4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 198
София, 09.03.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на двадесети февруари през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 3855 по описа за 2017 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК във вр.с § 74 ЗИД ГПК/ДВ,бр.86/17г./
Постъпила е касационна жалба от Ш.у. К. П.” [населено място] срещу решение № 105 от 14.06.17г.по в.гр.дело № 82/17г.на Окръжен съд – Шумен.С него е потвърдено решение № 111 от 17.02.17г.по гр.дело № 1953/16г.на Районен съд- Шумен в частта,с която жалбоподателят е осъден да заплати на Д. Г. Д. сумата 6 788 лв,представляваща обезщетение при прекратяване на трудовото й правоотношение след придобито право на пенсия,в размер на разликата над изплатената й сума от две брутни трудови възнаграждения до пълната дължима сума от шест брутни трудови възнаграждения,ведно със законната лихва от 5.08.16г.до окончателното изплащане.
В приложеното изложение се поддържа,че е налице основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК по следните въпроси: 1.След като работник или служител е бил командирован не от работодателя по трудово правоотношение, а от друг работодател,дължи ли работодателят увеличения размер на обезщетението по чл.222 ал.3 КТ; 2.След като по време на ползване на неплатен отпуск служителят е сключил трудов договор с друг работодател в чужбина,дължи ли се увеличен размер на обезщетението по чл.222 ал.3 КТ от работодателя,при който се ползва неплатения отпуск; 3.След като служителят по време на неплатен отпуск е придобил трудов стаж при друг работодател в чужбина, дължи ли се увеличения размер на обезщетението по чл.222 ал.3 КТ.
В отговор по чл.287 ГПК ответницата по касационната жалба Добрина Д. чрез адв.С. П. счита,че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
С обжалваното решение въззивният съд е приел,че ищцата е била назначена на работа при жалбоподателя със заповед № 377/31.01.1973.на ректора на ВПИ- Шумен и е работила при същия работодател до 1.08.2016г.,когато трудовото й правоотношение е прекратено със заповед № РД-12-270/25.07.16г.на ректора,на основание чл.328 ал.1 т.10 пр.2 КТ – поради навършване на 65 –годишна възраст за длъжността професор. Посочено е,че през този период от време е заемала различни академични длъжности,последната от които професор в Катедра по български език при ШУ.Установено е,че със заповеди на министъра на образованието същата е била командирована, на основание чл.36 и чл.46 от Наредбата за дългосрочните командировки и чл.5 от Програмата за сътрудничество между министерствата на образованието на РБ и Словашката република,в П. у. в [населено място],за времето от 15.09.09г.до 15.07.10г.; от 15.09.10г. до 15.07.11г.; от 15.09.11г.до 15.07.12г. и от 15.09.12г.до 15.07.13г.За срока на командироването ищцата е ползвала неплатен отпуск, разрешен й със заповеди на ректора на ШУ.Установено е още,че докато е била командирована като гост преподавател в П. у., между ищцата и посоченото учебно заведение е бил сключен трудов договор, съответно и допълнителни споразумения към него, за осъществяване на възложената й преподавателска дейност,на база на които й е признат осигурителен стаж за 1440 дни,за периода от 22.09.09г.до 31.08.13г.Между страните не се спори,че със заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е разпоредено на ищцата да се изплати обезщетение по чл.222 ал.3 КТ в размер на две брутни заплати,които са получени от служителката.
При тези данни по делото въззивният съд е приел,че през спорните периоди от време ищцата е работила паралелно и при чужд работодател по трудово правоотношение,но на основание заповеди за командироване от министъра на образованието,който е принципал на учебното заведение,в съответствие с действащото законодателство – чл.52 ЗВО и Наредбата за дългосрочните командировки в чужбина.Изложени са съображения,че командироването на работник или служител представлява изменение на трудовото правоотношение, а срокът на командироване се зачита за трудов стаж при работодателя,който го е командировал,поради което положеният от Д. трудов стаж в П. университет следва да се зачете като такъв по чл.222 ал.3 КТ.Според съда фактът на командироване на лицето не се променя от обстоятелството,че за срока на командироване от учебното заведение са били издавани заповеди за ползване от същото на неплатен отпуск,нито и от факта,че между ищцата и чуждестранното учебно заведение са били сключвани трудови договори,съответстващи на действащото право на ЕС.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК,приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне на основание чл.280 ал.1 т.3 ГПК.Посочените от касатора въпроси не са от значение за точното прилагане на закона,както и за развитие на правото.По приложението на чл.223 ал.3 КТ има постановена практика на реда на чл.290 КТ.В решение № 720 от 25.10.10г.по гр.дело № 191/10г.на ІV г.о. на ВКС е посочено,че предпоставки за придобиване на правото на обезщетение по чл.222 ал.3 КТ са : прекратяване на трудовото правоотношение,без значение на какво основание и към момента на прекратяването работникът или служителят да е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.Критерий за придобиване право на увеличение размер на обезщетението е придобиването на последните 10 години трудов стаж при един и същ работодател.В разпоредбите на чл.352 и чл.354 КТ е предвидено ,че за трудов стаж се зачитат и периоди от време,в които работникът или служителят не е работил при работодателя/в случая ползван неплатен отпуск – чл.352 т.3 КТ/Посочено е,че законът визира като предпоставка за изплащане на обезщетението по чл.222 ал.3 КТ трудовия стаж – дали работникът е работил или не,е ирелевантно за случая.
В разглеждания случай служителката не е била командирована в чужбина от друг работодател,а от висшестоящо на работодателя длъжностно лице – от министъра на образованието съгласно чл.36 ал.1 от Наредбата за дългосрочните командировки в чужбина. По аргумент от Тълкувателно решение № 1 от 30.03.12г.по т.д. № 1/10г.на ОСГК на ВКС учебното заведение не е загубило качеството си на работодател по смисъла на § 1от 1 т.3 ДР на КТ за времето,през което ищцата е била командирована в чужбина,тъй като трудовото правоотношение между страните не е било прекратено,а същата е ползвала разрешен неплатен отпуск за срока на командировката.Безспорно е по делото,че за времето,през което ищцата е била командирована в П. у.,й е признат осигурителен стаж,което означава,че има всички права, произтичащи от трудовия стаж.
Въззивният съд точно е приложил закона – чл.222 ал.3 КТ,чл.352 т.3 КТ,чл.351 ал.2 КТ във връзка с Наредбата за дългосрочните командировки в чужбина,поради което не се налага допускане на касационно обжалване на въззивното решение за друго тълкуване на посочените разпоредби.
С оглед на изхода на производството по чл.288 ГПК жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ответницата по жалбата направените пред ВКС разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 610 лв.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 105 от 14.06.17г.,постановено по в. гр.дело № 82/17г.на Окръжен съд – Шумен.
ОСЪЖДА Ш.у.”Е.К. П.” [населено място] да заплати на Д. Г. Д.,ЕГН [ЕГН] сумата 610 лв /шестстотин и десет/разноски за адвокатско възнаграждение,направени пред ВКС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.