О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 517
гр.София, 30.10.2017 г.
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на тридесети октомври две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател:ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като разгледа докладваното от съдията Райчева ч.гр.д. № 2450 описа за 2017 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.
Обжалвано е определение № 1019 от 23.03.2017 г., постановено по ч.гр.д. № 1411/2017 г. на Апелативен съд – София, ГО, с което, като е оставена без уважение жалбата на К. М. П. с адрес в [населено място], е потвърдено определение от 20.12.2016 г. по гр.д. № 15737/2016 г. по описа на Градски съд – София, ГО, I-16 състав, с което е допуснато обезпечение на предявен иск на К. за установяване на престъпно обстоятелство и отнемане в полза на държавата на имущество.
Жалбоподателят К. М. П. от [населено място], чрез процесуалния си представител адв. К. Й., поддържа доводи за неправилност на въззивното определение поради нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди се, че мотивираното искане за отнемане на имущество по чл. 28 от ЗОПДИППД /отм./ е недопустимо, доколкото в конкретния случай не съдържа твърдения за наличието на всички изискуеми юридически факти, които водят до възникването на правото за отнемане на имущество на К. П. в полза на държавата. Сочи се, че не е изпълнено изискването на закона придобитото имущество да е на значителна стойност, а освен това не са изпълнени и общите предпоставки на процесуалния закон за допускане обезпечение на иск, предвидени в чл. 391, ал. 1 ГПК, тъй като липсва обезпечителна нужда. В тази насока се излагат съображения, че ефектът на вписването на исковата молба съвпада с този на възбраната като обезпечително действие, поради което и налагането на последната върху недвижимия имот на ответницата не е необходимо. В приложено към жалбата изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поставят въпроси: „Налице ли е обезпечителна нужда, когато се иска обезпечение чрез налагане на възбрана във връзка с вече предявен иск, по който исковата молба подлежи на вписване?“, както и „Вероятно допустим ли е иск, ако страната не твърди, че всички предпоставки за уважаването му са налице?“. Обосновава се противоречие на възприетите от въззивния съд разрешения по тези въпроси със задължителната практика на ВКС, обективирана в ТР № 6 от 14.03.2014 г. по тълк. д. № 6/2013 г. на ОСГТК на ВКС и решение № 111 от 14.03.2012 г. по гр.д. № 594/2011 г. на ВКС, ГК, I г.о.
Ответникът по жалбата Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество, чрез процесуалния си представител юрк. В. Д. излага становище за неоснователност на частната жалба.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., приема за установено следното:
За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел, че от К. е предявена искова молба под формата на мотивирано искане, с която е поискано отнемане на имущество, собственост на К. М. П.. Предявеният иск е квалифициран по чл. 124, ал. 4 ГПК и чл. 28, ал. 2 вр. чл. 3, ал. 2 ЗОПДИППД /отм./ и е счетен за допустим,както и подкрепен с писмени доказателства. Прието е, че е налице обезпечителна нужда, която с оглед целите на закона се презумира, доколкото при бъдещо позитивно решение изпълнението му би се затруднило в случай на разпореждане от ответницата с наличните към момента недвижими вещи. Изложени са съображения, че поисканата обезпечителна мярка – възбрана върху недвижим имот е подходяща с оглед целите на обезпечението и съответства на обезпечителната нужда.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по първия от поставените в изложението въпроси. В цитираното от жалбоподателя Тълкувателно решение № 6 от 14.03.2014 г. по т.д. № 6/2013 г. на ОСГТК на ВКС е възприето задължително тълкуване, според което, когато исковата молба е вписана не е налице обезпечителна нужда от допускане на обезпечителна мярка. Това разрешение се приема по съображения за идентичност на правния ефект на вписването на исковата молба и налагането на възбрана върху спорния имот, тъй като целения с нея ефект на непротивопоставимост на правата на ищеца е постигнат с вписването на исковата молба – всяко извършено от ответника действие на разпореждане с имота след вписването е недействително. В конкретния случай, с обжалваното въззивно определение не е разгледана хипотеза като обсъжданата в посочения тълкувателен акт, доколкото и в изложението си жалбоподателят признава обстоятелството, че исковата молба не е вписана. Утвърденото с цитираното решение становище на съдебната практика отрича необходимостта от допускане на обезпечителна мярка възбрана само хипотеза, в която исковата молба кумулативно е подлежала на вписване и е била вписана. Именно с оглед тези съображения и изводът на въззивния съд за наличие на обезпечителна нужда чрез налагане на възбрана е в съгласие със становището на съдебната практика, поради което по поставения въпрос не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК.
По втория от поставените въпроси частният жалбоподател също не установява надлежно наличието на поддържаното допълнително основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. По него въззивния съд е застъпил становище, че фактическите обстоятелства относно стойността на имуществото, придобиването му със законни средства и извършено ли е престъпление от страна на наследодателката на ответницата представляват въпроси по съществото на спора, които следва да се изяснят във висящото исково производство. Това разрешение на въззивния съд не противоречи на цитираната от жалбоподателя съдебна практика и изразеното в нея схващане относно дължимата от съда проверка на редовността и допустимостта на предявената искова молба. От наличното по делото мотивирано искане на Комисията е видно, че същото съдържа реквизитите на чл. 127 ГПК. В съответствие с утвърдената практика са изложените в обжалваното определение съображения, че стойността на проверяваното имущество, с оглед преценката дали същото е на значителна стойност следва да се установява по пазарни цени към момента на придобиване на имуществото, което се установява с помощта на експертни заключения, а не цената на проверяваното имущество по неговата придобивна цена. Поради това и доводът на жалбоподателката, че проверяваното имущество не е на значителна стойност, не може да обоснове противоречивото разрешаване на формулирания от нея въпрос.
Предвид изложеното, касационно обжалване на въззивното съдебно определение не следва да се допусне.
Предвид изложените съображения съдът:
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1019 от 23.03.2017 г., постановено по ч.гр.д. № 1411/2017 г. на Апелативен съд – София, ГО.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: