О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 240
гр.София,
27.05.2018 г.
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи май две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател:ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като разгледа докладваното от съдията Райчева ч.гр.д. № 1772 описа за 2019 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.296, ал.2 ГПК.
Обжалвано е определение № 182 от 13.03.2019 г., постановено по гр.д. № 133/2019 г. по описа на Апелативен съд – В. в частта му, с която е отменено Определение № 813 от 11.03.2019 г., постановено по ч.гр.д. № 416/2019 г. по описа на Окръжен съд – Варна, и вместо него е допуснато обезпечение на бъдещ иск по чл.440, ал.1 ГПК на С. С. Г. срещу С. Д. Г. и „Барет“ ООД, за признаване на установено, че ответното дружество не е собственик на недвижим имот, представляващ хотел „Хоризонт“, находящ се в североизточната част на к.к. „Златни Пясци“, [населено място] на около 500 метра от морския бряг, представляващ монолитна двукорпусна сграда, като единият корпус е на 2 етажа, а другия на 3 етажа, построена през 1965 г., състояща се от 68 стаи, два апартамента и хотелски ресторант с Р. 2646 кв.м., ведно с правото на строеж върху дворното място, съставляващо УПИ №1 в кв. 14 по плана на к.к. „Златни Пясъци“ с площ на мястото 5 300 кв.м., съгласно документ за собственост, а съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед 300 – 5 – 64/08.08.2003 г. на Изпълнителния директор на АК, представляващ сграда с идентификатор /№/ с адрес№ [населено място], к.к. „Златни Пясъци“, със застроена площ от 1270(хиляда и двеста и седемдесет)кв.м., брой етажи 3, с предназначение: хотел, в едно с правото на строеж върху поземления имот с идентификатор /№/ с площ 4 522 кв.м., по чл. 19, ал.3 ЗЗД, цена на иска 1 539 821 лв., чрез СПИРАНЕ на принудителното изпълнение по изпълнително дело/ № / на ЧСИ З. Д. рег. /№/ на КЧСИ в частта срещу описания имот, на основание чл. 390, ал.1 вр. чл. 397, ал.1, т. 3 от ГПК, в случай, че от молителката С. С. Г. бъде внесена парична гаранция по депозитната сметка на Апелативен съд – В. в размер на 20 000 лева.
Частният жалбоподател – С. Д. Г. с адрес в [населено място], чрез процесуалния си представител адв. Г. М. – ВАК, поддържа, че обжалваното определение е недопустимо, необосновано и неправилно, поради допуснати нарушения на съществени процесуални правила и противоречие с материалния закон основание за касационно обжалване по чл.281, т.2 и т.3 ГПК, изложени са и съображения, че постановеното определение е очевидно неправилно, основаниe за касационно обжалване по чл.280 ал.2 пр. 3 ГПК.
Ответникът по жалбата С. С. Г., чрез процесуалния си представител Ж. И. К., излага съображения, че частната касационна жалба е изцяло неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., приема за установено следното:
Касационно обжалване на определението на въззивния съд следва да се допусне.
Въззивният съд за да постанови своето определение се е позовал на разпоредбата на чл. 440, ал.1 ГПК, според която предявяване на отрицателен установителен иск се обуславя от засягането на твърдяното от третото лице право на предприетите изпълнителни действия. Приел е, че искът е допустим и е налице правен интерес от предявяването му, тъй като в случая е започналото принудително изпълнение за парично вземане и са предприети изпълнителни действия върху вещ, засягащи правата на третото лице и то отрича тези права.
С оглед извода за допустимост на иска за собственост по чл.440, ал.1 ГПК, въззивния съд е счел, че обезпечителна нужда е налице въпреки вписаната в полза на молителката възбрана, тъй като е необходимо да се попречи на промени от фактическо и правно естество, които биха затруднили осъществяването на правата на бъдещата ищца при евентуално уважаване на бъдещия иск, вкл. и такива, които биха довели до нуждата от водене на нов процес срещу евентуален купувач на имота.
С оглед гореизложените изводи съдът е счел, че обезпечителната мярка е адекватна и следва да бъде допусната при условие, че ищцата внесе парична гаранция в размер на 20 000 лева.
В приложено към жалбата изложение по чл. 284, ал. 3 ГПК се поддържа, че с определението е даден отговор на процесуалноправни и материалноправни въпроси от значение за спора,:
1/ За допустимостта на иска по чл. 440, ал.1 ГПК достатъчно ли е да се засягат претендирани права от трети лица или следва да се преценя и доколкото това засягане е оправдано и допустимо от закона, както и да се преценя от съда, доколко би се постигнала целта на иска – да се осуети и прекрати принудителното изпълнение върху вещ, която не принадлежи на длъжника?
2/ Преценката на допустимостта на иска принципна ли е или зависи от конкретните твърдения на ищцата, които съдът е длъжен да обсъди и вземе предвид?
3/ Присъединеният по право в изпълнителното производство кредитор, трето лице ли е по смисъла на чл. 440, ал.1 ГПК?
4/ В. възбрана осигурява ли ефективна защита на правата на лицето, в чиято полза е наложена при последващи разпореждания и при наличие на вписана възбрана има ли правен интерес от водене на съдебно дело срещу евентуален купувач на имота?
Жалбоподателят поддържа, че са налице основания по чл.280, ал.1,т.1 ГПК и чл.280, ал.2 ГПК за допускане на касационно обжалване.
В случая е налице определение на въззивния съд, с което е допуснато обезпечение на иск, което подлежи на обжалване пред ВКС съобразно разпоредбата на чл. 396, ал. 2, изр. 3 ГПК по реда и условията на чл. 280, ал.1 и ал. 3 ГПК.
По въпросите за допустимостта на иска по чл. 440, ал.1 ГПК достатъчно ли е да се засягат претендирани права от трети лица или следва да се преценя и доколкото това засягане е оправдано и допустимо от закона, както и да се преценя от съда, доколко би се постигнала целта на иска – да се осуети и прекрати принудителното изпълнение върху вещ, която не принадлежи на длъжника и преценката на допустимостта на иска принципна ли е или зависи от конкретните твърдения на ищцата, които съдът е длъжен да обсъди и вземе предвид, настоящият състав намира, че въззивният съд е постановил своето определение в противоречие с практиката на ВКС. Въззивният съд се е произнесъл по тези въпроси в противоречие с цитираната практика, според която за предявяванетона иск на основание чл.440 ГПК е необходимо съществуването на правен интерес, който произтича от изричната разпоредба в закона, както е посочено и в мотивите на ТР № 3/10.07.2017 год. по т. д. № 3/2015 год. на ОСГТК на ВКС, а именно: искът е допустим и е налице правен интерес за предявяването му, когато по започнало принудително изпълнение за парично задължение на длъжника са предприети изпълнителни действия върху дадена вещ, които засягат права на третото лице и то отрича правата на длъжника върху вещта, предмет на изпълнението. Приема се, че посоченото в закона обстоятелство, което обуславя интереса за предявяване на иска по чл. 440, ал. 1 ГПК, е засягането на твърдяното от третото лице право от предприетите изпълнителни действия, като засегнатото право може да бъде както правото на собственост на третото лице върху вещта, така и притежаваното от това лице ограничено вещно право върху същата вещ или пък облигационно право, което не би могло да се противопостави на купувача по публичната продан или съществува възможност да се погаси след извършването й. Посочва се, че искът е допустим и е налице правен интерес за предявяването му, когато по започнало принудително изпълнение за парично вземане са предприети изпълнителните действия върху дадена вещ, които засягат права на третото лице върху нея и то отрича правата на длъжника върху вещта, предмет на изпълнението, като правата на третото лице върху вещта, предмет на изпълнението обуславят правния интерес за предявяването му.
В случая ответницата по частната жалба към момента на допускане на обезпечителната мярка спиране изпълнението по изпълнително дело /№/ на ЧСИ З. Д. рег. /№/ на КЧСИ не посочва кое притежавано от нея право върху имота предмет на това изпълнение, ще бъде засегнато от същото, като предпоставка за наличие на правен интерес от предявяване на иск на основание чл.440 ГПК, поради което въззивният съд в обжалваното определение неправилно е приел искът на ответницата по жалба за допустим и е счел, че са налице предпоставките на чл.391 ГПК за допускане на искането от нея обезпечение. Предвид очертаните факти от ответницата по жалба, обусловили правния й интерес от търсената с иска по чл. 440 ГПК защита, настоящата касационна инстанция намира, че същите по-скоро сочат на липсата на правен интерес като абсолютна положителна процесуална предпоставка, обуславяща съществуването на правото на иск. В тази връзка настоящият съдебен състав изцяло споделя възприетото в Решение № 65 от 01.08.2017 г. по гр.д.№ 4046/ 2016 г. на ІІ г.о., според което не е налице правен интерес от предявяване на отрицателния установителен иск по чл. 440 ГПК, когато същият е изключен от изложените твърдения за придобиване на собствеността / в случая от ищцата твърди придобиване по давност при започнало владение след 2002г./ след извършени разпоредителни действия от страна на взискателя по изпълнителното производство- частен жалбоподател в настоящето производство, в полза на длъжника, още през 2004г., когато имота не е принадлежал на С. Г.. Недопустим е иск по чл.440 ГПК на лице, което би придобило собственост върху имота след вписани възбрани от взискателя върху същия / през 2007г. и 2009г./, предхождащи вписването на евентуален иск за собственост, какъвто е конкретния случай /в този смисъл определение от 08.02.2010г. по ч.гр.д.№29/2010г., І г.о./.
Налице е засягане на правата на ответницата по жалба-ищец по иска с правно основание чл.440 ГПК, в резултат на правните последици на вписаната от нея възбрана, изразяващи се в признатата от закона недействителност на разпореждането с възбранения имот, извършено след вписване на възбраната /чл.452, ал.2 ГПК/ и непротивопоставимостта на невписаните преди възбраната актове по отношение на взискателя /чл.453, т.1 ГПК/, което в достатъчна степен обезпечава правата й в изпълнителния процес и не сочи на необходимост от нова обезпечителна мярка – спиране на започналото изпълнение. Въз основа на вписаната възбрана ответницата по жалба може да продължи изпълнението върху възбранения имот, предмет на недействителното по отношение на нея разпореждане / в този смисъл е и даденото разрешение в решение от 01.08.2017г. по гр.д.№4046/2016г. , ІІ г.о. на ВКС/, а в т.3 на ТД№1/2015г. ОСГ ТК на ВКС се приема, че вписаните възбрани по реда на чл. 397, ал. 1, т. 1 ГПК или наложени в производство по индивидуално принудително изпълнение по чл. 451 ГПК и чл. 452, ал. 2 ГПК не се заличават и след провеждане на публична продан на възбранения недвижим имот, освен в изрично предвидените от закона хипотези.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по въпроса присъединеният по право в изпълнителното производство кредитор, трето лице ли е по смисъла на чл. 440, ал.1 ГПК и по въпроса вписаната възбрана осигурява ли ефективна защита на правата на лицето, в чиято полза е наложена при последващи разпореждания и при наличие на вписана възбрана има ли правен интерес от водене на съдебно дело срещу евентуален купувач на имота . Настоящият състав намира, че същите не съставляват общо основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като не са обусловили изводите на въззивния съд за допускане на исканото обезпечение.
Не е налице и очевидна неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2 ГПК за селектиране на касационната жалба, тъй като би била налице при наличието на видимо тежко нарушение на закона-материален или процесуален или явна необоснованост, които са съществени до такава степен, че могат да бъде констатирани без реална необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Очевидно неправилен ще бъде съдебният акт, който страда от нарушение на материални или процесуален закон, или на общите принципи на правото в такава степен, че законът е приложен в неговия противоположен смисъл, или съдебното решение почива на несъществуваща или отменена правна норма, при несъобразяване на императивни процесуални правила. В случая не е налице посочения порок на въззивното определение.
С оглед изложените съображения настоящият състав намира, че обжалваното определение следва да се отмени като неправилно, а Върховният касационен съд следва да реши спора по същество като не следва да се допусне обезпечение на бъдещ иск чрез спиране на изпълнително производство по изп.д.№. /№/ на ЧСИ З. Д. рег./ №/ на КЧСИ, тъй като без него няма да се затрудни осъществяването на правата по решението.
На основание чл.78, ал.1 ГПК ответницата следва да заплати на жалбоподателя сумата 415 лева разноски пред ВКС.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 182 от 18.03.2019г., постановено по ч.гр.д. № 133/2019 г. по описа на Апелативен съд – В..
О Т М Е Н Я определение № 182 от 18.03.2019 г., постановено по ч.гр.д. № 133/2019 г. по описа на Апелативен съд – В., като вместо него постановява:
Не допуска обезпечение на бъдещ иск предявен на основание чл.440, ал.1 ГПК от С. С. Г. срещу С. Д. Г. и „Барет“ ООД чрез СПИРАНЕ на принудителното изпълнение по изпълнително дело /№/ на ЧСИ З. Д. рег./ №/ на КЧСИ.
ОСЪЖДА С. С. Г. ДА ЗАПЛАТИ НА С. Д. Г. сумата 415 лева разноски пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: