2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 151
София, 15.05.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на осми май през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 446 по описа за 2018 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба,подадена от А. И. И. чрез адв.М. П. срещу решение № ІІІ -98 от 17.10.17г.по в.гр.дело № 1350/17г.на Бургаския окръжен съд.С него частично е отменено решение № 970/7.07.17г.по гр.дело № 710/15г.на Бургаския районен съд и в отменената част е постановено друго,с което са отхвърлени исковете на А. И. И. против В. ф. /№/ – Б.,като част от структурата на М. на о. на РБ, за сумата над 600.93 лв до 7269.09 лв, представляваща стойността на неизплатеното възнаграждение за фактически отработеното от ищеца служебно време над месечната продължителност на служебното време, некомпенсирано с почивки, за периода от 1.07.03г.до 7.10.10г.,ведно със законната лихва от 6.02.15г.до окончателното изплащане; както и за сумата над 164.55 лв до 981.56 лв мораторна лихва върху уважения размер на главницата, съставляваща сбор от възнагражденията за фактически отработеното от ищеца служебно време над месечната продължителност на служебното време,некомпенсирано с почивки, за периода от 1.07.03г. – 6.02.15г.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът счита,че е налице основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване по следните въпроси: 1.Възможно ли е правото сам да определи почивката си по чл.136а ал.4 КТ на военнослужещ,работещ в условия на удължено служебно време, да се погаси с кратката тригодишна давност,без да е направено волеизявление от работодателя за това; 2.Как правото на почивка на военнослужещ е погасено по давност преди прекратяване на трудовото правооотношение, след като давността е институт,който не се прилага служебно,а само по възражение на другата страна; 3.При наличието на разпоредба в специалния закон /ЗОВСРБ/,с която се предвижда, че компенсирането с почивка на военнослужещ, работещ в условията на удължено служебно време,става единствено по заповед на командира на военното формирование,тогава как правото му да ползва почивка е погасено с кратката тригодишна давност,когато не е могъл да го упражни по своя инициатива; 4.Кой е началният момент на вземането на военнослужещия за възнаграждение за положен труд над нормалната продължителност на служебното време,некомпенсиран с почивки; 5.При непълнота на специалния закон – ЗОВСРБ по отношение на удълженото служебно време приложими ли са правилата на Кодекса на труда, или на Закона за държавния служител,каквито са и военнослужещите; 6.От кой момент се дължи лихва за забава върху възнаграждението за извънреден труд на кадровия военнослужещ.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение, намира,че поставените в изложението въпроси са от значение за изхода на спора и отговорите им са обусловени от отговора на въпроса :”В кой момент възниква вземането за заплащане на обезщетение на военнослужещ,положил труд повече от нормативно определения при даване на 24- часови дежурства, некомпенсиран с почивка, от кой момент изпада в забава работодателят по отношение на това вземане и съответно от кой момент започва да тече погасителната давност за същото,включително и в случаите на прекратено служебно правоотношение”, по който е образувано за разглеждане ТД № 6/2017г.на ОСГК на ВКС.Ето защо и на основание чл.292 ГПК следва да се спре производството по делото до приемането на тълкувателното решение.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
СПИРА производството по гр.дело № 446/18г.по описа на ІV г.о.на ВКС до приемане на тълкувателно решение по ТД № 6/17г.на ОСГК на ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.