1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 32
София, 11.01.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на шестнадесети октомври през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 2142 по описа за 2018 год. за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от А. К. Х. – П. чрез адв.Н. Л. и адв.К. М. от САК против решение № 168 от 8.01.18г.по гр.дело № 3826/17г.на Софийски градски съд,ІІІ – Б въззивен състав, с което е потвърдено решението от 10.11.16г.по гр.дело № 29591/14г.на СРС, ГО, 32 състав.С него са отхвърлени предявените от същата страна срещу М. В. К. и Б. В. К. частични искове с правно основание чл.45 ал.1 ЗЗД и с правно основание чл.86 ал.1 ЗЗД за сумата от 12 000 лв – част от вземане за имуществени вреди с цял размер от 715 000 лв и за сумата от 6 000 лв- част от вземане за обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 3.06.11г.до 3.06.14г.,с цял размер от 220 716 .12 лв.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторите поддържат,че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по следните въпроси: 1.Носи ли ищецът, по иск с правно основание чл.45 ЗЗД, доказателствена тежест да установи вината на дееца; 2.Тече ли давността по чл.114 ал.3 ЗЗД, ако не е открито противоправното деяние; Може ли да се приеме,че деецът не е открит,ако не е открито деянието.Молят да се допусне касационно обжалване на въззивното решение, като се позовават и на основанието по чл.280 ал.2 ГПК – очевидна неправилност.
Ответниците по жалбата М. В. К. и Б. В. К. молят да не се допуска въззивното решение до касационен контрол.
По делото е установено, че през 1996г. с 6 бр.нотариални актове на нотариус С. П., ищцата А. Х. – П. чрез пълномощника си адв.Д. Б., легитимирала се с пълномощно изх.№ 278/16.09.92г.на Генералното консулство в А., е дарила свои имоти на Т. Б. К. и В. Б. К.- наследодатели на ответницитеПредставена е декларация от ищцата, в която твърди, че не е подписвала процесното пълномощно.Установено е още,че под № 278/16.09.92г. в консулството е заверен друг документ, който не е пълномощно и касае други страни,както и че нотариалните дела от 1996г.са унищожени.При тези данни въззивният съд е приел,че процесното пълномощно е неистински документ, но от друга страна е посочил, че по делото не са ангажирани доказателства, че наследодателите на ответниците сами или чрез друго лице са го съставили, както и че са знаели, че същото не е било подписано от ищцата,т.е.не е доказано, че те са извършили противоправно деяние с въпросния документ.За да е осъществен от субективна страна съставът на престъплението по чл.316 в.с чл.308 ал.1 НК вр.с чл.309 ал.1 НК, е необходимо знание у дееца,че се ползва от неистински документ.След като не е налице един от елементите на фактическия състав на чл.45 ЗЗД, направен е извод, че искът не може да бъде уважен.Изложени са и допълнителни съображения за погасяване на исковата претенция по давност.
Не е налице основанието на чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационен контрол.
В ТР № 1 /19.02.10г.по т.д.№ 1/09г.на ОСГТК на ВКС е дадено разяснение,че общото основание за селектиране на касационните жалби е произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело,за формиране решаващата воля на съда,но не и за правилността на обжалваното решение,за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.
Въпросът: Носи ли ищецът, по иск с правно основание чл.45 ЗЗД, доказателствена тежест да установи вината на дееца, не е обусловил въззивното решение, тъй като искът е отхвърлен с други мотиви – поради недоказване на твърдения деликт.Не е налице противоречие с практиката на ВКС, която трайно приема, че отговорността при непозволено увраждане по чл.45 ЗЗД се поражда тогава, когато има увреждане, което е в резултат на виновно и противоправно действие или бездействие на едно или няколко лица, при установена причинна връзка между виновното и противоправно поведение и увреждането.Вината се предполага до доказване на противното от ответника, но останалите елементи от фактическия състав се доказват при всеки конкретен случай и доказването е в тежест на ищеца.
Въпросът от кой момент тече давността по чл.114 ал.3 ЗЗД не е свързан с решаващите мотиви на съда и не е от значение за изхода на делото, доколкото е прието, че не е осъществен фактическия състав на чл.45 ЗЗД.Какъвто е отговор да бъде даден на този въпрос, той не би се отразил на крайния изход на делото.По въпроси,които не са от значение за изхода на спора,касационно обжалване не следва да бъде допуснато.
Върховният касационен съд намира,че релевираното от касатора основание по чл.280 ал.2 пр.3 ГПК за допускане на касационното обжалване поради очевидна неправилност на въззивното решение не се установява. Очевидно неправилен е съдебният акт при допуснати от съда нарушения, при които законът е приложен в неговия противоположен смисъл,т.е.съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или отменена правна норма, на основополагащи за съдопроизводството процесуални правила, извън формиране на вътрешното убеждение, гарантиращи обективно и безпристрастно, при зачитане равенството на страните, решаване на правния спор, както и когато въззивният акт е постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. В случая нито служебно, нито с оглед изтъкнатите в касационната жалба пороци на въззивното решение, не може да се обоснове наличието на очевидна неправилност, която е обусловена от видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели до постановяване на неправилен съдебен акт.Доводите в касационната жалба са по съществото на спора и съставляват оплаквания за неправилна интерпретация на доказателствата при формиране на вътрешното убеждение на съда, че праводателите на ответниците не са знаели,че представеното пълномощно пред нотариуса е неистинско.
Воден от горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 168 от 8.01.18г. по гр.дело № 3826/17г.на Софийския градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.