3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 535
гр.София,
20.11.2018г.
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети ноември хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател:ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като разгледа докладваното от съдията Райчева ч.гр.д. № 4285 описа за 2018 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Обжалвано е определение от 25.06.2018г. по гр.д.№7379/2018г. на ГС София, с което е потвърдено разпореждане от 13.03.2018г.ппо гр.д.№42469/2014г. на РС София за връщане на искова молба.
Частните жалбоподатели А. В. А. и К. В. А. ,чрез процесуалния си представител молят да се допусне касационно обжалване на въззивното определение. Частните жалбоподатели твърдят, че с обжалваното определение се прегражда пътя да получат защита с предявените от тях искове и молят се отмени обжалваното определение и да се върне делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Върховният касационен съд, тричленен състав на четвърто гражданско отделение, като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното:
Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, поради което е процесуално допустима.
С обжалваното определение е потвърдено разпореждане от 13.03.2018г.по гр.д.№42469/2014г. на РС София за връщане на искова молба А. В. А. и К. В. А..
А. В. А. и К. В. А. са предявили искове срещу Д. П. С. и П. Д. М. за прогласяване нищожност на нотариални действия и на договор за дарение, сключен с нот. акт №21/2005г. на нотариус с рег.№362 на НК, както и евентуален такъв за разваляне на договора за дарение на два недвижими имота, находящи се в [населено място], както и да им бъде възстановена запазена част от наследството на К. Г..
С разпореждане от 08.12.2014г. РС София е оставил без движение исковата молба с указания да се представят скици на поземлените имоти и да се представи актуална данъчна оценка на същите.
Съобщенията до ищците, заедно с преписи от разпореждането са върнати в цялост, приложена е и разпоредбата на чл.47, ал.1 ГПК и на основание чл.129, ал.2 ГПК е било залепено обявление на таблото на съда, но указанията не са били изпълнени.
С разпореждане от 13.03.2018г. по гр.д.№42469/2014г. РС София е върнал исковата молба на основание чл.129, ал.3 ГПК.
С обжалваното определение ГССофия е потвърдил разпореждането за връщане на исковата молба, като е възприел изводите на първоинстанционният съд за това, че бездействието на ищците/близо три години/ законосъобразно е довело до връщане на исковата молба на основание чл.129, ал.3 ГПК.
Частните жалбоподатели сочат като основание за допустимост на касационното обжалване разрешаването на процесуални въпроси от значение за спора, а именно за процесуалнине предпоставки , при наличие на които ще е налице законосъобразно връщане на исковата молба, и по конкретно за начина, по-който на страна следва да бъде съобщено за нередовностите на исковата й молба. Поддържат , че е налице основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване, както и че определението е постановено при допусната от съда очевидна неправилност.
Настоящият състав намира, че на така поставените въпроси относими към съобщаването на страната за нередовности на исковата й молба съдът е дал отговор в съответствие с практиката на ВКС. В същата се приема, че задължение на съда, който е сезиран, е да следи за надлежното извършване от страните процесуални действия в гражданския процес и това задължение намира обща уредба в разпоредбите на чл. 7 ГПК и чл. 100 и чл.129 ГПК. Приема се, че съгласно чл. 101, ал. 3 ГПК при неотстраняване на нередовността в указания срок процесуалното действие се смята за неизвършено, а съгласно чл. 129, ал.3 ГПК исковата молба се връща, когато не се отстранят в срок допуснатите нередовности. Горните правила установяват санкция за страната от несвоевременно извършено процесуално действие, състояща се в ненастъпването на правните последици, които законът свързва с извършването му. В настоящия случай, след дадените им надлежни указания за привеждането на исковата молба в съответствие с изискванията за редовност по чл.127 и 128 ГПК жалбоподателите са проявили бездействие като не са ги изпълнили в предоставения им срок, като указанията са им били съобщени надлежно при спазване разпоредбите на чл.46, 47, ал.1 ГПК и чл.129, ал.2 ГПК. При тези данни, въззивният съд правилно е потвърдил първоинстанционното определение за прекратяване на производството и връщане на исковата молба. Частните жалбоподатели и пред настоящата инстанция не сочат доводи, които да опровергават изводите на администриращия съд, а навежда само общи оплаквания за нарушение на закона. Не се твърдят и конкретни факти или нарушения, опорочаващи процедурата по администриране на върнатата искова молба.
Така установеното практика не е неправилна, поради което не се налага да бъде променяна като бъде допуснато касационно обжалване на въззивното определение и на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Обжалваното определение е постановено при спазване трайната практика на ВКС относима към поставените за разглеждане въпроси, поради което не е налице и сочената очевидна неправилност на същото.
Предвид горните съображения, съдът:
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване наопределение от 25.06.2018г. по гр.д.№7379/2018г. на ГС София.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: