3
O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 349
София, 25.07.2019 г
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание от шести юни две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
изслуша докладваното от съдия Бояджиева ч. гр. дело № 2356/2019г. и за да се произнесе, взема предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1-во, предл. 1-во ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 6201/27.03.2019 г. на Х. Т. Р. срещу определение № 902 от 13.03.2019 г. на Софийския апелативен съд по ч.гр.д. № 6021/2018 г. за оставяне без разглеждане на негова жалба срещу разпореждане от 22.10.2018 г. на Софийски градски съд, по гр. д. №3180/2017 г., с което молбата му за особен представител по делото да му се назначи адв. Е. Ю. О. от адвокатската колегия в [населено място], е оставена без уважение.
В квалифицираната от апелативния съд, след изискани и направени от страната уточнения, като жалба срещу определението му 13.03.2019 г. , жалбоподателят е посочил, че живее в [населено място], че е със 78 % инвалидност и с минимална пенсия , поради което няма физическата възможност да пътува до Столицата, за да се среща със защитника си от САК и да обсъжда защитата си с него. Посочва още, че и поредният назначен му по делото адвокат си е направил отвод и на практика той стои лишен от правна помощ в продължение на две години от започване на делото. Изтъква пристрастност в поведението на съдията- докладчик към градския съд, който му назначавал адвокати от САК противно на волята му и в ущърб на интересите му.
Жалбата е в срок, от лице с активна процесуална легитимация и правен интерес от обжалването, срещу преграждащ по см. на чл. 274, ал.1, т. 1 ГПК съдебен акт на апелативен съд, така допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
За да остави без разглеждане частната жалба на Р. в обжалваното сега определение апелативният състав е приел, че атакуваният съдебен акт не попада в категориите актове очертани от нормата на чл. 274, ал. 1, т.1 и т. 2 ГПК, които подлежат на самостоятелен инстанционен контрол, тъй като процесното разпореждане на градския съд от 22.10.2018 г. за оставяне без уважение на искането да му се назначи за особен представител адв. О., не е нито преграждащо по своя характер , нито е налице правна норма, която изрично да предвижда неговата обжалваемост.
Фактическите и правни констатация на апелативния съд в обжалвания сега съдебен акт изцяло се споделят от състава на ВКС, IV-то г.о.
С определение№ 2639 от 08.08.2017 г. на САС по ч.гр.д. № 2801/2017 г., след като е отменено в съответната част определение № 11706 от 28.04.2017г на СГС по гр.д. №3180/2017 г., на ищеца Х. Р. е предоставена правна помощ във формата на процесуално представителство по делото и същото е върнато на градския съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
С молбата от 25.04.2017 г. за предоставяне на правна помощ , както и с последващи молби , последната от 16.10.2018 г., ищецът е отправил искане до съда за процесуален представител да му се назначи адв. Е. О., с рег. № 4257 в НБПП, от [населено място], на която има доверие, изтъквайки като допълнително съображение затруднената си мобилност вследствие на физическото си и материално състояние.
Градският съд е оставял молбите, по същество искания за отвод на назначавания му служебен защитник от САК, без уважение, като това от 22.10.2018 г. ищецът е обжалвал пред САС.
Разпореждането, с което съдът оставя без уважение искане на страната по делото да и се назначи конкретно посочен от нея адвокат, не е от категорията преграждащи актове по см на чл. 274, ал.1, т. 1 ГПК, защото нито слага край на производството по предявения иск, нито временно възпрепятства развитието му, нито го пренася пред друг, различен от сезирания от ищеца, съд. В този смисъл са и мотивите към т. 9 на ТР № 1/ 2013г. и към т. 6 на ТР№ 7/2014 г. , и двете на ОСГТК на ВКС.
Това разпореждане не попада и в хипотезата на чл. 274, ал.1, т. 2 ГПК визираща втората категория актове, с които съдът се произнася по процесуален въпрос (определения и разпореждания), подлежащи на самостоятелен инстанционен контрол по пътя на обжалването пред по-горен съд. Това е така защото нито в ЗПрП, нито в ГПК, нито в друг нормативен акт е предвидена изрично неговата обжалваемост. Съгласно чл 25, ал. 1 , изр. 2-ро ЗПрП, а и съгл. чл. 95, ал. 5 ГПК, на самостоятелно обжалване подлежи отказът да се предостави правна помощ, от която възможност, предив данните по делото, страната се е възползвала и то успешно.
Когато една жалба е насочена срещу съдебен акт, който не подлежи на самостоятелен инстанционен контрол, независимо дали актът е решение, определение или разпореждане, тя се оставя без разглеждане като недопустима поради липса на предмет.
Досежно оплакванията в жалбата, че на страната не се назначава, преднамерено и пристрастно, от председателя на състава при градския съд искания от нея адвокат, на който тя има доверие, настоящият състав освен като неотносими ( без връзка с мотивите на апелативния състав в обжалваното сега определение и предмета му), ги преценява и като несъстоятелни Съгласно чл. 18, т. 3 ЗПрП адвокатските съвети организират предоставянето на правна помощ в съответния съдебен район, като определят адвокат от колегията, вписан в НРПП, за осъществяване на правната помощ, съобразявайки професионалния опит и квалификацията на адвоката с вида, фактическата и правната сложност на случая, други назначения по реда на този закон и степента на неговата ангажираност. Съгласно чл. 25, ал. 5 ЗПрП актът за предоставяне на правна помощ се изпраща незабавно на съответния адвокатски съвет за определяне на адвокат от НРПП, като съгл. чл. 25, ал. 6 ЗПрП при възможност адвокатският съвет определя адвокат, посочен от лицето, на което се предоставя правна помощ.
Следователно не съдът определя конкретното лице от колегията на територията на съответни съдебен район, като в случая това е Софийска адвокатска колегия намиращата се на територията на района на Софийски градски съд, а съответният адвокатски съвет, към когото и следва да се отправи искането за назначаването за особен представител по делото на конкретно посоченото от страната, на която е предоставена правна помощ, лице.
Като законосъобразно, обжалваното определение следва да бъде потвърдено, поради което Върховният касационен съд, с-в на IV- то г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 902 от 13.03.2019 г. на Софийския апелативен съд по ч.гр.д. № 6021/2018 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: