3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 49
гр.София,
29.01.2019 г.
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми януари, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател:ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като разгледа докладваното от съдията Райчева ч.гр.д. № 212 описа за 2019 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.
Обжалвано е Oпределение № 537 от 13.02.2018 г., постановено по гр.д. № 10978/2018 г. по описа на Софийския апелативен съд, с което е потвърдено разпореждане от 16.09.2016 г., постановено по гр.д. № 10978/2016 г. на Софийския градски съд.
Частният жалбоподател Е. Д. М. чрез процесуалния си представител адв. Р. А. – К. от САК моли да се допусне до касационно обжалване и да отмени въззивното определение и потвърденото с него първоинстанционно разпореждане като неправилни и необосновани и да делото да бъде върнато на Софийския градски съд за продължаване на съдопроизводствените действия по разглеждане на исковата молба.
Върховният касационен съд, тричленен състав на четвърто гражданско отделение, като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното:
Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, поради което е процесуално допустима.
Производството е образувано по искова молба на Е. Д. М. срещу Д. Т. Д., с която е предявен иск за осъждане на ответната страна да заплати на ищеца обезщетение за причинени неумуществени вреди, произтичащи от незаконни действия на ответника, на основание чл.45 ЗЗД, за сумата 50 000 лв.
При извършена служебна справка в информационния масив на деловодната система и деловодството на съда, първоинстанционния съд установил, че пред Софийския градски съд са били образувани множество дела между същите страни и със същия предмет, като към момента на извършване на проверката две от делата ( гр.д. № 5012/2016 г. по описа на 8 – ми състав и гр.д. № 6551/2016 г. по описа на 13 – ти състав) не са приключили.
Установено е, че гр.д. №10978/2016 г. по описа на I – 4 състав на Софийския градски съд е било образувано по – късно от горепосочените дела и делото е било прекратено служебно с разпореждане от 16.09.2016 г, поради наличието на предвидената в чл.126, ал.1 ГПК отрицателна процесуална предпоставка.
С обжалваното определение съставът на Софийския апелативен съд е потвърдил разпореждането на Софийския градски съд за прекратяване на делото, като е приел, че се установява по категоричен начин идентичност на делата(гр.д. № 5012/2016 г. и гр.д. № 6551/2016 г. по описа на СГС) с настоящото процесно дело, идентичност в страните, основанието и размера на предявената искова претенция. Изложени са съображения за това, че независимо от факта, че исковата молба по настоящото дело е по – детайлна от предходните две искови молби, това не може да доведе до промяна в извода за идентичност на съдържанието на трите искови молби.
В приложено към частната жалба на жалбоподателя Е. Д. М. изложение по чл. 284, ал. 3 ГПК, се поддържа основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Твърди се, че с определението е даден отговор на процесуалноправни въпроси от значение за спора в противоречие с задължителната практика на Върховния касационен съд: длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички възражения и доводи, изложени в частната жалба и да изложи мотиви и длъжен ли е въззивния съд служебно да следи за липсата на отрицателната предпоставка по чл. 126, ал.1 ГПК за надлежно упражняване правото на иск.
Настоящият състав намира, че на така поставените въпроси не обуславят допускане на обжалване на въззивното определение.
Въззивният е постановил своето определение в съответствие с практиката на ВКС. Съгласно разпоредбата на чл. 126, ал.1 ГПК, когато пред един и същ съд или в различни съдилища има висящи две дела между същите страни, на същото основание и на същото искане, по – късно заведеното дело се прекратява служебно от съда. Трайно възприето в съдебната практика, а и в решение от 16.01.2012 г. по гр.д № 1522/2010 г. по описа на ВКС, IV г.о., е разбирането, че отводът за висящ правен спор по чл. 126, ал. 1 ГПК е основателен само при наличието на пълен субективен и обективен идентитет между делата. Със забраната да се образува второ дело по същия правен спор се изключва възможността за постановяване на различни решения – антиципира се отводът за присъдено нещо. Субективен идентитет е налице, когато двете дела са между същите страни – противопоставените субекти на материалното правоотношение, които са ищецът и ответникът и които ще бъдат обвързани от силата на присъдено нещо, а обективен при пълно съвпадане на предмета на делата, при пълна идентичност на спорното материално право, претендирано или отричано от ищеца. Обективен идентитет е налице и когато в едно от делата се иска установяването на определено право, а с второто се претендира да се установи, че това право не съществува. Липсва обективен идентитет, когато предмет на едно от делата е правоотношение, което е преюдициално спрямо предмета на второто дело, в този случай е налице условие за спиране на обусловеното дело по смисъла на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК. В конкретния случай съдът е констатирал именно както субективен, така и обективен идентитет между двете дела.
Така постановеното определение на въззивния съд не е решено в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, поради което не следва да се допуска до касационно обжалване на въззивното определение на основанията на чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
Предвид изложените съображения съдът:
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 537 от 13.02.2018 г., постановено по в.ч.гр.д. № 53/2018 г. по описа на Апелативен съд – София.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: