4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 40
гр.София,
22.01.2018 г.
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети януари две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател:ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като разгледа докладваното от съдията Райчева ч.гр.д. № 5095 описа за 2017 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.
Обжалвано е определение № 1084 от 21.04.2017 г., постановено по ч.гр.д. № 751/2017 г. по описа на Варненския окръжен съд, с което е потвърдено определение № 10978 от 11.10.2016 г. по гр.д. № 10906/2016 г. по описа на Варненския районен съд за прекратяване на производството по делото в частта по предявения от П. А. П. срещу Р. де Ф. С. иск с правно основание чл. 59, ал. 9 СК за изменение на постановените с решение от 01.03.2013 г. по гр.д. № 13188/2012 г. на СРС мерски относно упражняването на родителските права по отношение на децата А. П. П. и Й. П. С. П..
Частният жалбоподател – Р. де Ф. С. от [населено място], чрез процесуалния си представител адв. М. А., поддържа, че обжалваното определение е недопустимо, неправилно и постановено при нарушение на процесуалния закон при подробно изложени в жалбата съображения.
Ответникът по жалбата – П. А. П. с адрес в [населено място], чрез процесуален представител адв. А. Т., в писмено становище оспорва жалбата и сочи, че не следва да се допуска касационно обжалване. Претендират се разноски.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., приема за установено следното:
Касационно обжалване на определението на въззивния съд не следва да се допусне.
С искова молба на П. А. П. срещу Р. де Ф. С. с правно основание чл. 59, ал. 9 СК, ищецът е отправил искане до Софийски районен съд ответницата да бъде лишена от родителски права по отношение на децата А. и Й. и същите да се присъдят за упражняване от ищеца. С разпореждане от 11.09.2015 г. състав на СРС е оставил исковата молба без движение, като е задължил ищеца да уточни петитума на иска – да се лиши ответницата от родителски права или същите да бъдат предоставени за упражняване от ищеца. С уточнителна молба от 05.10.2015 г. ищецът изрично е посочил, че предявеният иск е за предоставяне упражняването на родителските права по отношение децата на техния баща – ищецът П. П.. След направено от ответницата по иска възражение за неподсъдност на делото на СРС, същото е прекратено и изпратено по подсъдност на Варненски районен съд. С молба от 19.07.2016 г. ищецът П. П. е направил изявление за оттегляне на предявения иск на основание чл. 232 ГПК. С определение № 10978, постановено на 11.10.2016 г. по гр.д. № 10906/2016 г. по описа на Варненския районен съд е прекратено производството по делото в частта по предявения иск по чл. 59, ал. 9 СК за изменение на постановените със съдебното решение по гр.д. № 13188/2012 г. на СРС мерки относно упражняването на родителските права по отношение на децата А. и Й., чрез предоставянето им на бащата П. П..
За да потвърди постановения от първоинстанционния съд резултат, въззивният съд е съобразил с оглед данните по делото, че предявеният от ищеца иск е с правна квалификация чл. 59, ал. 9 СК и е с предмет изменение на мерките относно упражняването на родителските права по отношение на децата на страните. Прието е, че ищецът е депозирал писмено изявление за оттегляне на иска още преди първото заседание по делото, поради което съгласието на ответника не е необходимо. Съобразена в тази насока и е подадената от ищеца допълнителна молба от 10.10.2016 г., депозирана пред Варненския районен съд, с която същият е заявил, че поддържа направеното заявление за оттеглянето на иска и моли производството да се прекрати. В отговор на възраженията на жалбоподателката съдът е изложил мотиви, че правната квалификация на спорното право се определя от съда, както и че в случая не е бил предявяван иск за лишаване от родителски права.
В приложено към жалбата изложение по чл. 284, ал. 3 ГПК се поддържа, че с определението е даден отговор на процесуалноправни въпроси от значение за спора: 1/Допустимо ли е произнасяне по искане, с което съдът не е сезиран, съответно когато от самото искане е видно, че съдът е сезиран със съвсем различно искане?; 2/Допустимо ли е уважаване на искане, когато от материалите по делото е видно, че същото е депозирано единствено с цел заобикаляне на закона, когато производството се отнася за децата, за чиито интереси съдът е длъжен да следи служебно?
Поставеният първи въпрос няма обуславящо за изхода на делото значение съгласно изискването на чл. 280, ал. 1 ГПК. От мотивите на обжалваното определение и данните по делото не може да се направи извод, че съдът се е произнесъл по искане напълно различно от депозираното от ищеца по делото, каквото фактическо твърдение се навежда в поставения въпрос. Съдът е обсъдил депозираното по делото изявление на ищеца за конкретизиране на исковата молба и съдържащия се в него петитум за предоставяне упражняването на родителските права относно малолетните деца А. П. и Й. П.. Обсъдени са съответно и последващите молби, в които ищецът заявява воля за оттегляне на иска в тези части. Жалбоподателката не адресира с въпроса си правно разрешение, дадено от въззивния съд в обжалваното определение, което да е обусловило постановения от съда резултат и по-конкретно не сочи тълкуване на съда на правна норма или приложение на опитните правила и логиката, които да са обусловили изводите на съда. Ето защо и при липсата на отправен надлежен въпрос, касационният състав не може да осъществи правомощията си по уеднаквяване на практиката в случай на допускане на касационно обжалване или да провери съответствието на даденото разрешение с вече създадена практика на ВКС.
С характер на довод за неправилност на обжалваното определение е и твърдението във втория поставен въпрос, че с оттеглянето на предявения иск ищецът цели заобикаляне на закона, както и че това е видно от материалите по делото. Уредбата на оттеглянето на иска, дадена в разпоредбата на чл. 232 ГПК, е израз на диспозитивното начало в гражданския процес. При десезиране на съда от претенцията, по която е образувано делото пред него, съдът е лишен от правораздавателна компетентност да се произнесе по съществото на въведения с исковата молба спор. В тази насока съдебната практика е единна и не установява противоречиви разрешения. Действително, за съда съществува служебно задължение да следи за интересите на децата, но то не може да се осъществи при липса на процесуалните предпоставки за развитието на гражданския процес, една от които е наличието на надлежно сезиране от ищеца. Ето защо, не са налице общата и допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК, поради което определението на въззивния съд не следва да се допусне до касационно обжалване.
При този изход на делото разноски за настоящото частно производство, сторени за адвокатско възнаграждение и защита пред касационна инстанция, следва да бъдат присъдени в полза на ответника по жалбата в поискания размер от 500 лева.
Предвид изложените съображения съдът:
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1084 от 21.04.2017 г., постановено по ч.гр.д. № 751/2017 г. по описа на Варненския окръжен съд.
ОСЪЖДА Р. де Ф. С. от [населено място] да заплати на П. А. П. от [населено място] сумата от 500 лева – разноски, сторени за възнаграждение за един адвокат по частното производство пред касационна инстанция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: