1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 502
гр.София,
24.10.2017г.
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети октомври две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател:ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д. № 4107 описа за 2017 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.
Обжалвано е определение 02.10.2017 г., постановено по гр.д. № 3102//2017 г. на ВКС, ІІІ г.о., с което е оставена без разглеждане частна жалба на Е. Д. М. срещу определение от 09.03.2017г. по гр.д.№350/2017г. на АС София , с което е потвърдено определение за отказ за предоставяне на правна помощ по делото и е оставено без уважение искането за предоставяне на правна помощ в производството пред ВКС.
Частният жалбоподател – Е. Д. М. от [населено място] излага съображения за неправилност на обжалваното въззивно определение. Сочи, че не разполага с възможност да наеме сам адвокат, за да бъде представляван пред касационна инстанция по подадената от него жалба и по този начин се нарушава правото му на достъп до съд по чл. 6, ал. 1 от Европейската конвенция за защита правата на човека и чл.47 от Х. на Европейския съюз.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., при тези данни, приема за установено следното:
Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна и е допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
Обжалваното определение е правилно.
В обжалваното определение на ВКС, състав на ІІІ г.о. правилно е прието, че съгласно чл.95, ал.5 ГПК определението, с което се отказва правна помощ, подлежи на обжалване с частна жалба, но според разпоредбата на чл.95, ал.6 ГПК, определението на съда по тази частна жалба е окончателно. В случая с определение от 09.03.2017г. по гр.д.№350/2017г. на АС София е потвърдено определение за отказ за предоставяне на правна помощ по делото, поради което редът за инстанционен контрол е изчерпан. Правилата, уреждащи обжалваемостта на съдебните актове, като императивни, не могат да бъдат дерогирани от съда , поради което с обжалваното определение на ВКС правилно частната жалба срещу въззивното определение е оставена без разглеждане.
Законосъобразно ВКС, състав на ІІІ г.о. е отказал да предостави правна помощ за производството пред тази инстанция. За да постанови обжалваното определение, съдът е приел, че искането на Е. М. за предоставяне на правна помощ за осъществяване на процесуално представителство по подадената до Върховния касационен съд жалба срещу определение на апелативния съд , е неоснователно. Изводът на съда, че сред видовете правна помощ, които се предоставят на лицата в предметния обхват на Закона за правна помощ /ЗПП/ е и тази за процесуално представителство по смисъла на чл. 21, т. 3 ЗПП, като съгласно чл. 24, ал. 1, т. 2 ЗПП правна помощ на лицата не се предоставя, когато заявената претенция е очевидно неоснователна, необоснована или недопустима, е законосъобразен. В конкретния случай претенцията на жалбоподателя М., във връзка с която е поискано предоставянето на правна помощ, е насочена към отмяна на определение на апелативния съд, което не подлежи на последващ съдебен контрол. От изложеното следва, че жалбоподателят търси като краен резултат съдебна защита без да разполага с процесуално право на частна жалба срещу посочения от него акт. Ето защо законосъобразно искането да бъде назначена правна помощ е прието за неоснователно, тъй като правната защита и съдействие, осъществени от назначения адвокат, не могат да допринесат за постигането на забранен от правния ред резултат.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
ПОТВЪРЖДАВА определение от 02 .10.2017 г., постановено по гр.д. № 3102//2017 г. на ВКС, ІІІ г.о.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: