5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 386
София, 24.04.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на дванадесети февруари през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 4195 по описа за 2018 год. за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от „Алпред”ЕООД [населено място] чрез адв.П. И. против решение № 1975 от 24.07.18г.по гр.дело № 292/18г.на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 6845 от 13.10.17г.по гр.дело № 10566/15г. на Софийски градски съд. С него са отхвърлен искът, предявен от същата страна против В. В. В. с правно основание чл.45 ал.1 ЗЗД вр.с чл.3 ГПК за заплащане на сумата 80 000 лв / частичен иск от 216 000 лв/,представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди от недобросъвестно упражняване на процесуални права, вследствие на което, поради наложена обезпечителна възбрана върху недвижим имот, собственост на „Алпредо”ЕООД , ”Алпред”ЕООД не е придобило правото на собственост върху този имот и е продължило да заплаща наемно възнаграждение за ползването му за периода от 11.05.13г.до 14.08.15г.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК жалбоподателят сочи основанията по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по следните въпроси:1. При наличие на твърдение за недобросъвестно упражняване на права, изразяващо се в злоупотреба с право длъжен ли е съдът да обсъди всички обстоятелства и доказателства по делото, посочени от ищеца и да изложи мотиви защо не приема определени доказателства като неотносими и възприема конкретни доводи; 2.Кога правото на обезпечаване на бъдещ иск е упражнено противоправно и в какво се състои недобросъвестността при злоупотреба с него; 2.Използването на неистински документи в производство по обезпечаване на бъдещ иск недобросъвестност ли е по смисъла на чл.3 ГПК ; 4.За основателността на иска по чл.3 вр.с чл.45 ЗЗД достатъчно ли е да се докаже, че деецът има познание за вероятното настъпване на вреди, които цели, като съзнанието за вредоносния резултат е свързано само с представата за отрицателното засягане на чужда правна сфера.
В отговор по чл.287 ГПК ответникът по жалбата В. В. счита,че не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационен контрол.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като прецени наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК, приема следното:
Установено е по делото,че с обезпечителна заповед от 15.01.13г.,издадена въз основа на определение от 12.12.12г.по ч.гр.дело № 4539/12г.на САС, е допуснато обезпечение на бъдещия иск на В. В. за сумата 617391.94лв, представляваща сбор от главница, възнаградителна лихва и мораторна неустойка по договор за заем от 1.07.08г.и договор за встъпване в дълг от 9.01.11г.Като обезпечителна мярка е наложена възбрана върху собствени на „Алпредо”ЕООД недвижими имоти, вкл.сграда с идентификатор ….., представляваща цех за алуминиева и ПВЦ дограма и стъклопакети – производствена сграда,свързана с административна сграда, в поземлен имот с идентификатор ….., намираща се в [населено място],промишлена зона.Възбраната е вписана в Службата по вписванията на 15.01.13г.
Със споразумение от 15.01.13г.,сключено между „Алпред”ЕООД, „Алпредо”ЕООД и Т. В. Й., страните по него са приели за установено, че „Алпредо”ЕООД дължи на Т. Й. сумата от 869 372.20 лв; постигнато е съгласие двете дружества да сключат предварителен договор, по силата на който „Алпредо”ЕООД да се задължи да продаде на „Алпред”ЕООД посочения недвижим имот, както и три леки автомобила, за сумата от 900 000 лв.Уговорено е купувачът да заплати продажната цена на Т. Й., с което да бъде погасен дългът на „Алпредо” ЕООД.На 11.02.13г.е сключен предварителен договор, с който двете дружества са се задължили да сключат окончателен договор в срок до 3 месеца за покупко-продажба на цялата сграда с всички обекти в нея.Продавачът е декларирал в чл.3 ал.1 от договора, че имотът не е обременен с права на трети лица, в т.ч. възбрани.В изпълнение на предварителния договор купувачът е заплатил задатък в общ размер 30 000 лв.С искане от 25.03.13г.”Алпред”ЕООД до ЦКБ АД е поискал кредит за закупуване на процесния имот, който е бил отказан, тъй като към 8.03.13.по отношение на имота са били вписани възбрани.Безспорно е, че окончателен договор не е бил сключен.Продавачът е възстановил на купувача платения задатък в двоен размер – 60 000 лв и му е изплатил неустойка в размер на 153 170 лв.
Установено е, че с решение от 30.06.14г. Арбитражният съд при БТПП –София е отхвърлил исковете на В. В. срещу „Алумин П.” ЕООД, основани на договор за заем от 1.07.08г.общо за сумата 617 391.94 лв като неоснователни, а спрямо ответниците „Алпредо”ООД и „Гласпред”ООД производството е прекратено поради липса на компетентност, без съдът да се е произнесъл по същество възникнало ли е вземането,за което е допуснато процесното обезпечение.
При тези данни по делото въззивният съд е приел, че не е осъществен фактическия състав на чл.45 ЗЗД, за да може да бъде успешно проведен предявеният иск.Направен е извод, че ответникът В. е действал правомерно, като е предявил осъдителен иск срещу трето на ищеца в настоящото производство лице и респективно по негово искане е допуснато обезпечение на този иск.Изложени са съображения,че предявяването на искови молби пред съд в защита на застрашени права и законни интереси, вкл.и когато се иска обезпечаване на тези права, представлява конституционно право на всеки гражданин.Дори и обезпеченият иск да е недопустимо предявен пред арбитражния съд, тъй като не е била надлежно уговорена арбитражна клауза в договор за встъпване в дълг от 9.01.11г.,правният субект, упражнил потестативното си право на иск, е действал правомерно.Злоупотреба с право би била налице, когато ищецът е упражнил правото си на иск с единствената цел да навреди другиму, но доказването на недобросъвестността е в тежест на ищеца.Посочено е,че съгласно релевантната редакция на чл.7 ал.3 ЗМТА, арбитражният съд трябва да приеме,че има арбитражно споразумение и когато ответникът писмено или със заявление, отбелязано в протокола на арбитражното заседание, приеме спорът да бъде разгледан от арбитража или когато участва в арбитражното производство, без да оспорва компетентността на арбитража.Ето защо, е прието, че като е упражнил потестативното си право на иск пред арбитражния съд, дори и да е знаел, че не е уговорена арбитражна клауза за встъпване в дълг, В. е действал правомерно, като единствената неблагоприятна последица от прекратяването на арбитражното дело за него е понасянето на отговорност за разноските.Изложено е още,че искът следва да бъде отхвърлен не само поради това,че не е установена противоправността на твърдяното от ищеца деяние, но и не са доказани вредоносния резултат и причинната връзка между предявяване на осъдителния иск и вредата.Поради неустановяване на достоверна дата на предварителния договор, въззивният съд е приел, че е съставен за целите на процеса.Предявяването на иск срещу обещателя по предварителния договор и неговото обезпечение не е в пряка причинно-следствена връзка с твърдения вредоносен резултат.Посочено е, че такава би била налице, само ако ищецът бе установил в процеса, че ответникът е знаел за сключването на предварителния договор и е предявил иска,респективно е поискал неговото обезпечаване чрез налагане на възбрана върху процесния имот, единствено с цел да не бъде сключен окончателен договор.Прието е,че върху процесния имот е имало и предходно наложена възбрана за обезпечаване на парично вземане на трето за процеса лице, преди вписване на процесната възбрана, което прекъсва причинно –следствената връзка между неотпускане на кредита и допуснатото обезпечение на иска в полза на ответника.
Настоящият състав на ІV г.о. на Върховния касационен съд намира, че не е налице основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационното обжалване по въпроса: При наличие на твърдение за недобросъвестно упражняване на права, изразяващо се в злоупотреба с право длъжен ли е съдът да обсъди всички обстоятелства и доказателства по делото, посочени от ищеца и да изложи мотиви защо не приема определени доказателства като неотносими и възприема конкретни доводи.В своята трайно установена практика по приложението на чл. 12 ГПК и чл. 235 ГПК, Върховният касационен съд е приел, че съдът основава решението си въз основа на приетите за установени обстоятелства по делото; при спор относно фактите, в мотивите към решението обосновава изводите си кои факти приема за осъществили се и кои не и въз основа на какви доказателства, извършвайки преценка на достоверността и доказателствената сила на всяко от доказателствата и съпоставяйки ги в тяхната взаимна връзка и зависимост. В този смисъл решение № 177 от 28.07.2015 г. по гр. д. № 6369/2014 г., ІV г.о.; решение № 470/16.01.2012 г. по гр. д. № 1318/2010 г. на IV г.о.; решение № 217 от 9.06.2011 г. по гр. д. № 761/2010 г., IV г. о; решение № 126 от 9.05.2011 г. по гр. д. № 421/2009 г., IV г. о. на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК.В случая въззивният съд се е произнесъл в обема на търсената с въззивната жалба защита съобразно правомощията си по чл.269 ГПК, обсъдил е релевантните за спора факти и е изложил правни съображения по въведените основания.
Не е налице и основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК за допускане на въззивното решение до касационен контрол – разрешен правен въпрос от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.Правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело,разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона,когато разглеждането му допринася за промяна поради неточно тълкуване на съдебна практика,или за осъвременяване тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото,когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.Настоящият случай не е такъв.На посочените от касатора въпроси е даден отговор в решение № 189 от 20.06.14г.по гр.дело № 5193/13г.на ІV г.о.на ВКС,постановено по реда на чл.290 ГПК.Посочено е ,че носителят на правото на иск е свободен да прецени дали и кога да го упражни или въобще да не го упражни. Затова предявяването на иск поначало е правомерно. Това обаче не изключва възможността от злоупотреба както с правото на иск, така и с всяко друго съдопроизводствено действие. Последиците от такава злоупотреба са уредени в чл. 3 ГПК. Злоупотребата с право е противоправна, тя е налице, когато правото се упражнява недобросъвестно – за да бъдат увредени права и законни интереси на други (чл. 57, ал. 2 от Конституцията), но също и в противоречие с интересите на обществото (чл. 8, ал. 2 ЗЗД). Доказването на деянието (предявяването на иса) и неговата противоправност (недобросъвестността) е в тежест на пострадалия, докато вината на дееца се предполага до доказване на противното. Вредата и причинната връзка с противоправното деяние също са в тежест да бъдат доказани от пострадалия, но при липса на достатъчно доказателства за размера на причинената вреда, съдът определя нейния размер по своя преценка или като вземе заключението на вещо лице съгласно чл. 162 ГПК.
Обжалваното въззивно решение не се разминава по правни изводи с тази практика.Оспорването на доказателствените изводи на решаващия съд,довели до формиране на вътрешното му убеждение,че не е установено ответникът да упражнил правата си недобросъвестно, е касационно оплакване за необоснованост на решението,което подлежи на проверка по реда на чл.281 т.3 ГПК ,но само след допусната касация.
С оглед изхода на спора на ответника по жалбата следва да се присъдят направените за тази инстанция разноски в размер на 2200 лв съгласно представения списък по чл.80 ГПК.
Воден от горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1975 от 24.07.18г. по гр.дело № 292/18г.на Софийския апелативен съд.
ОСЪЖДА „Алпред”ЕООД [населено място], [улица] да заплати на В. В. В., ЕГН [ЕГН], със съдебен адрес: София, [улица] ет.2 ап.5 адв.Н. Л. сумата 2 200 лв /две хиляди и двеста/ разноски за адвокатско възнаграждение за ВКС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.