3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 100
София, 08.02.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК,ІV г.о.в закрито заседание на шести февруари през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 3266 по описа за 2017 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК във връзка с § 74 ЗИД ГПК /ДВ бр.86/17г./
Образувано е по повод подадена касационна жалба от Д. К. И. чрез адв.Д. М. срещу решение № 1075 от 10.05.17г.по в.гр.дело № 225/17г.на Софийски апелативен съд в частта, с която е отхвърлен искът му с правно основание чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ срещу Прокуратура на РБългария за разликата над присъдената сума от 5000 лв до претендирания размер 30 000 лв.
Жалбоподателят сочи основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по въпросите: 1.При определяне размера на неимуществените вреди следва ли да се вземат предвид всички обстоятелства,които обуславят тези вреди; 2. Задължен ли е съдът, при постановяване на решението да се съобразява с тълкувателните постановления на ВС /ППВС № 4/231.12.68г./ и съществено нарушение на съдопроизводствените правила ли е, ако не е съобразена тълкувателната практика на ВС при постановяване на съдебното решение.
Ответникът по жалбата не заявява становище.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК ,приема за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима.Подадена е срещу решение по въззивно дело с цена на иска над 5 000 лв – исковата претенция е за сумата 30 000 лв обезщетение за неимуществени вреди.
Не е налице основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационното обжалване.Посочените въпроси са разрешени в съответствие със задължителната практика на ВКС,в т.ч.ТР № 4/23.12.68г.на ППВС и ТР № 3/04.на ОСГК на ВКС, тъй като при подлежащите на обезщетяване вреди и размера на обезщетението съдът е спазил изискването да подходи конкретно съобразно установеното по делото.В разглеждания случай по делото е установено,че 7.03.12г. Д. И. е привлечен за обвиняем за това,че на 13.02.12г.около 21 ч.в [населено място],обл.М. при управление на МПС е нарушил правилата за движение по пътищата,регламентирани в чл.20 ал.1 ЗДП, чл.20 ал.2 ЗДП и чл.123 ал.1 ЗДП,в резултат на което е предизвикал ПТП и причинил по непредпазливост смъртта на Б. Ц. П. от [населено място] и избягал от местопроишествието – престъпление по чл.343 ал.3 б.”б” вр.с ал.1 вр.с чл.342 ал.1 НК. Наказателното производство е приключило с оправдателна присъда, влязла в сила на 15.01.16г.Претърпените от ищеца вреди от неимуществен характер са установени от свидетелските показания. Преценено е от въззивния съд, че обвинението в извършване на тежко престъпление се е отразило негативно на психиката,физическото здраве и социалния живот на ищеца,тъй като повечето от обкръжението му го възприемали като „убиец”.Другите релевантни за размера на дължимото обезщетение обстоятелства,които е взел предвид съдът са – възрастта на ищеца/ 36г./, продължителността от 4 години на наказателното производство, последвалите здравословни проблеми.Като е съобразил изложеното решаващият съд е приел,че сумата от 5000 лв справедливо ще го обезщети за претърпяните вреди от неимуществен характер в резултат на наказателното производство.
Обжалваното решение не се разминава по правни изводи с даденото разрешение в постановени по реда на чл.290 ГПК решения на ВКС: решение № 532 от 24.06.2010 г. по гр.д. № 1650/2009 г. на ІІІ г.о; решение № 377 от 22.06.2010 г. по гр.д. № 1381/2009 г. на ІV г.о.; решение от 26.05.2010 г. по гр.д. № 1273/2009 г. на ІІІ г.о.; решение № от 6.04.2011 г. по гр.д. № 951/2010 г. на ІІІ г.о. Прието е, че размерът на обезщетението за неимуществени вреди е свързан с критерия за справедливост, дефинитивно определен в чл.52 ЗЗД, спрямо който настъпилата вреда се съизмерява. Справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. В този смисъл справедливостта по см. на чл.52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а тя се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики-характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици, продължителността и степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и социално положение. С оглед спецификата на фактическия състав на чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, от който произтича отговорността на държавата за вреди като критерий за преценка е въведен и дългия несъобразен с разумния срок период, през който е продължило наказателното преследване, характера на престъплението по повдигнатото обвинение, публичното му разгласяване и свързаните с това последици. Принципът на справедливост включва в най-пълна степен обезщетяване на вредите на увреденото лице от вредоносното действие, и когато съдът е съобразил всички тези доказателства от значение за реално претърпените от увреденото лице морални вреди, решението е постановено в съответствие с принципа на справедливост.
Като е преценил всички релевантни за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост обстоятелства въззивният съд не се е отклонил от задължителната практика.
По изложените съображения настоящият съдебен състав намира,че не следва да допуска въззивното решение до касационен контрол.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 1075 от 10.05.17г.по в.гр.дело № 225/17г.на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.