4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 344
София, 15.04.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на дванадесети февруари през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 4190 по описа за 2018 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Д. С. М. чрез пълномощник адв.К. Г. срещу решение № 4000 от 18.06.18г. по в.гр.дело № 3113/18г.на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № 308739 от 9.01.18г.по гр.дело № 5524/17г.на СРС,ІІ ГО,54 състав.С него са отхвърлени предявените от същата страна искове за защита срещу незаконно уволнение с правно основание чл.344 ал.1 т.1 – т.3 КТ против „Първа инвестиционна банка”АД.
Жалбоподателят поддържа,че е налице основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване по следните въпроси: 1.При налагане на дисциплинарното наказание бил ли е длъжен работодателят да прецени извършеното нарушение с оглед критериите по чл.189 ал.1 КТ; 2.В конкретния случай следвало ли е работодателят при определяне на тежестта на извършеното от Д. М., спазвайки критериите по чл.189 ал.1 КТ да вземе предвид самопризнанията на изразената самокритичност, изложени в писмените обяснения, както и всички обстоятелства, изключващи умисъла и грубата небрежност в действията му, както и ако беше сторил това дали тежестта на извършеното би предполагала налагането на най-тежкото по вид дисциплинарно наказание;3. Не би ли следвало работодателя при определяне на тежестта на извършеното нарушение да вземе предвид и обсъди всички обстоятелства, относими към поведението на работника или служителя, а не само тези, които го ползват с оглед налагане на дисциплинарното уволнение; 4.Длъжен ли е съдът да упражни съдебен контрол по въпроса за съответствието между наложеното дисциплинарно наказание и извършеното нарушение, като вземе предвид тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението на работника или служителя, като при констатирано несъответствие на наложеното дисциплинарно наказание с нарушението, дисциплинарното наказание следва да се отмени; 5.Налице ли е злоупотреба с доверието на работодателя, когато действията на работника или служителя не са насочени да компроментират работодателя пред трети лица, а да помогнат на тези лица, посредством полагането на грижи и да запазят тяхното здраве; 6. Не следва ли работодателят и съдът при определяне дали е налице злоупотреба с доверието на работодателя да вземе предвид, че поведението на работника или служителя в конкретния случай е било насочено към защита на ценности /здраве,грижа,живот/ равнозначни и по-значими от извършването на справки в системата на ПИБ АД; 7.Бил ли е длъжен въззивният съд да се произнесе в мотивите на решението по всички фактически и правни доводи и възражения на страните,както и да обсъди събраните по делото доказателства.
В отговор по чл.287 ГПК ответникът по жалбата счита, че не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационен контрол.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение, като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК, приема за установено следното:
С обжалваното решение въззивният съд е приел,че заповед № 0635 от 26.06.17г.на изп.директор на ПИБ, с която е прекратено трудовото правоотношение на Д. М., на длъжност „ банков служител, специалист обществен трезор”, на основание чл.330 ал.2 т.6 КТ – поради наложено дисциплинарно уволнение, е законосъобразна.Прието е,че от събраните по делото доказателства е установено по безспорен начин извършването на описаните в заповедта за уволнение нарушения на трудовата дисциплина по чл.187 ал.1 т.3,т.7,т.8 и т.10 КТ.Установено е,че за периода от 20.04.17г. до 25.05.17г.ищецът е извършил посочените в заповедта двадесет и три справки за салдата по сметки с титуляри М. М. и Л. М., без да е имало искане от титулярите на сметките или упълномощено от тях с нотариална заверка на подписите лице, нито е възлагана служебна проверка от пряк ръководител или ли друг директор на банката, които са единствените хипотези, при които съгласно чл.3.3 от Вътрешните правила за класификация и допустимо използване на информация на ПИБ, е разрешено предоставяне на конфиденциална информация, касаеща факти и обстоятелства относно състоянието, наличностите и операциите по клиентски сметки и кредитни експозиции в ПИБ АД.Направен е извод от съда,че извършвайки посочените справки по сметки на клиенти на банката, без връзка със служебните му задължения и в нарушение на Вътрешните правила, Етичния кодекс и Общите условия за откриване и водене на банкови сметки и за предоставяне на платежни услуги на банката, с които е бил запознат, ищецът е извършил вменените му с уволнителната заповед дисциплинарни нарушения. Съдът е извършил преценка по чл.189 ал.1 КТ, като е приел, че наложеното дисциплинарно наказание „уволнение” съответства на тежестта на нарушенията.В тази връзка е изложил съображения,че ирелевантни за законността на уволнението са личните и роднински отношения на ищеца с клиентите, по чиито сметки са извършени справките, нито обстоятелството дали съпругата му е имала пълномощно от М. М. доколкото е установено,че той не е имал правомощия да извършва справки по сметките на клиенти на банката.
Не е налице основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
По поставените от касатора материалноправни въпроси по приложението на чл.189 ал.1 от КТ има трайно установена практика на Върховния касационен съд, според която дисциплинарното наказание се определя по преценка на работодателя или на определено от него лице. Тази преценка следва да се основава на всички обстоятелства, имащи отношение към извършеното дисциплинарно нарушение, в това число значимостта на неизпълнените задължения по трудовото правоотношение с оглед настъпилите или възможните неблагоприятни последици за работодателя, обстоятелствата, при които е осъществено неизпълнението, както и субективното отношение на работника/служителя към конкретното неизпълнение и въобще поведението му при полагането на труд. При оспорване на наказанието съобразяването му с тези обстоятелства е предмет на съдебния контрол/ решение № 372 от 1.07.10г. по гр.дело № 1040/09г.на ІV г.о./
В случая тази преценка е извършена от въззивния съд, който е приел, че тежестта на извършените нарушения съответства на наложеното дисциплинарно наказание.
Отговор на въпросите относно съдържанието на дисциплинарното нарушение „злоупотреба с доверието на работодателя” е даден в решение № 86 от 25.05.11г.по гр.дело № 1734/09г.на ІV г.о. на ВКС.Посочено е,че съгласно чл. 126, т. 9 от КТ, работникът или служителят е длъжен да бъде лоялен към работодателя си, като не злоупотребява с неговото доверие и пази доброто име на предприятието. Неизпълнението на задължението за лоялност към работодателя съставлява дисциплинарно нарушение по чл. 190, т.4 КТ – злоупотреба с доверието, оказано при възлагане изпълнението на работата за длъжността. Нарушението може да се прояви в различни форми, чиято обща характеристика е злепоставяне на отношенията на доверие между работник и работодател. Несъмнено, злоупотреба с доверието на работодателя е налице, когато работникът, възползвайки се от служебното си положение е извършил преднамерени действия с цел извличане на имотна облага. Злоупотреба с доверието на работодателя обаче е налице и в случаите, когато без да е извлечена имотна облага, работникът, възползвайки се от служебното си положение е извършил действия, компрометиращи оказаното му доверие; когато с действията си е злепоставил работодателя пред трети лица, независимо дали действията са извършени умишлено.
Като е приел, че служителят е злоупотребил с доверието на работодателя /нарушение по чл.187 ал.1 т.8 КТ/, извършвайки действия /справки по сметки на клиенти на банката не по предвидения в закона и вътрешните правила ред/, с което е нарушил оказаното му доверие и е разпространил поверителни за банката сведения, които представляват банкова тайна по смисъла на чл.62 ал. ЗКИ, въззивният съд не се е отклонил от тази практика.
Не е налице твърдяното противоречие с практиката на ВКС и по въпроса :Бил ли е длъжен въззивният съд да се произнесе в мотивите на решението по всички фактически и правни доводи и възражения на страните, както и да обсъди събраните по делото доказателства.В мотивите към обжалваното решение въззивният съд е обсъдил събрания доказателствен материал по делото и доводите на страните, въз основа на което е изложил правните си съображения.
С оглед на горното настоящият съдебен състав намира, че не следва да допуска касационно обжалване на въззивното решение.
С оглед изхода на производството по чл.288 ГПК и на основание чл.78 ал.8 ГПК жалбоподателят следва да заплати на ответника по жалбата направените пред тази инстанция разноски в размер на 100 лв юрисконсултско възнаграждение, определено според чл.23 т.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 4000 от 18.06.18г.,постановено по гр.дело № 3113/18г.на Софийски градски съд.
ОСЪЖДА Д. С. М., ЕГН [ЕГН] да заплати на „Първа инвестиционна банка” АД [населено място] сумата 100 лв / сто/ разноски за ВКС, представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.