3
O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 449
София, 04.10. 2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание от двадесет и шести септември две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
изслуша докладваното от съдия Бояджиева ч. гр. дело № 3067 /2018 г. и за да се произнесе, взема предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2-ро ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 6496/ 05.07.2018 г. на Я. П. Т. и А. Н. П., чрез адв. И. С., срещу определение № 495 от 21.06.2018 г. на ВКС, III- то г.о., по гр.д. № 263/2018 г., с което е оставена без разглеждане касационната им жалба срещу въззивно решение № 240 от 11.10.2017 г. на Добричкия окръжен съд по гр. д. № 218/ 2017 г. и производството по нея е прекратено.
Иска се отмяна на обжалвания съдебен акт с довод, че съставът на ВКС неправилно е приложил разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК спрямо предявения от тях иск по чл. 26, ал. 2 ЗЗД за прогласяване нищожността на договор за покупко- продажба заради невъзможен предмет, обективиран в нот. акт № 26, том V, нот.д. № 692/2006 г., предвид на това, че този този иск е обуславящ спрямо правото им на собственост, така критерият за цена на иска за допустимост на касационното обжалване не намира приложение.
От ответниците, писмен отговор в срок е постъпил от М. Я. Т., в който се поддържа основателност на жалбата.
Частната жалба е подадена в срок, от лица с активна процесуална легитимация и правен интерес от предприетото процесуално действие срещу преграждащ по см. на чл. 274 ал. 1, т. 1 ГПК съдебен акт, така допустима.
Разгледана по същество същата е неоснователна.
За да остави без разглеждане касационната жалба, в обжалваното сега определение съставът на ВКС, III-то г.о. е приел, че тя е насочена срещу въззивно решение по иск с цена до 5000 лв, която цена се определя по правилото на чл. 69, ал. 1, т.4 вр т. 2 ГПК и предвид на това, че така посочената от ищците, в изпълнение на указанията на районния съд, цена, не е оспорена от съда и от ответниците в преклузивния за това срок, нито е изменяна от ищците в хода на процеса, е налице ограничението за цена на иска обхваното от хипотезите на чл. 280, ал. 3 ГПК.
Фактическите и правни констации в обжалваното определение изцяло се споделят от настоящия състав на ВКС.
Относимите за случая обстоятелства са следните:
Видно от исковата молба настоящите жалбоподатели са сезирали съда с искане да се прогласи нищожността на договор, обективиран в нотариален акт № 26, том V , нот.д. № 692/2006 г., за покупко- продажба на недвижим имот – втори етаж от жилищна сграда със застроена площ от 78 кв. м, находяща се в поземлен имот с идентификатор 02508.83.37.3 по КК на [населено място], поради невъзможен предмет. Към исковата молба е приложена данъчна оценка на постройките в процесния поземлен имот, за които ищците се легимират като собственици в СИО с нотариален акт №118, том. I , нот.д. № 96/2010 г.
Друго искане към съда в исковата молба не е отправяно.
С разпореждане от 13.07.2015 г. по гр.д. № 299/2015 г. Балчишкият районен съд е указал на ищците да посочат цена на иска си за процесната част от сградата, предмет на договора, установяването на чиято нищожност се иска, и да внесат върху нея държавна такса. В молба от 21.07.2015 г. ищците са посочили като цена сумата от 5000 лв. и са приложили вносна бележка за платена по сметката на съда държавна такса от 50 лв., която съответства на дължимата, изчислена върху 1/ 4 от така посочената цена. До приключване на първото ОСЗ по делото от 20.10.2015 г. нито съдът, нито ответниците са повдигнали въпроса за определената от ищците цена на иска, а до приключване на съдебното дирене в първа инстанция не е предприемано изменение на размера на иска.
Съгласно чл. 70, ал. 1, изр. 1-во ГПК цената на иска се посочва от ищеца, като съгласно чл. 127, ал. 1, т. 3 ГПК посочването и е изискване за редовност на исковата молба. Съдът следи служебно за цената на иска, не само с оглед редовността на исковата молба, но и с оглед преценката за родовата подсъдност на спора и за размера на дължимата държавна такса. Съгласно чл. 70, ал. 1 , изр. 2-ро ГПК въпросът за действителната цена на иска може да се повдигне от ответника или служебно от съда най-късно в първото заседание по разглеждане на делото, като след този момент тя се стабилизира такава каквато е посочена от ищеца и остава непроменена до приключване на исковото производство във всички инстанции, освен в случаите на изменение на размера на иска в срока и пред инстанцията по чл. 214 , ал. 1 ГПК, каквото изменение в случая не е налице.
Съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни граждански дела с цена на иска до 5000 лв. , с изключение на решенията по исковете за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и по съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за вещно право.
Цитираната разпоредба е недвусмислена и пределно ясна относно кога ограничението за цена на иска като предпоставка за допустимост на касационното обжалване не намира приложение, а именно – единствено спрямо предявен иск за вещно право върху недвижим имот, както и спрямо съединен с вещния иск или искове с обуславящо значение по отношения на първия. Други изключения от ограничението за цена на иска, чл. 280, ал.3, т. 1 ГПК не предвижда, респективно такива не са извеждани и в практиката на ВКС.
Както вече бе посочено касаторите –ищци не са предявили и иск за собственост или друго О. върху процесния недвижим имот. Предявили са единствено отрицателен установителен иск за нищожност на сделка, облигационен по своя предмет, поради което предвиденото в чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК изключение от правилото за цена на иска като предпоставка за допустимост на касационното обжалване, е неприложимо. В тази връзка доводът им. че предявеният от тях иск бил от значение за правото им на собственост в поземления имот, придобито по силата на транслативна възмездна сделка следваща тази, установяването на чиято нищожност се иска, са несъстоятелни.
Като законосъобразно обжалваното определение следва да бъде потвърдено, поради което, Върховният касационен съд на РБ, състав на IV- то г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 495 от 21.06.2018 г. на ВКС, III- то г.о., по гр.д. № 263/2018 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: