3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 431
гр.София,
28.09.2018 г.
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми септември две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател:ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като разгледа докладваното от съдията Райчева ч.гр.д. № 3321 описа за 2018 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.
Обжалвано е определение от 09.07.2018г. по гр.д.№278/2018г. на АС Велико Търново, с което като е потвърдено определение от 18.05.2018г. по гр.д.№32/2018г. на ОС Ловеч , е оставено без уважение искането на Г. В. за освобождаване от държавна такса на основание чл.83, ал.2 ГПК.
Частният жалбоподател – Г. В. В., чрез процесуалния си представител поддържа, че следва да се допусне касационно обжалване на определението на въззивния съд и същото като неправилно да бъде отменено, като бъде постановено такова за освобождаването му от държавна такса.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., приема за установено следното:
Касационно обжалване на определението на въззивния съд не следва да се допусне.
Частният жалбоподател Г. В. е предявил иск срещу издателска къща [фирма] с правно основание чл.45 и 49 ЗЗД за заплащане от последната на обезщетение в размер на 300 000лева за причинените му от дружеството вреди.
С разпореждане от 22.01.2018г. исковата молба е оставена без движение с указания ищецът да внесе 12 000 лева държавна такса. С молба от 01.02.2018г. Г. В. е поискал да бъде освободен от държавна такса, тъй като понастоящем няма доходи и се намира в затвора в [населено място]. Поддържал е също така, че няма възможност да се разпореди и с имуществото си, тъй като то е възбранено от КОНПИ. Съдът отново му е дал указания, за това че с оглед разпоредбата на чл.40 от ЗОПДНПИ/отм./ ищецът може да поиска от съда да разреши плащане на държавната такса от имуществото възбранено от КОНПИ. Тези указания са връчени лично на ищеца на 25.04.2018г., а на назначения му по реда на правната помощ адвокат на 02.05.2018г. С молба от 04.05.2018г. ищецът отново е поискал да бъде освободен от заплащане на държавна такса поради липса на доходи.
С оглед данните по делото , че ищецът разполага с имущество, което е възбранено от КОНПИ, съдът с определение от 18.05.2018г. по гр.д.№32/2018г. на ОС Ловеч е оставил искането за освобождаване от държавна такса без уважение.
Това определение е обжалвано с частна жалба от Г. В. на 31.05.2018г. и с обжалваното определение същата е оставена без уважение. Въззивният съд е изложил съображения за това, че не са налице предпоставките на чл.83 ГПК за освобождаване на ищеца от държавна такса, тъй като същият разполага с достатъчно имущество , а възбраните наложени от КОНПИ не представляват пречка да се разреши плащане по реда на чл.40 ЗОПДНПИ/отм./ по искане на страната, каквото не е направено.
В приложено към жалбата изложение по чл. 284, ал. 3 ГПК се поддържа, че с определението е даден отговор на процесуалноправни и материалноправни въпроси от значение за спора: длъжен ли е съдът на основание невъзможност за заплащане на държавна такса, да извърши преценка на данните за доходите на ответниците, като ги съпостави с всички доказателства по делото. Поддържа, че е налице основание по чл.280, ал.1,т.1 ГПК.
Настоящият състав намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното определение по поставения въпроси и на соченото основание. Съдът е констатирал, че цялото имущество на молителят е възбранено, но е достигнал до извод, че същият може своевременно да заплати дължимата държавна такса. Съдът е подложил на преценка релевантните за искането на ищеца обстоятелства, доходите и липса на свободно имущество, което да послужи за удовлетворяване на изискването за заплащане на държавна такса. Невъзможността да бъде заплатена държавната такса е опровергана от данните по делото за налично достатъчно имущество от което може да се осигурят средства за заплащане на същата при дадените от съда указания в тази насока. С тази разпоредба е предвидена възможност за заплащане на разноски по делото от стойността на възбраненото или запорирано имущество , когато страната не разполага със средства за това. Въззивният съд, съобразно константната практика по чл. 290 ГПК /определение по ч. гр. дело № 1842/2015 г. на състав на III г. о. на ВКС, определение по ч. гр. дело № 4453/2016 г. на състав на IV г. о. на ВКС/ е изследвал, налице ли са предпоставките за освобождаване от внасяне на държавна такса въз основа на всички данни в декларацията за имущественото състояние на лицето, семейното му положение, възраст, неговото здравословно състояние и всички други обстоятелства, относими към възможността за изпълнение на законоустановеното задължение за внасяне на държавна такса за производството по делото, съпоставими с размера на дължимата държавна такса
Предвид изложените съображения съдът:
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение от 09.07.2018г. по гр.д.№278/2018г. на АС Велико Търново.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: