.о., предвид данните по делото, намира частната касационна жалба за допустима като подадена в срок, от лица с активна процесуална легитимация и правен интерес от предприетото процесуално действие, срещу подлежащ на касационно обжалване съгл. чл. 274, ал. 4 вр чл.280, ал.3, т. 1 ГПК като постановен в производство по отрицателен установителен иск за нищожност на сделка с цена над 5000 лв., въззивен съдебен акт.
По въпроса за наличието на основания за допускане на касационното обжалване, съставът на ВКС, IV- то г.о., съобразява и намира следното:
За да потвърди прекратителното определение на първоинстанционния съд, апелативният състав след като е констатирал, че сега предявеният от К. К. В. и В. Д. В. срещу В. И. Г. иск е за прогласяване нищожност на договор за покупко- продажба на имот между страните обективиран в нот.акт № 170 , том II, рег. № 1597 по н.д. № 776 /1928 г. поради абсолютна привидност на същия, както и че гр. д. № 815/2014 г. по описа на РС- Стара Загора , приключило окончателно с решение № 327 от 28.03,2018 г. на ВКС , IV-то г.о. по гр. д №5411/2016 г., е по иск на В. И. Г. срещу настоящите ищци за ревандикация на недвижимия имот, предмет на продажбата, в което настоящите ищци като ответници са направили възражение за нищожността и поради абсолютна симулация при същите фактически твърдения, е приел, че веднъж направено от ответниците защитно възражение за нищожност на сделка на конкретно основание като юридически факт, не може да бъде предявено отново под формата на иск между същите страни. Приел е, че в исковото производство ответникът, под страх от преклузия, трябва да изчерпи всичките си възражения по спорното материално право и че разгледани веднъж от съда, тези възражения не могат да бъдат пререшавани като заявени под формата на иск.
Първият от поставените въпроси за задължението на въззивния съд да изложи собствени мотиви по всички възражения и доводи на страните, както и да обсъди свързаните с тях доказателства по делото, за който се твърди противоречие с решение № 27 от 02.02.2015 г. на ВКС, 4-то г.о. по гр.д. № 4265/2014 г., не е обуславящ по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК и приетото по него ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС. На първо място, въпросът е изтъкнат при предпоставка, която не кореспондира с делото, защото видно от обжалвания акт съдът е изложил собствени мотиви, в т.ч. е направил свои фактически констатации, с които се е произнесъл по довода в частната въззивна жалба за предмета на двете дела- сега воденото и приключилото, но е основал решаващия си извод с позоваване на времевите предели на силата на пресъдено нещо, приемайки преклудиране на фактите, на които ответниците основават възраженията си, осъществени до момента на формиране на силата на пресъдено нещо. На второ място, въпросът изначално кореспондира с правилността на определението, а не с изразените в мотивите му изводи, тъй като изисква навлизане в доказателствения материал по делото от настоящата инстанция и ново установяване на фактите, което на етапа на допускане на касационното обжалване ВКС не би могъл да направи. Следователно по първия наведен въпрос касационно обжалване не следва да се допуска, предвид липсата на общата предпоставка ( обуславящ въпрос), което прави обсъждането на наведената специална предпоставка по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК безпредметно.
Вторият от поставените въпроси е за това кой е носителят на силата на пресъдено нещо на съдебното решение и дали по възражението на ответника за нищожност на сделка се формира такава, предвид чл. 298, ал. 4 ГПК, съгласно който по изключение силата на пресъдено нещо се формира и по насрещни права на ответника, въведени като предмет на процеса чрез възражение за прихващане и за право на задържане. Твърди се противоречие с решение № 3 от 27.04.2016 г. на ВКС, II-ро г.о. по гр.д. № 3999/2015 г. , решение № 50 от 12.02.2010 г. на ВКС, II-ро го по гр.д. № 430/2009 г. и определение №362 от 26.05.2014 г. на ВКС III-то г.о. по ч.гр.д. № 2453 / 2014 г. Този въпрос също не е обуславящ, защото както бе изтъкнато съдът се е позовал не на разбирането, че с възражението за нищожност на сделката ответникът е въвел свои насрещни права, които заради силата на пресъдено нещо не могат да бъдат предмет на повторен исков процес на така заявеното основание, а е приел, че фактите, на които се основава възражението, са преклудирани от времевите предели на силата на пресъдено нещо. Отделно от това, приетото от апелативния съд не влиза в противоречие с цитираната практика, предвид, че същата е неотносима към настоящата хипотеза. Решение № 3 от 27.04.2016 г. на ВКС, II-ро г.о. по гр.д. № 3999/2015 г. третира въпроса кога по наведено в процеса възражение за прихващане не се формира сила на пресъдено нещо относно наведеното чрез него насрещно право ( вземане ) на ответника. Решение № 50 от 12.02.2010 г. на ВКС, II-ро го по гр.д. № 430/2009 г. се отнася за това дали мотивите на съдебното решение са носител на СПН и дали последната обхваща изложените в тях констатация за юридически и доказателствени факти, както и преюдициалните правоотношения между страните, като е отговорено отрицателно. Определение №362 от 26.05.2014 г. на ВКС III-то г.о. по ч.гр.д. № 2453 / 2014 г. пък касае въпроса дали по насрещно право на ответника, въведено в делото чрез възражение за подобрения, се формира силата на пресъдено нещо, като също е отговорено отрицателно.
Третият поставен въпрос е за това дали ответник по приключило с влязло в сила решение по ревандикация, с което искът е уважен и в което правото на собственост на ищеца е било оспорено с възражение за нищожност на сделката, изтъкнато от него като придобивно основание, може да предяви иск за нищожност на тази сделка в нов отделен процес между същите страни. Въпросът е обуславящ изхода на спора, тъй като въззивният съд е приел, че такъв иск е недопустим.Не е налице обаче наведеното специално основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК тъй като е налице практика на ВКС, създадена при действието на чл. 291 ГПК ( отм.), която настоящият състав споделя и не намира, а и касаторът не обосновава, че,следва да бъде изоставяна. В решение №11 от 20.07.2012 г. на ВКС, III- то г.о., по гр.д. №447/2011 г. е даден отговор на въпроса до кога може под формата на иск в отделно производство във връзка с оспорвано право на собственост, произтичащо от сделка, между едни и същи страни, да се изтъква нищожността на тази сделка като факт. Приетото в обжалваното сега определение е в унисон с посочената практика.
В обобщение не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване на определението, предмет на жалбата, поради което Върховният касационен съд на РБ, състав на IV- то г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ определение № 302 от 09.07.2018 г. на Пловдивския апелативен съд по ч.гр.д. № 375/2018 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: