4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 39
гр.София,
23.01.2019 г.
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори януари, две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател:ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като разгледа докладваното от съдията Райчева ч. гр.д. №233 описа за 2019 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.
Обжалвано е определение от 04.12.2018г. по гр.д.№6686/2017г. на АС София, с което е оставена без уважение молба с вх. № 18636/25.10.2018г от жалбоподателят В. Б. за възстановяване на срока по чл.64, ал.2 ГПК за изпълнение на указанията на съда за отстраняване на нередовностите по касационната жалба с вх. №16592/28.09.2018г.
Частният жалбоподател – В. А. Б. поддържа доводи за неправилност на определението и моли да бъде отменено, каточасната касационна жалба бъде разгледана по същество.
Ответникът „Банка ДСК”ЕАД, в писмено становище, чрез процесуалния си представител поддържа, че жалбата е неоснователна. Претендират се разноски.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., при тези данни, приема за установено следното:
Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна и е допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
С определение от определение от 04.12.2018г. по гр.д.№6686/2017г. АС София е оставил без уважение молба с вх. № 18636/25.10.2018г от жалбоподателят В. Б. за възстановяване на срока по чл.64, ал.2 ГПК за изпълнение на указанията на съда за отстраняване на нередовностите по касационната жалба с вх. №16592/28.09.2018г.
За да постанови обжалваното определение съдът е установил, че по в.гр.д.№ 6686/2017г по описа на САС срещу постановеното решение №2051/31.07.2018г е подадена касационна жалба от В. Б. и с разпореждане от 1.10.2018г същата е оставена без движение, като е определен едноседмичен срок от съобщението, в който жалбоподателят да внесе държавна такса в размер на 30лв. по сметка на ВКС и представи документ за заплащането й, да представи изложение на касационните основания, като му е указано, че при неизпълнение на указанията, жалбата ще бъде върната. Констатирано е, че за дадените указания жалбоподателят е уведомен на 15.10.2018г., като срокът за изпълнение на указанията е изтекъл на 22.10.2018г.
Установено е, че с молба с вх. № 18636/25.10.2018г жалбоподателят В. Б. е подал молба за възстановяване на срока за отстраняване на нередовностите на касационната жалба по чл.64, ал.2 ГПК, като е изложил доводи, че поради допусната техническа грешка- срив на компютърната система, с който процесуалният представител работи, е пропуснал да изпълни указанията на съда в срок, което е особено непредвидено и непреодолимо обстоятелство довело до пропускане на срока, за което е поискал допускане до разпит на свидетел. Констатирано е, че с молба с вх. №18597/25.10.2018г. е представил изложение на основанията за допускане на касационно обжалване и платежно нареждане за внесена ДТ.
За да остави без уважение молбата за продължаване на срока, съдът е приел, че съдебната практика приема, че непредвидени обстоятелства са случки от действителността, които стоят извън волята на страната и които не са могли да бъдат преодолени от нея въпреки положените усилия-внезапно заболяване на страната или нейният процесуален представител, природни бедствия, военни действия и др. и се е позовал на конкретни актове на ВКС-а Определение №591/1.11.2011г по ч.гр.д.№ 469/2011г, III Г.О. на ВКС и определение №707/23.07.2012г по ч.т.д.№501/2012г на ВКС, ТК./ Изложении са съображения за това, че възстановяването на срока е възможност, предоставена на страната субсидиарно –само ако не е имала възможност да иска продължаване на срока преди изтичането му, съгл. чл. 64, ал.3, пр.2 ГПК, а такива доказателства по делото не са ангажирани от страна на жалбоподателя и неговият процесуален представител. Прието е , че твърдяното от процесуалния представител- технически срив в компютъра му, не може да се приеме за такова обстоятелство, поради което молбата за възстановяване на срок следва да се остави без уважение.
При така установените данни по делото Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. намира, че обжалваното определение е правилно. Възстановяването на срок предпоставя той да е започнал да тече и да е изтекъл, но страната да не е извършила дължимо процесуално действие поради възникнали особени непредвидени обстоятелства, които не е била в състояние да преодолее. Съдът неправилно е приел, че възстановяването на срока е възможност, предоставена на страната субсидиарно –само ако не е имала възможност да иска продължаване на срока преди изтичането му, съгл. чл. 64, ал.3, пр.2 ГПК. Възможността да се иска продължаване на срока за извършване на определено процесуално действие не изключва възможността да се иска възстановяване на пропуснатия срок, при наличие на предпоставките, предвидени в закона. Правилен е обаче изводът на съда, че технически срив в компютъра на процесуалния представител на жалбоподателя, не може да се приеме за такова обстоятелство, тъй като не може да се възприеме като непреодолимо и непредвидимо обстоятелства по смисъла на чл.64 ГПК, а и следва да се има предвид, че процесуалното представителство на жалбоподателя е осъществявано от трима адвокати. Процесуалните срокове са периоди от време, през които съществува правото да се извърши определено процесуално действие, като бездействието на страната в течение на срока погасява правото да се извърши действието /чл.64, ал.1 ГПК/. Погасяването на правото да се извърши процесуалното действие настъпва когато страната е бездействала в рамките на срока и само ако пропускането се дължи на внезапно и непреодолимо препятствие същият може да бъде възстановен. В случая не са налице особени непредвидени обстоятелства, които страната не е могла да преодолее и поради което да е пропуснала да изпълни указанията на съда.
Ето защо обжалваното определение, следва да бъде потвърдено.
На основание чл.78, ал.8 ГПК жалбоподателят следва да заплати на ответника разноски за настоящата инстанция- юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
ПОТВЪРЖДАВА определение от 04.12.2018г. по гр.д.№6686/2017г. на АС София.
ОСЪЖДА В. А. Б. да заплати на „Банка ДСК”ЕАД сумата 100 лева разноски пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: