O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 146
София, 25.03.2019г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание от деветнадесети март две хиляди и деветнадесета година година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
изслуша докладваното от съдия Бояджиева ч. гр. дело № 552 /2019г.
.и за да се произнесе, взема предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274,ал.2, изр.1-во, предл. 1-во и е образувано по частна жалба вх. № 18120/19.10.2018 г. на К. И. Б. срещу определение № 3096 от 11.10.2018 г. на Софийския апелативен съд по ч.гр.д. № 2691/2017 г., с което е отказано предоставяне на правна помощ и освобождаване от държавна такса по частна касационна жалба срещу постановеното по делото определение № 3020 от 26.09.2017 г.
Иска се отмяна на обжалваното определение като незаконосъобразно с произтичащите от това последици.
Частната жалба е срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт на апелативен съд.
Разгледана по същество е и основателна.
Изразената от апелативния състав воля в обжалваното определение като единство на мотиви и диспозитив, тълкувана в тяхната връзка и с оглед на фактите по делото от значение за формирането и , е абсолютно неразбираема. Съдът приема в мотивите, най –напред, че се произнася по искане за освобождаване от държавна такса във връзка с жалба от 22.06.2018 г, по нататък започва да разглежда отправеното искане във връзка с жалба от 22.05.2018 г., а в диспозитива се произнася с оглед на жалба от 22.05.2018 г. и то по искане да се внесе държавна такса. Същевременно са съобразявани факти и обстоятелства, които не кореспондират нито с предмета на делото, нито с извършени от съда процесуални действия по движението му. Формулираният диспозитив е за произнасяне по искане във връзка с жалба с входящ номер, която не се открива по делото. В крайна сметка не става ясно по какво се е произнасял съда, какво е съобразявал и най-важното какво е изразил като решаваща воля в диспозитива на акта си. Разкъсано е логическото единство между мотиви и диспозитив, отделно разкъсана е логическата връзка между самите мотиви. Предвид кумулирането на няколко порока на акта, водещи в съвкупност като краен резултат до невъзможност да бъде изведена действителната воля на съда обективирана в обжалваното определение , настоящият състав на ВКС , приема , че същият е нищожен и тази нищожност следва да бъде прогласена.
Предвид изложеното, ВКС, състав на състав на IV- то г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНО определение № 3096 от 11.10.2018 г. на Софийския апелативен съд по ч.гр.д. № 2691/2017 г.
Връща делото на Софийски апелативен за ново произнасяне по искане вх. № 6879/16.04.2018 г. на К. Б. за освобождаване от държавна такса и предоставяне на правна помощ във връзка с частна касационна жалба 17197 /18.10.2017 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: