O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 485
гр. София, 19.10.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание от осми октомври две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
изслуша докладваното от съдия Бояджиева ч. гр. дело № 3142 /2016 г., и за да се произнесе, взема предвид следното:
Производството е по чл. 278 ГПК и е образувано по жалба вх. № 4782 /31.03.2016 г. на А. Б. М., приподписана от адв. И. И., срещу определение от 24.03.2016 г. и определение № 516 от 09.02.2016 г. на Софийския апелативен съд по ч.гр.д. № 4542 /2015 г. С определение № 516 от 09.02.2016 г апелативният състав е потвърдил разпореждане от 09.06.2014 г. на Софийски градски съд по гр.д. № 4679/2013 г. за издаване на изпълнителен лист срещу жалбоподателката, а с определението от 24.03.2016 г. е оставил без разглеждане нейна молба с искане апелативният съд сам да отмени определението си от 09.02.2016 г.
С определение от 19.09.2016 г. по ч. гр. дело № 3142 /2018 г. състав на ВКС, III-то г.о. е спрял на основание чл. 292 ГПК настоящето производство до приемане и обявяване на тълкувателно решение по т.д. № 5/2015 г. на ОСГТК на ВКС, част от предмета на което е и въпросът за това кои са определенията, с които се дава разрешение по същество по см. на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК, така подлежащи на касационно обжалване.
Тълкувателно решение № 5/2015 г. по т.д. № 5/2015 .г. на ОСГТК на ВКС е обявено на 12.07.2018 г., следователно пречките по движението на настоящето производство са отпаднали и същото следва да бъде възобновено. Междувременно е постъпила и молба от жалбоподателката вх № 8241 / 25.09.2018 г. с искане за възобняване на ч.гр. д. №3142/2018 г. по описа на ВКС, IV- то г.о.
Съставът на ВКС, IV – то г.о. преценява, че изходът от произнасянето по жалбата на страната, в частта и срещу определение от 24.03.2016 г. Софийския апелативен съд по ч.гр.д. № 4542 /2015 г. обуславя възможността да се произнесе по допустимостта и евентуално основателността на жалбата в частта и срещу определение № 516 от 09.02.2016 г. на същия съд по същото дело, предвид процесуалната невъзможност с жалба срещу два различни акта да се цели един и същи правен резултат и да се упражнява едно и също право на защита, както и на това, че предмет на произнасяне в определението от 24.03.2016 г. е било искане на страната за отмяна на определението от 09.02.2016 г.
С определение от 24.03.2016 г. по ч.гр.д. № 4542 /2015 г. Софийският апелативен съд е оставил без разглеждане като недопустима молба вх. № 35412 /15.03.2016 г. на настоящата жалбоподателка съдържаща искане да се отмени постановеното по делото определение № 516 от 09.02.2016 г. от постановилия го съд. Апелативният състав след като е приел, че разполага с правомощия сам да отменя или обезсилва постановени от него актове, така разполага и с право на преценка дали постановеният от него акт попада в категорията определения, които могат да бъдат отменяни от постановилия ги съд. Като е счел, че определението, чиято отмяна е поискана не попада в категорията оттегляеми актове, които могат да бъдат отменяни от постановилия ги съд, е приел искането сам да отмени постановеното от него определение за недопустимо.
Съдържащото се в молба вх. № 35412 /15.03.2016 г. на А. Б. М. искане има характера на частна жалба срещу постановеното определение № 516 от 09.02.2016 г на САС по ч.гр.д. № 4542 /2015. Оставяйки я без разглеждане като недопустима, макар и при погрешна квалификация и с неправилни съображения, апелативният съд е постановил един законосъобразен като краен резултат съдебен акт предвид приетото в т. 1 на ТР № 5/2015 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно която не подлежи на касационно обжалване по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК въззивно определение, постановено по частна жалба срещу разпореждане на първоинстанционен съд по молба за издаване на изпълнителен лист по чл. 407, ал. 1 ГПК, какъвто е настоящият случай и без да излиза извън компетентността си на съд администриращ жалбите срещу собствените си актове съд , включваща и преценката дали постановеният акт подлежи на инстанционен контрол пред по – горен съд.
Като законосъобразно обжалваното определение следва да бъде потвърдено, с което се изчерпва предмета на делото по подадената жалба вх. № 4782 /31.03.2016 г.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на IV- то г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
ВЪЗОБНОВЯВА ч.гр.дело № 3142/2016 г. по описа на ВКС, IV-то г.о.
ПОТВЪРЖДАВА определение от 24.03.2016 г. на Софийския апелативен съд по ч.гр.д. № 4542 /2015г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: