O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 59
гр. София, 07.02. 2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание от тридесети януари две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
изслуша докладваното от съдия Бояджиева ч. гр. дело № 299 /2019 г., и за да се произнесе, взема предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 вр чл. 402 ГПК вр чл.12, ал. 3 ЗМИП ( отм.)
Образувано е по частна касационна жалба вх. № 18827/29.10.2018 г. на Н. Х., чрез адв. Е. П., срещу определение № 3193 от 18.10.2018 г. на Софийския апелативен съд по ч.гр.д. № 4959/2018 г. за обезсилване на определение № 18732 от 11.09.2018 г. на Софийски градски съд по гр.д № С-25/ 2016 г., преобразувано в гр.д. № 11146/ 2018 г., с което е отменено допусната на основание чл. 12, ал. 3 ЗМИП-1998 г. (отм.) превантивна мярка, с характер на обезпечение – запор върху банкови сметки.
С жалбата се иска отмяна на въззивния съдебен акт като незаконосъобразен. Твърди се, че страната е обжалвала пред САС обезпечителна заповед по гр.д. № С- 23/2016 г. по описа на СГС, което не е взето предвид от апелативния състав. Въззивният съд се задоволил да обсъжда единствено гр.д. № С- 25/ 2016 г. по описа на СГС, по което също е наложена превантивна мярка. В жалбата се формулира петитум след отмяна на обжалваното сега определение, ВКС да отмени обезпечителната заповед по гр.д. № С- 23/ 2016 г., различно от това , във връзка с което е постановено обжалваното определение, и да вдигне наложените запори върху банковите сметки на страната. В допълнително представеното изложение на основанията за допускане на касационното обжалване във връзка се формулира въпрос, за който се навежда специалното основанието чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК. Релевира се и основанието по чл. 280, ал.2, предл. 3-то ГПК – очевидна неправилност на обжалваното определение предвид очевидната му необоснованост с оглед на установените в производството факти.
Софийска апелативна прокуратура, като ответник, не ангажира писмено становище в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК.
ВКС, III-то г.о., предвид данните по делото, намира че жалбата е подадена в срок от надлежна страна с правен интерес от обжалването и срещу въззивен съдебен акт свързан с налагането на превантивна мярка по реда на обезпечителното производство, така допустима.
По въпроса за наличието на основания за допускане на касационното обжалване, настоящият състав намира, че такива не са налице, като съображенията за това са следните:
С обжалвания акт Софийският апелативен съд се е произнесъл обезсилвайки съдебния акт в производство инициирано по частна жалба на Прокуратурата на РБ срещу определение № 18732 от 11.09.2018 г. на Софийски градски съд по гр.д № С-25/ 2016 г., преобразувано в гр.д. № 11146/ 2018 г., с което, на основание чл. 402, ал. 1 ГПК, е отменено допуснато преди това с определение от 09.11.2016 г. по същото дело за налагане на запор върху банкови сметки по реда на ЗМИП-1998 г. (отм.).
За да обезсили определение от 11.09.2018 г. на градския съд, апелативният е приел, че то е без предмет предвид на това, че определение 09.11.2016 г. на СГС по гр.д № С-25/ 2016 г., с което е допусната превантивната мярка, вече е било обезсилено, ведно с обезпечителната заповед, с определение № 25 от 08.06.2017 г. на САС по ч.гр.д. № 38/2017 г., следователно градският съд не е имало какво да отменя и се е произнесъл при липсата на абсолютна положителна процесуална предпоставка , така недопустимо.
При тези мотиви на въззивния съд поставеният от страната въпрос следва ли когато отпадне необходимостта от наложената обезпечителна мярка, същата да бъде отменена и колко е допустимият срок за налагане на мярката поискана от Прокуратурата, не разкрива характеристиките на обуславящ по см. на чл. 280, ал. 1 ГПК изяснен с т.1 на ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС. Изведеният въпрос навежда порок, обосноваващ евентуално неправилност на един въззивен акт, но не кореспондира с мотивите на въззивния съд и установената от него фактическа обстановка. Апелативният съд е обсъждал обстоятелства свързани с недопустимостта на съдебния акт т .с. кое налага обезсилването му. Липсата на въпрос или извеждането на такъв, който не от значение за изхода на делото, е достатъчно основание да не се допусне касационното обжалване, без да е необходимо да се изследва наличието на специално основнаие по чл. 280, ал. 1, т.1- т.3 ГПК .
Обжалваното определение не е и очевидно неправилно- порок за който ВКС следи и сам, служебно. Обжалваният акт, противно на твърденията на жалбоподателя, е адекватен на установените пред въззивния съд и посочени в определението му факти. Когато съд отменя свой акт, който вече е бил предмет на проверка за законосъобразност по пътя на истанционния контрол, той постановява недопустим съдебен акт, който подлежи на обезсилване.
Наведените твърдения за друго гражданско дело пред СГС, по което е също е допусната и наложена мярка по чл. 12, ал.3 ЗМИП ( отм.) са неотносими към настоящето производство, затова и не се вземат предвид.
Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на IV- то г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 3193 от 18.10.2018 г. на Софийския апелативен съд по ч.гр.д. № 4959/2018 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: