O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 424
София, 30.09.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание от осемнадесети септември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
изслуша докладваното от съдия Бояджиева ч. гр. дело № 2805 / 2019 г. и за да се произнесе, взема предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал.3, т.2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба вх. № 10567/28.05.2019 г. на В. С. Е., в лично качество и като управител на „Вулкан“- ЕООД, „ДАВ- ЕООД“- ЕООД, „ Дафи –В. Е.“- ЕООД, „ДАВ- В. Е. ЕООД“- ЕООД, „Вулкан – В.С.- ЕООД“ – ЕООД. и „Дафи В. С.“- ЕООД ( останалите посочени лица са заличени като търговци и са правоприемници на „Дафи –В. Е.“- ЕООД и „Дафи В. С.“- ЕООД) , чрез адв. Н. Б., срещу определение № 1545 от 09.05.2019 г. на Софийския апелативен съд по ч.гр.д. № 2196/2019 г. за потвърждаване на определение № 10315 от 04.05.2018 г. на Софийски градски съд по гр.д. № 4222/2011 г., с което е оставена без уважение молба за отмяна на обезпечения, допуснати с определение по ч.гр.д. №664/2009 г. по описа на Русенския окръжен съд.
Иска се отмяна на определението като незаконосъобразно с довод за допуснато грубо нарушение на чл. 27, ал. 2 ЗОПДИППД ( отм.) , изразяващо се в това, че въззивният съд се е позовал на престъпление по чл. 255 НК, за което, по отношение на касатора не е налице влязла в сила присъда, както и за наличие на вероятна неоснователност на иска следваща от приетата по делото експертиза и за прекомерна продължителност на делото- повече от 8 години, засягащо имуществените интереси вкл. на трети лица , превръщащо наложената обезпечителна мярка в ненужна и прекалено тежка репресия, което не е съобразено от съда. В самата жалба, а и в допълнително представеното изложение по чл. 284, ал.3, т. 1 вр чл. 278, ал. 4 ГПК на основанията за допускане на касационното обжалване страната се позовава на очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт.
От КПКОНПИ като ответник по жалбата в срок е постъпил писмен отговор, с който тя се оспорва като неоснователна.
Съставът на ВКС, IV- то г.о., предвид данните по делото, намира, че частната касационна жалба е подадена в срок, от лице с активна процесуална легитимация и правен интерес от процесуалното действие, срещу подлежащ на касационно обжалване съгл. чл. 280, ал. 3, т. 1 вр чл. 274, ал. 4 ГПК и по арг. от чл. 23, ал. 2 ЗОПДИППД ( отм. ) вр пар. 5 ЗОПДНПИ ( отм.) вр чл. 402 ГПК въззивен съдебен акт, така допустима.
Относно допускане на касационното обжалване, съставът на ВКС, IV- то г.о. съобразява и намира следното:
За да потвърди първоинстанционното определение в обжалваната част относно отказа да се отменят допуснатите обезпечения, апелативният съд е приел от фактическа страна, че е налице висящо пред градския съд производство образувано по мотивирано искане на К. (сега КПКОНПИ), по реда на чл. 28, ал. 2 ЗОПДИППД /отм./, както и че срещу ответниците по делото пред СГС В. Е. и С. А., е внесен обвинителен акт и образувано НОХД № 81/2018 по описа на Русенския окръжен съд за престъпления по чл. 255 НК, извършени в периода 2005-2009 г. Приел е, че с определение от 30.07.2009 г. по гр.д. № 664/2009 г. Русенският окръжен съд е допуснал обезпечителни мерки, което е обжалвано вкл. пред касационната инстанция, като не е допуснато касационно обжалване. От правна страна, позовавайки се на чл. 402, ал. 2 ГПК визираща предпоставките, при които съдът отменя наложена обезпечителна мярка, е приел, че не е отпаднала причината, поради която е допуснато обезпечението, тъй като производството по чл. 28, ал. 2 ЗОПДИППД ( отм.) не е приключило, липсват данни ответникът Е. да е оправдан за престъпленията заради които е образувано производството по ЗОПДИППД ( отм.), а само на база на заключенията на вещите лица не може да се приеме, че искът на КПКОНПИ е неоснователен.
Единственото основание, на което касаторът се позовава с оглед допускане на касационното обжалване, е очевидна неправилност по чл. 280, ал. 2 , предл. 3-то ГПК на атакувания съдебен акт- основание, за което ВКС следи и сам, служебно, така както следи служебно и за останалите две основания по чл. 280, ал. 2, предл. 1-во и предл. 2-ро ГПК- вероятна нищожност и вероятна недопустимост на въззивния съдебен акт.
Следователно проверката за наличието на предпоставки за допускане до касационно обжалване на атакуваното сега определение следва да се ограничи само до служебните основания по чл. 280, ал. 2 ГПК, без тези по чл. 280, ал.1, т.1- т.3 ГПК, тъй като съгл. приетото в ТР №1/ 2010 г. на ОСГТК на ВКС не е в правомощията на касационния съд сам да извежда правния въпрос от значение за изхода на делото пред въззивния съд, по който последният се е произнесъл, нито да съобразява дали това произнасяне противоречи на практиката на ВКС, на практиката на КС или на С. или дали произнасянето на ВКС е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Не е налице вероятност обжалваното определение да е нищожно или недопустимо, тъй като отсъстват данни възбуждащи съмнение за незаконен състав на съда, за излизане от пределите на общата гражданска компетентност, за неясна и неразбираема воля или за постановяване на акта при липса на общите за процеса, както и на специфичните за въззивното обжалване, абсолютни процесуални предпоставки.
Обжалваното определение не е и очевидно неправилно според смисъла на понятието очевидна неправилност възприет в оформилата се константната практика на ВКС. В решение № 15 от 06.11.2018 г. на Конституционния съд на РБ по конст. д. № 10/2018 г. е прието, че очевидната неправилност е отделно, самостоятелно и независимо от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК основание за допускане на касационното обжалване, въведено от законодателя с оглед облекчване на достъпа до касация на порочните въззивни актове. За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касационно обжалване, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че същата да може да бъде констатирана от съда „prima facie” ( при прочит на акта), без реална необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Към този субективен по естеството си критерий, практиката на ВКС добавя неизбежно и обективен такъв. Очевидната неправилност е квалифицирана форма на неправилността и предполага тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели от своя страна до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Очевидно неправилен от обективна страна ще бъде съдебният акт, който е постановен „contra legem” (законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл) или „extra legem“ ( приложена е от съда несъществуваща или несъмнено отменена правна норма) или при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика от постановилия го съд. В този смисъл са: – определение № 347 от 30.04.2019 г. на ВКС, ІІІ по гр.д. № 4574/2018г. г.; определение 106 от 07.03.2019 г. на ВКС, 1-во г.о. по гр.д.3396/2018г.; определение 2 от 03.01.2019 г. на ВКС , III -то г.о. по гр.д. 591/2018 г., определение № 97 от 30.01.2018 г. . на ВКС II-ро т.о по т.д. № 221/2018 г.,- определение №213 от 15.05.2918 г. на ВКС, IV-то г.о по ч.гр.д. №596/2018 г.. , – определение № 255 от 30.05.2918 г. на ВКС, I-во т.о по ч.т.д. № 1076/2018 г., която практика настоящият състав споделя. Разглежданият случай не покрива посочените по-горе критерии. Не е налице очевидна неправилност, когато въззивният акт е незаконосъобразен поради неточно прилагане и тълкуване на закона, която именнно хипотеза касаторът се домогва да обоснове в изложението си като твърди грубо нарушение на чл. чл. 27, ал. 2 ЗОПДИППД ( отм.). Само за яснота на касатора следва да се посочи, че цитираната от него разпоредба касае законосъобразността на основното производство по отнемане на имуществото, а не на производството по налагане на обезпечителни мерки, поради което изначално нарушването и не може да обоснове неправилност на допуснато обезпечение. Налагането на обезпечителни мерки в случая е уредено в гл. IV – та, ЗОПДИППД ( отм.)., и като всяко обезпечително производство е обособено като самостоятелно, независимо дали протича предварително или успоредно с основното производство, като постановените в него актове пораждат собствени правни последици, със самостоятелен живот въпреки наличието на функционална връзка с основния материален спор, както е прието в мотивите към т.1 на ТР № 5/ 2015 г. на ОСГТК на ВКС. Аргумент за тази самостоятелност на обезпечителното производство се черпи и от чл. 403 ГПК предвиждащ иск за обезщетение на вреди от незаконосъобразно обезпечение.
В обобщение обжалваното определение не следва да се допуска до касационно обжалване, поради което Върховният касационен съд, състав на IV-то г.о. ,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение № 1545 от 09.05.2019г. на Софийския апелативен съд по ч.гр.д.№ 2196/2019 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: