Определение №258 от 6.6.2019 по ч.пр. дело №1113/1113 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

3

O П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 258

София, 06.06.2019 г.

Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание от четвърти юни две хиляди и деветнадесета година година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
изслуша докладваното от съдия Бояджиева ч. гр. дело № 1113/ 2019 г. и за да се произнесе, взема предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 вр чл. 307 ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 11225/27.12.2018 г. на Й. В. И. срещу определение № 450 от 10.12.2018 г. на ВКС, IV -то г.о., по гр.д. № 4556/ 2018 г., с което е оставена без разглеждане молбата на жалбоподателя за отмяна на влязло в сила решение № 320 от 19.12.2016 г. на Кюстендилския окръжен съд по гр.д. № 434/2015 г.
Определението се обжалва като неправилно и се иска отмяната му. п Излагат се твърдения, че ищецът по делото за решението по което е била поискана отмяна не е кредитор на жалбоподателя защото вземането му е било погасено по давност, които твърдения са неотносими към предмета на подадената сега жалба и не следва да се вземат предвид.
От Б. Й. И. е постъпил писмен отговор , с който жалбата се поддържа като основателна.
От И. Г. М. , чрез адв. И. Н., също е постъпил писмен отговор, с който жалбата се оспорва като неоснователна.
Частната жалба е допустима като подадена в срок, от надлежна страна, срещу преграждащ по см. на чл. 274, ал.1 ГПК акт постановен от състав на ВКС.
Разгледана по същество същата е неоснователна, като съображенията за това са следните:
За да остави подадената молба за отмяна без разглеждане, в обжалваното определение съставът на ВКС се е позовал на т. 10 от ТР № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС , като след анализ на съдържанието на молбата е достигнал до извод, че в нея не се излагат фактически твърдения, които могат да бъдат отнесени и подведени към някой от съставите на отмяната по чл. 303, ал 1 ГПК.
Определението е законосъобразно като изложените в него фактически констатации и правни изводи изцяло се споделят от настоящия състав на ВКС.
Видно от делото, на 26.04.2018 г., Й. И. подава молба, с която иска за отмяна, както сам сочи, на влязлото в сила решение № 320 от 19.12.2016 г. на Кюстендилския окръжен съд по гр.д. № 434/2015 г. Молбата е бланкетна. В изпълнение на дадените с разпореждане от 27.04.2018 г. указания на администриращия молбата Дупнишки районен съд да представи точно и мотивирано изложение на основанията за отмяна страната подава допълнение вх. № 6758/28.05.2018 г. Видно от съдържанието на допълнението, на първо място се излагат твърдения за незаконосъобразност на разпореждането, с което е върната касационната му жалба срещу влязлото в сила решение и се иска отмяната му заради нарушения на процесуалния закон. На второ място се развиват съображения с искане за допускане касационно обжалване на влязлото в сила решение, формулира се материалноправен въпрос и се навеждат оплаквания за допуснати от окръжния съд при разглеждане на делото съществени процесуални нарушения.
Следва да се отбележи, че разпореждане от 08.08.2017 г. на Кюстендилския окръжен съд по гр.д. № 434 /2015 г. за връщане на касационната жалба, е обжалвано от И. пред Софийския апелативен съд, който с определение от 25.01.2018г. по ч.гр.д. № 414/2018 г. окончателно е потвърдил връщането, като датата на постановяване на този акт е и дата на влизане в сила на решението, чиято отмяна се иска.
Както е прието в мотивите към т. 10 на ТР № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС когато молбата за отмяна не съдържа точно и мотивирано изложение на основанията за отмяна ( т.с. твърдения за факти, които могат да бъдат подведени към някой от изчерпателно уредените фактически състави по чл. 303 и чл. 304 ГПК) на страната се дава указание да изложи такива. Когато след представяне на изложението на основанията за отмяна ВКС констатира, че изложените в молбата оплаквания по същество представляват касационни отменителни основания, които са могли да бъдат изложени в производството по касационно обжалване, приема се, че изискването за редовност на молбата за отмяна не е спазено. Отмяната като извънреден способ за защита не е средство за заобикаляне касационната необжалваемост на въззивното решение, нито е втора по ред касация при неуспешен за страната изход от касационното обжалване или втора възможност за отстраняване на неотстранените в срок при администриране на касационната жалба нередовности на последната, както е в настоящия случай. Съгласно диспозитива на т. 10 на ТР № 7/2014 г. молба за отмяна, която не съдържа конкретни и надлежни твърдения за наличие на някое от основанията по см. на чл. 303,ал. 1 и чл. 304 ГПК е недопустима и се оставя без разглеждане.
Като законосъобразно обжалваното определение следва да бъде потвърдено, поради което Върховният касационен съд, състав на IV-то г.о.,

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРДЖАВА определение № 450 от 10.12.2018 г. на ВКС, IV -то г.о., по гр.д. № 4556/ 2018 г.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top