O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 127
гр. София, 16.03.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, IV-то отделение, в закрито заседание нa дванадeсети март две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като изслуша докладваното от съдия Бояджиева ч. гр. дело № 866 /2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал.3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба вх. № 14001/ 31.01.2018 г. на Я. Б. Д., чрез адв. И. Д., срещу определение № 349 от 08.01.2018 г. на Софийски градски съд по ч.гр.д. № 14543/2017 г. за потвърждаване на определение № 129956 от 26.05.2017 г. на Софийски районен съд по гр.д. № 3273/2017 г., с което е прекратено производството по предявения от касатора установителен иск.
Поддържа се неправилност на обжалвания съдебен акт и се иска отмяната му. Като незаконосъобразен се сочи изводът на градския съд, за липса на спор относно гражданско субективно право или правоотношение между ищец и ответник, който да бъде разрешен със сила на пресъдено нещо, като вместо това се твърди, че с използването на невалидни документи за самоличност, с които ответницата се легитимира пред съда в друго производство застрашава правната сфера на ищеца, в частност закрепеното в КРБ право на равенство на страните в процеса. Оспорва се и изводът, че съдът не може да установява невалидността на лични документи , тъй като това е от компетентността единствено на издателя на документа съгласно ЗБЛД. Атакува се и приетото за липса на правен интерес като се посочва , че между страните е налице друго висящо дело, в което легитимирането на ответницата с невалидни документи за самоличност крие риск от осуетяване ангажирането на всякаква отговорност срещу нея. Като основания за допускане на касационното обжалване се изтъква очевидна неправилност на съдебния акт, както и че произнасянето на ВКС е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по формулирани общо три правни въпроса.
Върховният касационен съд, състав на ІV-то г.о предвид данните по делото, намира че жалбата е в срок, от надлежна страна, срещу преграждащ въззивен съдебен акт постановен в производство по неоценяем с оглед на предмета установителен иск, така допустима.
По въпроса за наличието на предпоставки за допускане на касационното обжалване, настоящият състав съобразява следното:
Производството по гр.д. № 3273 /2017 г. по описа на Софийския районен съд е образувано по иска на Я. Б. Д. срещу К. Б. М. за признаване на установено, че ответницата няма право да удостоверява самоличността си с български документи за самоличност, както и да съхранява същите, защото е изгубила, на основание договора за натурализация между царство България и С. от 1924 г., за който няма данни да е прекратил действието си, българското си гражданство с придобиването на американско. Правният интерес от иска е обоснован с факта на висящо гр.д. №29657/2015 г. по описа на същия съд.
За да приеме на свой ред, че искът на Д. е недопустим и да потвърди първоинстанционното определение, градскит съд, след анализ на обстоятелствената част и петитума на исковата молба, на първо място е приел, че с нея не се навежда спор относно гражданско право или правоотношение, което е единствено възможно като предмет на универсалния установителен иск. Използването на български документи за самоличност от ответницата не застрашава, не смущава, нито отрича насрещно защитимо чрез способите на гражданския исков процес субективно право. Отречено е и наличието на правен интерес от така предявения иск предвид допустимата принципно от българското законодателство процесуална легитимация и на граждани на друга държава. Издаването на български документи за самоличност по правната си природа е властническо волеизявление в рамките на предоставената компетентност на административен орган, чиято незаконосъобразност може се установява чрез обжалване по реда на АПК, а не чрез иск.Прието е още, че съгл. чл. 32, ал.1, т. 1 ЗБЛД органът компетентен да обявява невалидността на български документи за самоличност е органът, който ги издава, а не гражданския съд.
По първото от наведените основания за допускане на касационното обжалване, обособено от законодателя като отделно основание с новата разпоредба на чл. 280, ал. 2, предл. 3-то ГПК ( ДВ бр. 86/2017 г.) настоящият състав счита, че то не е налице. Очевидната неправилност е от категорията на служебните основания за допускане на касацията – на това сочи и обособяването и от законодателя в отделна група с вероятната недопустимост и нищожност на въззивния акт. Иде реч за основание, за което ВКС следи сам служебно, така неизискващо изрично позоваване и изрично извеждане на обуславящ въпрос или излагане на доводи от страна на касатора, за да може касационният съд да извърши преценка дали то е налице. Логически погледнато преценката за очевидна неправилност следва да се извърши преди преценката за наличието на наведените от страната основания по чл. 280, ал. 1, т.1- т. 3 ГПК, макар законът да я посочва след тях, особено след създаването на чл. 290, ал. 3 ГПК, с която отпада задължителния за долните съдилища характер на създаваната от ВКС практика с решенията по чл. 290 ГПК и определенията по чл. 274, ал. 3 ГПК. Така както формулирана, очевидната неправилност се отнася само до пороци на съдебния акт от категорията на тези влечащи неговата неправилност ( касационно отменително основание по чл. 281, т.3 ГПК) , като чрез термина очевидна“ се визират квалифицирани състави на пороците водещи до неправилност. Един съдебен акт би бил очевидно неправилен не когато допуснатото нарушение, а следователно и порок, е явен за всички, тъй като подобно разбиране въвежда субективизма при съдебната преценка като критерий, а тогава когато неправилността се извлича и корелира с допуснати от съда нарушения само на относима и приложима за конкретния спор императивна материално-правна норма, на основополагащи за съдопроизводството процесуални правила, извън формирането на вътрешното убеждение, гарантиращи обективно, безпристрастно и съобразено с обективната истина при зачитане равенство на страните решаване на правния спор, както и при нарушаване на основните логически, опитни и общоприложими научни правила при формиране на правните изводи въз основа установените по делото факти (явна необоснованост), имащи за резултат прилагане на закона ( в ш.см.) в неговия несъществуващ, в т.ч. противоположен или отменен смисъл. В случая подобни нарушения не са допуснати от въззивния съд, а и такива не се твърдят конкретизирано от касатора. Не е налице и вероятност обжалваният акт да е нищожен или недопустим.
По наведеното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, за което и след последната редакция на чл. 280 ГПК постановките на ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС запазват своята актуалност, първият от поставените въпроси, съответно редактиран, е за това когато ищецът по един иск се легитимира пред съдилищата по спора чрез невалидни документи за самоличност, то с това си действие засяга ли субективно материално право на ответника или правоотношение, така налице ли е гражданско правен спор. Макар един от решаващите мотиви на градския съд за недопустимост на иска да е преценката, че при така наведеното основание и петитум на иска, не е налице гражданско правен спор, поставеният въпрос не е обуславящ, защото дори да се приеме обратното от касационния съд, то това не би било достатъчно за да преодоляване на другия мотив – за липса на правен интерес от предявения отрицателен установителен иск. Наличието на правен спор, отнясящ се до предмета на всеки иск, и правния интерес от конкретно предявен иск, са две отделни абсолютни процесуални предпоставки, които не винаги се намират във връзка на обусловеност и които се преценяват отделно. За яснота на касатора следва да се посочи, че предявеният от него иск предполага съдът да се произнесе и по въпроса дали ответницата е загубила българското си гражданство, което е недопустимо съгласно ЗБГ ( по –специално гл. V-та), с който въз основа на чл. 25, ал. 6 КРБ се уреждат условията и редът за придобиване, запазване и загубване на българско гражданство.Съгласно чл. 34 ЗБГ въпросите по придобиване, възстановяване, освобождаване, лишаване от гражданство са от компетентността на Президента на РБ , чийто указ е необжалваем и влиза в сила веднага. Гражданството на едно лице е правна връзка между физическо лице и съответна държава, а не връзка между равнопоставени частно -правни субекти, като единствено при злоупотреба с правото на гражданство като основно право на индивида би могло да се поставя въпросът за хоризонталното му действие, каквато хипотеза обаче касаторът не твърди и не въвежда.
Вторият поставен въпрос във връзка с чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е за това може ли страната в процеса да се легитимира пред съда с невалидни лични документи, който обаче не е обуславящ изхода на делото, така общата предпоставка, не е налице и това е достатъчно основание съгласно ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС да не се допусне касация. Въпросът не е включен в предмета на делото пред градския съд, който се свежда единствено до това допустим или недопустим е иск за установяване на невалидност на документ за самоличност, основан на отричано от ищеца българското гражданство на едно лице. Поставеният въпрос е във връзка с друго висящо дело между страните, но не и с настоящето пред инстанциите по съществото на спора.
Третият въпрос има ли право български гражданин да получи правосъдие спрямо чуждестранен гражданин, който се идентифицира с невалидна българска лична карта пред българските съдилища също не е обуславящ, тъй като е зададен като теоретичен и извън контекста на предмета на делото пред въззивния съд, а касационният съд не дължи абстрактни разрешения в производството по допускане на касационното обжалване.
В обобщение, не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване, поради което, Върховният касационен съд, състав на IV- то г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 349 от 08.01.2018 г. Софийски градски съд по ч.гр.д. № 14543/2017 г
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: