1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 674
София, 18.07.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на пети юни през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 1210 по описа за 2018 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Й. Б. Р., Д. Л. П. – А., П. Л. П. и Д. М. П. чрез адв.Б. Ж. срещу решение № 417 от 2.11.17г.по в.гр.дело № 550/17г.на Великотърновския окръжен съд,с което е потвърдено решение № 76 от 18.04.17г.по гр.дело № 316/15г.на Районен съд – Свищов в обжалваната част.С него са отхвърлени като неоснователни предявените от същите страни срещу А. И. Т.,Г. К. М. и С. С. М. искове за прогласяване нищожността на договор за покупко-продажба на недвижим имот,обективиран в нот.акт /№/,том ІV,рег./№/,н.д./№/на нотариус /№/ при РС Свищов, поради липса на съгласие /липса на оригинал на пълномощно, нотариално заверено и неподписването му от упълномощителите/,поради накърняване на добрите нрави и договаряне между пълномощника и купувачите във вреда на представляваните; както и е отхвърлен предявения срещу К. Г. М. – Б. иск с правно основание ч.108 ЗС да бъде прието за установено спрямо нея,че ищците са собственици на процесния имот и да бъде осъдена да им предаде владението върху него.
В приложеното изложение се поддържа, че са налице основанията по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 и чл.280 ал.2 ГПК за допускане на касационното обжалване.Поставени са следните процесуалноправни и материалноправни въпроси : 1.Длъжен ли е съдът да изключи от доказателствата по делото документи,които са представени в препис/ксерокопие/,ако страната ,която се ползва от тях,не е представила оригинала при поискване от другата страна, въпреки че е била задължена от съда да стори това; 2.Приложима ли е разпоредбата на чл.183 ГПК в случаите,когато преписът от копие на документа е представен не от ползващата се от него страна,а от тази, която го оспорва и длъжен ли е съдът да го изключи от доказателствата по делото при непредставяне на оригинала от другата страна; 3. Длъжен ли е въззивният съд при постановяване на решението си да обсъди всички допустими и относими доказателства,възражения и доводи на страните по делото в рамките на оплакванията в жалбата; 4.Създава ли чл.20 ЗЗД възможност при тълкуване на съдържанието на отделна клауза от договора да се достигне до резултат,с който се променя съдържанието на същата разпоредба и й се придава значение,обратно на това,което гласи; 5.Съставлява ли разписка по смисъла на чл.77 ЗЗД документ,в който не е посочено основание и размер на задължението,кредитор,длъжник,време и място на плащане,респективно не удостоверява факти,въз основа на които би могло да се индивидуализира задължението и размера на платената сума и удостоверява ли такъв документ погасяването на дълг; 6.Имат ли отношение към установяване обема на учредена представителна власт изявления на упълномощителите, удостоверяващи плащането на цена,дори и ако са включени в текста на пълномощното ; 7.Получаването на цената по сделката,сключена от пълномощник,означава ли във всички случаи и независимо от условията,при които е сключена сделката,че сделката не уврежда интересите на упълномощителите; 8.Следва ли да се обсъждат значителното несъответствие между договорената от представителя цена по сделката с пазарната стойност на имота,по –висока няколко пъти от договорената,при предявен иск по чл.40 ЗЗД; 9.Съставлява ли драстичната еквивалентност в престациите по сделката основание за прогласяването й за нищожна,като сключена в противоречие с добрите нрави.Касаторите поддържат,че разрешението на поставените въпроси от въззивния съд обуславя и очевидна неправилност на въззивното решение.
Ответниците по жалбата не заявяват становище.
С обжалваното решение въззивният съд е приел за установено от фактическа страна,че жалбоподателите били собственици на поземлен имот с идентификатор 65766.222.5 по кадастралната карта на [населено място],на основание възстановяване правото на собственост върху имота по реда на ЗСПЗЗ, за което е съставен констативен нот.акт № 144 /1998г.На 17.12.10г.те упълномощили А. Т. да продаде имота на когото намери за добре,при условия и начини на плащане,каквито прецени,при посочената в пълномощното цена,без такава да се съдържа в текста му.В съдържанието на пълномощното било включено изявление на упълномощителите,че при подписването му са получили напълно и в брой от пълномощника продажната цена,която са уговорили за имота.Пълномощното било нотариално заверено под общ рег.№ 4689/17.12.10г.и рег.№ 17.1.12.10г.на нотариус /№/,като след 22.10.12г.се съхранява в служебния архив на нотариус /№/.От заключението на съдебно-графическата експертиза съдът е приел за установено,че подписите и ръкописният текст за изписване на имената на Й. Р., Д. П. – А. и П. П. върху оригинала на пълномощното,съдържащ се в архива на нотариус /№/ и представеното по делото копие от същото,са изпълнени от тях.Жалбоподателката Д. П. положила върху пълномощното отпечатък от палеца на дясната си ръка, поради невъзможност да се подпише поради болест.
Установено е,че на 27.12.10г.А. Т., легитимирайки се с посоченото пълномощно като представител на жалбоподателите, продала имота на Г. М., по време на брака му със С. М.,за цена 3 983.10 лв,която пълномощникът получил изцяло и в брой – нот.акт/ №/На 20.01.15г.Г. и С. Манзарови дарили на дъщеря си К. М. – Б. шест поземлени имота в землищата на [населено място] и [населено място], сред които и процесния – нот.акт /№/.От назначената съдебно-техническа експертиза е установено,че пазарната цена на имота към 27.12.2007г.е била 26 000 лв.
При тези данни по делото въззивният съд е приел за неоснователен иска по чл.42 ЗЗД за прогласяване недействителността на договора за покупко-продажба,обективиран в нот.акт/ №/,поради липса на представителна власт на пълномощника да го сключи.Съдът не е възприел тезата на ищците,че липсата на представен по делото оригинал на пълномощното,води до изключване на копието от доказателствата по делото и съответно до липса на пълномощно.Изложил е съображения,че меродавният момент,към който следва да се преценява съществуването на документа и правата по него,е моментът на сключване на сделката. В случая при издаването на нотариалния акт нотариусът е проверил самоличността,дееспособността и представителната власт на явилите се лица в изпълнение на задълженията си по чл.579 ал.4 ГПК,отразил е тези свои действия в нотариалния акт,в т.ч. и нотариално завереното пълномощно. Съдът е приел,че като официален свидетелстващ документ,нотариалният акт се ползва с материална доказателствена сила съгласно чл.179 ал.1 ГПК,обвързваща съда да приеме отразените в него обстоятелства.Направен е извод,че жалбоподателите – ищците,върху които е доказателствата тежест,не са установили,че не се подписали пълномощното.Възприето е заключението на съдебно-графическата експертиза като точно,обосновано и компетентно дадено,от което е видно,че подписите и ръкописния текст при изписване на имената върху копието,представено с исковата молба и върху оригинала,съхраняващ се в служебния архив на нотариус /№/,са положени от ищците Й. Р., Д. П.- А. и П. П..При липсата на доказателства,че отпечатъкът от палеца на дясната ръка не е положен от Д. П., е прието,че нейното изявление е също автентично.Прието е още,че при липса на посочена продажна цена в пълномощното и други ограничения, несъгласието на упълномощителите с действията на пълномощника или с последиците от разпореждането, са без значение, защото рискът се носи от тях. Декларацията,че уговорената цена е получена,съставлява разписка по смисъла на чл.77 ал.1 ЗЗД, без значение, че не съдържа дата и конкретна сума.
Въззивният съд е изложил съображения за неоснователност и на втория иск по чл.26 ал.1 ЗЗД пр.3 ЗЗД за прогласяване нищожността на договора за покупко-продажба поради накърняване на добрите нрави,основана на твърдения за нееквивалентност на насрещните престации.В случая имотът е продаден на цена 3 983.10 лв, която съгласно отразеното в нотариалния акт е равна на данъчната оценка при сключване на сделката.Установено е,че пазарната цена към същия момент е 26 000 лв.Според съда единствено сравняване на двете стойности не дава основание да се заключи,че сделката накърнява добрите нрави.Уговарянето на цена, равна на данъчната оценка, не обуславя значителна и явна нееквивалентност на престациите,която да води до нищожност поради противоречие с добрите нрави,защото законодателят е предвидил в ЗМДТ ,че цената на недвижимия имот може да бъде и по-ниска от данъчната оценка.
Въззивният съд е приел за неоснователен и искът по чл.40 ЗЗД с мотиви,че ищците не са доказали споразумение между пълномощника и третото лице за увреждане на представлявания.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК, намира, че не се следва да допусне касационно обжалване на въззивното решение.
Процесуалноправните въпроси във връзка с приложението на чл.183 ГПК не са разрешени в противоречие с практиката на ВКС.Приложеното решение № 231 от 8.08.12г.на ВКС по т.д.№ 325/10г.на ІІ т.о.се отнася за друга хипотеза.В разглеждания случай оригиналът на пълномощното се намира в трето лице и проверката за идентичността му с представеното от ищците ксерокопие е извършена на място от вещото лице,извършило съдебно-графическата експертиза.
Въпросът за задължението на въззивния съд да обсъди всички доказателства, доводи и възражения на страните в рамките на оплакванията във въззивната жалба, не е разрешен в отклонение от задължителната практика.В обжалваното решение съдът е обсъдил събраните по делото доказателства и доводите на страните съобразно правомощията си по чл.269 ГПК, и е изложил свои самостоятелни правни изводи във връзка с оплакванията във въззивната жалба.
Въпросът: Създава ли чл.20 ЗЗД възможност при тълкуване на съдържанието на отделна клауза от договора да се достигне до резултат,с който се променя съдържанието на същата разпоредба и й се придава значение,обратно на това,което гласи,също не е разрешен в противоречие с практиката на ВКС.При тълкуване на пълномощното въззивният съд се е съобразил с Тълкувателно решение № 5/2014г.на ОСГТК на ВКС.В т.1 е посочено,че за упълномощаване с последиците по чл.36 ал.2 ЗЗД за валидно разпореждане с имущество на упълномощителя, необходимо и достатъчно е в пълномощното общо да е изразена неговата воля за овластяване на пълномощника да извършва разпореждане от негово име.Не е необходимо в пълномощното да са посочени вид разпореждане,конкретни по вид сделки или действия на разпореждане,нито техни елементи – определено имущество,цена /стойност/, нито лице, в полза на което да се извърши разпореждане.Обемът и ограниченията на учредената за пълномощника представителна власт за разпореждане изцяло се определят от изявената за това воля на упълномощителя в пълномощното.
Не е налице основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване и по въпроса: Съставлява ли разписка по смисъла на чл.77 ЗЗД документ,в който не е посочено основание и размер на задължението,кредитор,длъжник,време и място на плащане,респективно не удостоверява факти,въз основа на които би могло да се индивидуализира задължението и размера на платената сума и удостоверява ли такъв документ погасяването на дълг.Съдебната практика е уеднаквена с решение № 192 от 23.01.14г.по т.д.№ 542/12г.на І т.о., решение № 160 от 29.05.13г.по гр.д.№ 800/12г.на ІV г.о.В тях е прието,че съдържанието на разписката по чл.77 ал.1 ЗЗД законодателно не е уредено,но за да се ползва същата с доказателствена сила за погасяването на дълга следва да са посочени фактите ,релевантни за точното ,с погасителен ефект изпълнение на задължението: основание и размер ,кредитор ,длъжник,време и място на плащане.Непълнотата на съдържанието не променя характера на документа като разписка и същият би се ползвал с доказателствена сила,ако удостоверява факти,въз основа на които би могло да се индивидуализира задължението и размера на платената сума.В разглеждания случай, при подписване на пълномощното упълномощителите са декларирали ,че са получили напълно и в брой от пълномощника продажната цена,която са уговорили за имотите.Като е посочил, че пълномощното в частта, обективираща изявлението на упълномощителите за получено плащане, има характер на разписка и тъй като удостоверява неизгодни за издателя факти, е доказателство за осъществяването им,въззивният съд не се е отклонил от цитираната практика.
Обжалваното решение не се разминава по правни изводи с практиката на ВКС и по въпроси №№ 7 – 9.В постановени по реда на чл.290 от ГПК решение № 452 от 25.06.2010 г. по гр.д. № 4277/2008 г. на І г.о. и решение № 24 от 9.02.16г.по гр.дело № 2419/15г.на ІІІ г.о. на ВКС е посочено,че съгласно чл.9 от ЗЗД страните имат свобода на договарянето, която се рамкира от приложимите към правоотношението законови разпоредби и от добрите нрави. Законодателят допуска, че цената на недвижимия имот може да бъде по-ниска от данъчната оценка. В същото време понятието добри нрави предполага известна еквивалентност на насрещните престации и при тяхното явно несъответствие се прави извод за нарушение, водещо до нищожност на сделката. ВКС счита, че тази неравностойност би следвало да е такава, че практически да е сведена до липса на престация. Следователно значителна и явна нееквивалентност на насрещните престации, която води до нищожност поради противоречие с добрите нрави, е налице, когато насрещната престация е практически нулева. Когато престацията не е толкова незначителна, съдът може само да извършва преценка дали не е налице сделка при явно неизгодни условия, сключена поради крайна нужда/унищожаемост по чл.33 от ЗЗД/, ако такъв иск е предявен.
Не е налице и основанието по чл.280 ал.2 пр.3 от ГПК / изм. в ДВ бр.86/17г./ за допускане на касационно обжалване. Според него въззивното решение се допуска до такова обжалване при очевидна неправилност. Преценката за очевидна неправилност се отнася само до пороци на съдебния акт от категорията на тези, водещи до неговата неправилност /касационно отменително основание по чл. 281, т.3 ГПК/, като чрез термина „очевидна“ се визират квалифицирани състави на пороците, водещи до неправилност. Това са нарушенията на императивна материално-правна норма, на основополагащи за съдопроизводството процесуални правила, които ограничават правото на защита и съответно нарушават равенството на страните в процеса, достъпа до справедлив и безпристрастен съд, когато липсват мотиви или те са толкова неясни, че не може да се провери правилността на решението,както и при наличие на явна необоснованост на обжалваното пред ВКС въззивно решение,когато изводите на въззивния съд по фактите са в грубо несъответствие на установените по делото фактически положения поради нарушения на логически и опитни правила.В случая подобни нарушения не са допуснати от въззивния съд.
По изложените съображения касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 417 от 2.11.17г.,постановено по в. гр.дело № 550/17г.на Великотърновския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.