4
O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 503
София, 24.10. 2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание от двадесет и трети октомври две хиляди и седемнадесета година , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
изслуша докладваното от съдия Бояджиева ч. гр. дело № 4112/ 2017 г. и за да се произнесе, взема предвид следното:
Производството е по чл. 278, ал. 1 вр чл. 95, ал.5 ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 15306/14.09.2017 г. на К. И. Б., от [населено място], срещу определение от 30.07.2017 г. на Софийския апелативен съд по ч.гр.д. № 2850/2017 г., с което е оставено без уважение искане на жалбоподателя за предоставяне на правна помощ под формата на безплатна адвокатска защита във връзка с негова частна касационна жалба вх. № 10894/19.06.2017 г.
Жалбоподателят иска отмяна на атакуваното определение като неот-
говарящо на обективната истина досежно факта на притежавано от него недвижимо имущество.
Съставът на ВКС, IV- то г.о., като съобрази данните по делото, намира частната жалба за допустима като подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съгласно чл. 274, ал.1, т. 2 вр чл.95, ал.5 ГПК съдебен акт на апелативен съд, а разгледана по същество за основателна, съображенията за което са следните:
Апелативният състав е отказал да предостави правна помощ на базата на анализ на служебна справка от имотния регистър, като е приел, че молителят притежава достатъчно недвижимо имущество, от което може да придобива граждански плодове (доходи) и които да му позволят да заплати необходимата адвокатска услуга. В частност приел е, че молителят притежава в съсобственост с Т. Б. апартамент от 108.57 кв. м, както и УПИ ведно с вилна сграда и пристройка към нея, като вписаните ипотеки върху част от имотите не обуславят невъзможност за отдаването им под наем и получаването на наемни възнаграждения на висока стойност. Освен това молителят водел дела по имуществени спорове за множество поземлени имоти, по които е ищец.
Релевантните за случая обстоятелства са следните:
Правната помощ е поискана във връзка с частна касационна жалба, за нейното приподписване от адвокат и изготвяне на изложение на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК срещу определение № 1911 от 09.06.2017 г. по ч.гр.д. № 2850/2017 г., с което САС е потвърдил определение от 10.05.2017 г. на СГС по гр.д. №13895/2015 г. за връщане на подадената от Б. срещу [фирма] искова молба, за осъждане на дружеството да му заплати обезщетение за имуществени и неимуществени вреди.
Видно от приложената към молбата пред апелативен съд декларация за материално и гражданско състояние, която съдът не е обсъждал, а е следвало да обсъди като доказателство, молителят е семеен – в граждански брак от 21.09.2016 г., но при режим на разделност на имуществените отношения, така доходите на съпругата му са ирелевантни. Той е хронично болен, инвалид, с месечен доход от инвалидна пенсия 185 лв., не издържа непълнолетни деца, не получава наеми, притежава дял в О., което не реализира търговска дейност. Действително от служебно изисканата справка от агенцията по вписванията Б. притежава в съсобственост с Т. Ц. Б. , неговата съпруга, апартамент от 108.57 кв. м в [населено място], както и в индивидуална собственост дворно място с вилна сграда от 44 кв. м в района на Д., [населено място], която е ипотекирана и възбранена, а също е и предмет на вписана искова молба, по която Б. е ответник.
При така установените факти относно имущественото и гражданско състояние на лицето, може да се направи обоснован извод, че то не притежава средства за заплащане на адвокатско възнаграждение във връзка с подадената частна касационна жалба.
Неправилен е изводът на апелативния съд, че след като лицето притежава недвижими имоти и води имуществени спорове, то то може да си осигури, и то в един бъдещ неопределен момент, средства от тях. Идеята на законодателя заложена в чл. 23 ЗПрП не е да бъде принуждавана страната да отчуждава или предоставя временно възмездно своето имущество, за да получи достъп до специализирана и задължителна с оглед изискванията на ГПК правна помощ за касационното обжалване, защото това противоречи на идеята за достъп до правосъдие залегнала в конституционно признатото и гарантирано право на защита пред съд. Идеята е да се обезпечи достъпа до правосъдие по конкретно дело при възникнала нужда т.с тогава когато помощта е необходима, а не в един неопределен момент, поради което се вземат предвид наличните доходи към момента на подаване на молбата.
Не са налице и визираните в чл. 24, т.1-т.3 ЗПрП ограничения- частната касационна жалба е допустима като при разглеждането и би могло страната да извлече полза във връзка с върнатата искова молба.
Искането за предоставяне на правна помощ се явява основателно, а обжалваното определение незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.
Предвид изложеното Върховният касационен съд на РБ, състав на IV- то г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение от 30.07.2017 г. на Софийския апелативен съд по ч.гр.д. № 2850/2017 г.
ПРЕДОСТАВЯ ПРАВНА ПОМОЩ на К. И. Б. от [населено място] изразяваща се в изготвяне на изложение на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване и приподписване от адвокат по негова частна касационна жалба вх. № 10894/19.06.2017 г.
Връща делото на Софийския апелативен съд за продължаване на съдопроизводствените действия по определяне и назначаване на адвокат от НРПП.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: