1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 35
София, 11.01.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на шести ноември през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 2495 по описа за 2018 год. за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Ц. Б. С. чрез адв.С. Х. срещу решение № 247 от 25.01.18г.по в.гр.дело № 2806/17г.на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 9037 от 14.12.16г.по гр.дело № 16/14г.на Софийски градски съд. С него са отхвърлени предявените от същата страна против „Първа инвестиционна банка”АД обективно съединени при условията на евентуалност искове с правна квалификация чл.26 ал.2 пр.1 ЗЗД за прогласяване нищожност на договор за учредяване на договорна ипотека, оформен с с нот.акт /№/ и нот.акт /№/,поради невъзможен предмет и искове с правно основание чл.170 ЗЗД за прогласяване недействителност на договор за учредяване на договорна ипотека, оформена с нот.акт /№/ и нот.акт /№/,поради липса на тъждественост на имотите .
В приложеното изложение се сочи като основание за допускане на касационното обжалване визираното в чл.280 ал.1 т.1 ГПК по следните въпроси: 1.Нищожна ли е договорна ипотека поради невъзможен предмет, когато сградата, която фактически и юридически съществува към момента на учредяването на ипотеката се различава с описаната в ипотечния акт по застроена площ, етажи, както и функционалност и брой на помещения,от които се състои, по начин, че описаната в ипотечния акт сграда се явява само част от реално съществуващата сграда; 2.Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в цялост заключението на вещото лице и да посочи кои негови части кредитира и кои не и допустимо ли е избирателно да цитира част от заключението .Сочи се и основанието по чл.280 ал.2 ГПК за допускане на касация – очевидна неправилност.
В отговор по чл.287 ГПК ответникът по касационната жалба „Първа инвестиционна банка”АД моли да не се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК, приема за установено следното:
С обжалваното решение въззивният съд е приел за установено,че с нот.акт /№/, поправен с нот.акт /№/,”СИВ”ЕООД е прехвърлило на „Леон”ЕООД собствеността върху недвижим имот – дворно място,заедно с построените в мястото двуетажна масивна жилищна сграда и гараж, находящи се в [населено място], [улица], бивша [улица].С нот.акт/ №/ „Леон”ООД е продало на ищцата Ц. Б. С. имота, находящ се в [населено място], [улица].Установено е,че на 3.12.04г.между „Първа инвестиционна банка „АД и ”Прима СД”АД е сключен договор за банков кредит в размер на 400 000 лв, като за обезпечаването му,с нот.акт /№/.Ц. С. е учредила в полза на ПИБ АД договорна ипотека върху имота, находящ се в [населено място], [улица].Прието е още,че на 31.01.08г.между „ПИБ”АД и „Прима СД”АД е подписан анекс към договора за банков кредит, според който банката е предоставила на дружеството банков кредит в размер на 530 000 лв за обезпечаване на плащанията по предоставени кредити в общ размер 500 000 лв.С нот.акт /№/,за обезпечаване на отпуснатия кредит на „Прима СД”АД в размер на 530 000 лв, ищцата е учредила в полза на „ПИБ”АД договорна ипотека върху същия имот.По делото е представен нот.акт /№/,с който С. е призната за собственик на поземлен имот с идентификатор ….., находящ се в [населено място], [улица], заедно с построените в него сграда с идентификатор … и сграда с идентификатор … Съдът е обсъдил заключението на съдебно-техническата експертиза, от която е установено,че намиращата се в имота постройка се състои от един полуподземен етаж – сутерен, поради голямата денивелация на дворното място и от два жилищни етажа,вторият от които е мансарден и леко скосен.Според инж.М., нито по площ, нито по разпределение на отделните нива, описаните в двата договора за учредяване на договорна ипотека жилищна сграда и гараж не съответстват на изградената в мястото постройка.
При тези данни по делото въззивният съд е приел,че не е налице нищожност на договорите за ипотека на соченото от ищцата основание – невъзможен предмет по смисъла на 26 ал.2 пр.1 ЗЗД.Изложени са съображения,че договорът би бил с невъзможен предмет,ако липсва вещта- обект на правоотношението или е невъзможно да възникне – фактически или правно, какъвто не е настоящия случай.И двата договора за ипотека са сключени при спазване изискванията на чл.167 ЗЗД- в нотариална форма, съдържат необходимите реквизити, имотите, предмет на договора за ипотека са индивидуализирани с посочване на вида и местонахождението им, номера и площта им,граници.
Поради неоснователността на главния иск по чл.26 ал.2 пр.1 ЗЗД е разгледан и евентуалния иск по чл.170 ЗЗД.Съдът е счел за неоснователни доводите на ищцата за недействителност на ипотеката поради липсата на тъждественост между недвижимите имоти, върху които тя е учредена и реално притежаваните от нея имоти.Посочено е, че ипотекираните имоти с нот.акт /№/.и нот.акт /№/ са достатъчно ясно описани, за да се направи извод за тяхната идентификация и за тъждеството им с имотите, описани в документа за собственост на ищцата.Установеното по делото разминаване в площта на сградата, посочена в актовете за учредяване на ипотеката и реално измереното от вещото лице, не сочи на липса на тъждество по смисъла на чл.170 ЗЗД, а в случай, че в имота са извършени подобрения,то ипотеката разпрострира действие и върху тях.
Не е налице основанието на чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.Поставените от жалбоподателката въпроси не са разрешени в противоречие с практиката на ВКС.Посоченото ТР № 3/28.06.16г.на ОСГК на ВКС не намира приложение в настоящия случай .В него е посочено,че ако към момента на сключване на сделката,реално определените части от недвижим имот /сграда, жилище или други обекти/ не са фактически обособени,но е възможно да бъдат обособени като самостоятелен обект,съобразно изискванията в действащия устройствен закон към този момент, договорът не е нищожен поради невъзможен предмет. Посочено е, че фактическата невъзможност на предмета означава,че той не съществува в реалната действителност при сключване на сделката и не може да възникне според природните закони и развитието на науката,техниката и технологиите към момента на сделката,както и ако предметът е индивидуално определена вещ и тя е погинала преди постигане на съгласието.Правната невъзможност на предмета означава, че за неговото възникване или за разпореждането с него съществува непреодолима правна пречка.Настоящата хипотеза не е такава. Ипотекираният имот, посочен в нотариалните актове за договорна ипотека е достатъчно индивидуализиран като самостоятелен обект на правото на собственост по вид, местонахождение, площ по нот.акт и по скица, и съседи.
Преценката на доказателствата,въз основа на които съдът е формирал вътрешното си убеждение за тъждество на имотите, предмет на двата договора за ипотека и описания в документа за собственост на ищцата, би могла да доведе до необоснованост на решението, която обаче е касационно основание по чл.281 т.3 ГПК и подлежи на проверка след допусната касация.
Въпросът: Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в цялост заключението на вещото лице и да посочи кои негови части кредитира и кои не и допустимо ли е избирателно да цитира част от заключението,не е разрешен в противоречие с практиката на ВКС,която дава еднозначен отговор на този въпрос.В мотивите на обжалваното решение въззивният съд добросъвестно и изчерпателно е обсъдил заключението на вещото лице наред с останалите доказателства по делото.Направил е извода,че установените от вещото лице разминавания в площта на сградата по нот.актове не сочи за липса на тъждество на имота.
Върховният касационен съд намира,че релевираното от касатора основание по чл.280 ал.2 пр.3 ГПК за допускане на касационното обжалване поради очевидна неправилност на въззивното решение не се установява. Очевидно неправилен е съдебният акт при допуснати от съда нарушения, при които законът е приложен в неговия противоположен смисъл,т.е.съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или отменена правна норма, на основополагащи за съдопроизводството процесуални правила, извън формиране на вътрешното убеждение, гарантиращи обективно и безпристрастно, при зачитане равенството на страните, решаване на правния спор, както и когато въззивният акт е постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. В случая нито служебно, нито с оглед изтъкнатите в касационната жалба пороци на въззивното решение, не може да се обоснове наличието на очевидна неправилност,която е обусловена от видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели до постановяване на неправилен съдебен акт.Доводите в касационната жалба съставляват оплаквания за неправилна интерпретация на доказателствата при формиране на вътрешното убеждение на съда и за необоснованост, които подлежат на проверка по чл.281 т.3 ГПК, но само след допусната касация.
С оглед изхода на производството по чл.288 ГПК жалбоподателката следва да бъде осъдена да заплати на ответника по жалбата, на основание чл.78 ал.8 ГПК, разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв, определени по реда на чл.37 от Закона за правната помощ във вр.с чл.25 ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 247 от 25.01.18г., постановено по в. гр.дело № 2806/17г.на Софийски апелативен съд.
ОСЪЖДА Ц. Б. С.,ЕГН [ЕГН] ,с адрес: [населено място, адрес] да заплати на Първа инвестиционна банка АД [населено място], [улица] сумата 300 лв /триста/ юрисконсултско възнаграждение за ВКС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.