4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 818
София, 25.10.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 2034 по описа за 2018 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Н. И. В. чрез адв.М. Т. срещу решение № 139 от 15.01.18г. по в.гр.дело № 2987/17г.на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 2307 от 7.04.17г.по гр.дело № 3074/16г.на Софийски градски съд.С него е развален по реда на чл.87 ал.3 ЗЗД по заявени искове от И. С. К. и Л. И. С. срещу Ц. И. В. и Н. И. В. сключения на 26.01.94г.в [населено място] договор за прехвърляне срещу издръжка и гледане, обективиран в нот.акт № 67/94г.,по силата на който И. С. К. и Е. А. К. са прехвърлили на дъщеря си Ц. И. В. собствения си недвижим имот, придобит по време на брака им в СИО,представляващ апартамент № , находящ се в [населено място], ЖК”Н. – ІІ част”, [жилищен адрес] до размера на 4/6 ид.части за И. С. К. и до размера на 1/6 ид.част за Л. И. С..
В приложеното изложение се поддържа, че са налице основанията по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 и чл.280 ал.2 ГПК за допускане на касационното обжалване.Касаторът поддържа,че по отношение на ищеца Л. С. решението е недопустимо,тъй като искът за ? ид.ч.,касаеща частта на прехвърлителката Е. К., е недопустим, тъй като последната е починала преди предявяването му.Поставя и въпроса за преклузията при възражение за давност.Счита,че разрешението на поставените въпроси от въззивния съд обуславя и очевидна неправилност на въззивното решение.
В отговор по чл.287 ГПК ответниците по жалбата И. С. К. и Л. И. С. считат, че въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационен контрол.
С обжалваното решение въззивният съд е приел за установено валидно сключване на алеаторен договор, по силата на който съпрузите И. и Е. К. са прехвърлили на дъщеря си Ц. В. собствения си недвижим имот, придобит по време на брака им и представляващ СИО, срещу задължение за издръжка и гледане, че към момента на прехвърлянето – 1994г. приобретателката В. е била в брак с Н. В., както и че през 2002г. прехвърлителката Е. К. е починала и оставила наследници по закон – И. С. К. –съпруг, Л. И. С. – син и Ц. И. В. – дъщеря.Изложени са съображения за неоснователност на възражението на ответника Н. В. за недопустимост на предявения от Л. С. иск, като е посочено, че със смъртта на прехвърлителката К.,в чиято полза също са били уговорени гледане и издръжка, е настъпило както прекратяване на СИО, така и прекратителното действие на алеаторния договор спрямо притежаваната от нея ? ид.ч.от имота, по арг.от чл.27 СК/отм./.Нереализираните до момента на смъртта на прехвърлителя вземания, включително и правото на иск за разваляне на договора, преминават върху наследниците му съобразно наследствения дял.
От събраните по делото доказателства въззивният съд е приел,че страните по договора са живели съвместно,като преди известно време ответницата В. е напуснала жилището.Същата е заявила, че не оспорва предявените искове.От анализа на свидетелските показания съдът е приел, че не е доказан фактът на изпълнение на договора по отношение на прехвърлителите в пълен обем.
Въззивният съд не е разгледал поддържаното във въззивната жалба възражение за погасителна давност по отношение правото за разваляне на договора от прехвърлителката К. поради настъпила преклузия.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК, намира, че не се следва да допусне касационно обжалване на въззивното решение.
Съгласно т.1 от ТР № 1/19.02.10г.по тълк.дело № 1/09г.на ОСГТК на ВКС, ако съществува вероятност обжалваното въззивно решение да е процесуално недопустимо, ВКС е длъжен да го допусне до касационен контрол. Настоящата хипотеза не е такава. Като е приел, че предявеният от Л. С. иск по чл.87 ал.3 ЗЗД е допустим, въззивният съд се е произнесъл в съответствие с практиката на ВКС.В решение № 346 от 4.10.11г.по гр.дело № 341/10г.на ІV г.о.на ВКС,постановено по реда на чл.290 ГПК, е прието, че задължението за издръжка и грижи се прекратява със смъртта на прехвърлителя(ите) и/или смъртта на бенефициера, като прекратяването засяга и неделимостта на задълженията. Наследниците на починалия кредитор могат да претендират, всеки според неговия наследствен дял, съответната част от останалото дължимо на техния наследодател или разваляне на съответната част от договора само за техния наследодател.
В същото решение е посочено, че искът за разваляне на договора за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане се погасява с изтичането на 5-годишна давност, считано от всеки ден на неизпълнение. Когато задължението за издръжка и грижи е прекратено със смъртта на някой от прехвърлителите, правото на иск за разваляне на договора в съответната част от неговите наследници се погасява с изтичането на 5 години от последния ден на неизпълнението, т.е. от деня на смъртта.
В разглеждания случай обаче, в съответствие с приетото разрешение в Тълкувателно решение № 1 /2013г. от 9.12.2013г.по тълк.дело № 1/13г. на ОСГТК, въззивният съд не е разгледал направеното от ответника възражение за изтекла погасителна давност, тъй като същото не е своевременно направено.В т.3 е посочено, че възраженията на ответника срещу предявения иск поначало се преклудират с изтичане на срока за отговор на исковата молба по чл.131 ал.1 ГПК, в т.ч. и възраженията за погасителна и придобивна давност.Некоректно е твърдението на касатора, че е направил възражение за изтекла погасителна давност в отговора на исковата молба.Такова е въведено за първи път едва с писмената защита, представена пред СГС.
Не е налице и основанието по чл.280 ал.2 пр.3 от ГПК / изм. в ДВ бр.86/17г./ за допускане на касационно обжалване. Според него въззивното решение се допуска до такова обжалване при очевидна неправилност. Преценката за очевидна неправилност се отнася само до пороци на съдебния акт от категорията на тези, водещи до неговата неправилност /касационно отменително основание по чл. 281, т.3 ГПК/, като чрез термина „очевидна“ се визират квалифицирани състави на пороците, водещи до неправилност. Това са нарушенията на императивна материално-правна норма, на основополагащи за съдопроизводството процесуални правила, които ограничават правото на защита и съответно нарушават равенството на страните в процеса, достъпа до справедлив и безпристрастен съд, когато липсват мотиви или те са толкова неясни, че не може да се провери правилността на решението,както и при наличие на явна необоснованост на обжалваното пред ВКС въззивно решение,когато изводите на въззивния съд по фактите са в грубо несъответствие на установените по делото фактически положения поради нарушения на логически и опитни правила.В случая подобни нарушения не са допуснати от въззивния съд, след като е спазил практиката на ВКС.
По изложените съображения касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска.
С оглед изхода на спора касаторът следва да заплати на ответниците по жалбата направените за тази инстанции разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 139 от 15.01.18г.,постановено по в. гр.дело № 2987/17г.на Софийски апелативен съд.
ОСЪЖДА Н. И. В., ЕГН [ЕГН], с адрес: [населено място],[жк, жилищен адрес] да заплати на И. С. К., с ЕГН [ЕГН] и Л. И. С., с ЕГН [ЕГН] сумата 600 лв /шестстотин/ разноски за адвокатско възнаграждение пред ВКС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.