4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 319
София, 05.04.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на дванадесети февруари през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 4076 по описа за 2018 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Детска градина № 8 „В.” [населено място] срещу решение № 3720 от 1.08.18г. по в.гр.дело № 574/18г.на Благоевградския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 4413 от 11.05.18г.на Благоевградския районен съд по гр.дело № 277/18г.С него са уважени обективно съединените искове за защита срещу незаконно уволнение с правно основание чл.344 ал.1 т.1,т.2 и т.3 КТ, предявени от Е. Г. Д..
Жалбоподателят поддържа, че е налице основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване по въпросите за задължението на съда да основе решението си на цялостен и обективен анализ на събраните по делото доказателства, които преценява не само отделно, но и в тяхната съвкупност; относно приложението на чл.189 КТ; когато в трудовите задължения са включени функции по ръководство и контрол, неупражняването на контрол по изпълнението на възложените задачи съставлява ли дисциплинарно нарушение. Счита,че е налице основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК по въпросите: Освободено ли е от отговорност лице,заемащо длъжността „директор на детска градина” по отношение действията на персонала при тежък инцидент с дете, който се е случил по време на платен отпуск; Налице ли е тежко нарушение на трудовата дисциплина поради бездействие, изразяващо се в липса на своевременно предприети мерки по инцидента, които следват от характера на изпълняваната работа на директор на детска градина; Налице ли е дисциплинарно нарушение по чл.190 ал.1 т.7 КТ при неупражнен контрол на директор на детска градина за тежък инцидент с дете,станал по време на платения му отпуск.Сочи се и основанието по чл.280 ал.2 ГПК- очевидна неправилност на въззивното решение.
В отговор по чл.287 ГПК ответникът по жалбата Е. Д. счита, че не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационен контрол.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение, като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК, приема за установено следното:
С обжалваното решение въззивният съд е приел,че заповед № 413 – ЧР-Д от 4.12.17г.на Кмета на [община], с която е прекратено трудовото правоотношение на Е. Г. Д., на длъжност „директор на Детска градина № 8 „В.”,на основание чл.330 ал.2 т.6 КТ – поради наложено дисциплинарно уволнение, за проявено бездействие и липса на контрол върху качеството на извършваната работа от служителите в детската градина по повод два инцидента с детето К. Т.- падания на дворната площадка – на 26.07.17г.и 12.10.17г., е незаконосъобразна.Изложени са съображения, че за периода от 10.07.17г.до 25.08.17г.ищцата е била в платен годишен отпуск, разрешен от работодателя й.Изпълнението на трудовите функции, присъщи на длъжността й, е било възложено с нарочни заповеди на други лица и съответно през този периода същата не е имало как да осъществи вменените й дисциплинарни нарушения. По отношение на периода от 26.08.17г.до 13.10.17г. съдът е приел,че заповедта не е мотивирана конкретно чрез какви действия или бездействия Д. е допуснала да бъде изложен на риск здравето и живота на децата, посещаващи детското заведение.Посочено е от съда, че други данни за инциденти с деца, освен с детето К. Т., случил се на 12.10.17г., когато бил блъснат от друго дете и е паднал, не се установяват по делото, нито се твърдят от ответника.Прието е, че за този инцидент не са ангажирани доказателства да са били нарушени безопасните условия на възпитание и обучение, липсват и данни за последици за здравето и живота на самия К. Т. от посочения инцидент. С оглед на изложеното въззивният съд е счел, че от събраните по делото доказателства не се установяват вменените на ищцата нарушения на трудовата дисциплина.
Не е налице основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационен контрол.Процесуалноправният въпрос за задължението на въззивния съд да основе решението си на цялостен и обективен анализ на събраните по делото доказателства, които преценява не само отделно, но и в тяхната съвкупност, не е разрешен в отклонение от практиката на ВКС. В обжалваното решение съдът е обсъдил събраните по делото доказателства в тяхната взаимна връзка и въз основа на приетата фактическа обстановка е изложил правни изводи.
Въпросът за приложението на чл.189 КТ не е разрешаван от въззивния съд, тъй като е прието,че вменените на ищцата дисциплинарни нарушения не са доказани.
Въпросът: Когато в трудовите задължения са включени функции по ръководство и контрол, неупражняването на контрол по изпълнението на възложените задачи съставлява ли дисциплинарно нарушение, също не обосновава допускане на касационното обжалване.Неотносими към конкретния казус са приложените съдебни решения /решение № 180 от 25.06.14г.по гр.д. № 991/14г.на ІІІ г.о.; решение № 188 от 15.07г.15г.по гр.д.№ 5173/14г.на ІV г.о.; решение № 1383 от 14.07.06г.на ІІІ г.о.по гр.д.№ 3160/03г. и др./,тъй като са постановени при различна фактическа обстановка.В цитираните решения е установено от съда неизпълнение на трудовите задължения, докато в случая въззивният съд е приел, че не е доказано неизпълнено трудово задължение от страна на служителката. Преценката за това следва да се извърши конкретно,за всеки отделен случай.Оспорването на доказателствените изводи на решаващия съд не е основание за допускане на касационно обжалване, а подлежи на проверка по реда на чл.281 т.3 ГПК.
Не е налице основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване – разрешен правен въпрос от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.Правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона,когато разглеждането му допринася за промяна поради неточно тълкуване на съдебна практика,или за осъвременяване тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото,когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.Настоящият случай не е такъв.Поставените въпроси са фактически и се отнасят до преценката на доказателствата, въз основа на която съдът е формирал вътрешното си убеждение за отсъствие на твърдяните от работодателя нарушения на трудовата дисциплина.
Върховният касационен съд намира,че релевираното от касатора основание по чл.280 ал.2 пр.3 ГПК за допускане на касационното обжалване поради очевидна неправилност на въззивното решение не се установява. Очевидно неправилен е съдебният акт при допуснати от съда нарушения, при които законът е приложен в неговия противоположен смисъл,т.е.съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или отменена правна норма, на основополагащи за съдопроизводството процесуални правила, извън формиране на вътрешното убеждение, гарантиращи обективно и безпристрастно, при зачитане равенството на страните, решаване на правния спор, както и когато въззивният акт е постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. В случая нито служебно, нито с оглед изтъкнатите в касационната жалба пороци на въззивното решение, не може да се обоснове наличието на очевидна неправилност,която е обусловена от видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели до постановяване на неправилен съдебен акт.Доводите в касационната жалба съставляват оплаквания за неправилна преценка на доказателствата при формиране на вътрешното убеждение на съда и за необоснованост, които подлежат на проверка по чл.281 т.3 ГПК, но само след допусната касация.
По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че не следва да допуска касационно обжалване на въззивното решение.
С оглед изхода на производството по чл.288 ГПК жалбоподателят следва да заплати на ответницата по жалбата направените пред тази инстанция разноски в размер на 882 лв съгласно представения списък по чл.80 ГПК.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 3720 от 1.08.18г.,постановено по гр.дело № 574/18г.на Благоевградския окръжен съд.
ОСЪЖДА Детска градина № 8 „В.” [населено място], [улица] да заплати на Е. Г. Д., ЕГН [ЕГН], с адрес: [населено място], [жк] сумата 882 лв / осемстотин осемдесет и два / разноски за ВКС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.