О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 459
София, 22.05.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК,ІV г.о.в закрито заседание на двадесет и първи май през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 1245 по описа за 2019 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. К. Б. и С. А. Б. чрез адв.И. В. срещу решение № 7239 от 20.11.18г.,постановено по в.гр.дело № 3592/18г.на Софийски градски съд, с което е потвърдено решението от 11.10.17г.,постановено по гр.дело № 35416/16г.на Софийски районен съд в обжалваната част,с която са отхвърлени исковете на същите страни против Д. К. Б. и С. А. Б. над присъдената сума от 642.04 лв до пълния предявен размер от 9800 лв и за периода от 1.01.2015г.до 1.02.16г.,представляваща обезщетение за лишаване от ползване на недвижим имот.
В приложеното изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК бланкетно се сочат основанията за допустимост на касационното обжалване по чл.280 ал.1 т.3 ГПК и се излагат оплаквания за неправилност на решението.Сочи се и основанието по чл.280 ал.2 ГПК.
Ответниците по жалбата не заявяват становище.
С обжалваното решение въззивният съд е приел,че страните са съсобственици на дворно място,съставляващо УПИ І-173 в кв.44 по плана на София,м.”О. – М.”,с площ от 395 кв.м.,както и че същите са съсобственици в режим на СИО на индивидуални обекти в изградената в дворното място двуетажна жилищна сграда по силата на договор за учредяване право на строеж върху недвижим имот, сключен на 29.01.13г.с нот.акт /№/2013г.: ищците – на апартамент /№/, а ответниците – на апартамент /№/.От заключението на съдебно-техническата експертиза било установено, че процесният апартамент /№/ е изцяло обзаведен и готов за експлоатация, както и че средният пазарен наем за периода от 1.01.15г.до 1.03.16г.възлиза на 9 310 лв, а месечният му размер е 665 лв.Въззивният съд е приел за доказано,че през процесния период ответниците са го ползвали без основание.За предходния период от 1.01.15г.до 1.02.16г.между страните е съществувало облигационно отношение по договор за заем за послужване, който е бил прекратен на 2.02.16г.на основание чл.249 ал.2 ЗЗД – поради противопоставянето на ищците да продължи безвъзмездното ползване на жилището.Прието е от съда,че в нотариалните покани на ищците от 27.01.16г. и на ответниците от 2.02.16г.се съдържат извънсъдебни признания на страните,че от 1.03.14г.ищците са допуснали ответниците да ползват имота, че последните са го ползвали , че в него има техни вещи,както и че клиентските партиди за имота са на името на С. Б..При липсата на данни, че след получаване на нотариалната покана на 2.02.16г.ответниците са върнали на ищците заетия имот,съдът е приел,че за времето от тази дата до края на исковия период /28 дни/ са налице предпоставките за ангажиране на отговорността им за заплащане на неоснователно обогатяване на основание чл.59 ЗЗД.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като разгледа изложението към касационната жалба намира,че в него не се съдържат основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК.Произнасянето на касационния съд по действителното съществуване на твърдяното субективно право или правоотношение представлява разрешаване на значимия за конкретния спор правен въпрос,изведено в чл.280 ал.1 ГПК като общо основание за допускане на касационно обжалване.Касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес.Обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол,без да е посочен този въпрос.Недопустимо е съдът да извлича правните въпроси,които касаторът евентуално би имал предвид.В случая не е формулиран правен въпрос,разрешен от въззивния съд – т.е.не е налице общото основание по чл.280 ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване,в какъвто смисъл е и даденото тълкуване в т.1 на ТР № 1/2009г.на ОСГТК на ВКС,което води до необсъждане наличието на хипотезата по т.3 от посочената разпоредба.
Настоящият съдебен състав намира,че релевираното от касатора основание по чл.280 ал.2 пр.3 ГПК за допускане на касационното обжалване поради очевидна неправилност на въззивното решение не се установява. Очевидно неправилен е съдебният акт при допуснати от съда нарушения, при които законът е приложен в неговия противоположен смисъл,т.е.съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или отменена правна норма, на основополагащи за съдопроизводството процесуални правила, извън формиране на вътрешното убеждение, гарантиращи обективно и безпристрастно, при зачитане равенството на страните, решаване на правния спор, както и когато въззивният акт е постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. В случая нито служебно, нито с оглед изтъкнатите в касационната жалба пороци на въззивното решение, не може да се обоснове наличието на очевидна неправилност,която е обусловена от видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели до постановяване на неправилен съдебен акт.Доводите в касационната жалба съставляват оплаквания за неправилна преценка на доказателствата при формиране на вътрешното убеждение на съда и за необоснованост, които подлежат на проверка по чл.281 т.3 ГПК, но само след допусната касация.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 7239 от 20.11.18г.,постановено по в.гр.дело № 3592/18г.на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.