3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1112
София, 28.11.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 2519 по описа за 2017 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК във вр.с § 74 ЗИДГПК /ДВ,бр.86/17г./
Постъпила е касационна жалба от Р. Г. Д. чрез адв.Г. Г. срещу решение № 117 от 29.03.17г., постановено по в.гр.дело № 234/16г.на Хасковския окръжен съд.С него е обезсилено като недопустимо решение № 118 от 24.02.16г.и определение № 364 от 21.03.16г./в частта за разноските/,постановени по гр.дело № 2048/15г.на Хасковския районен съд и производството е прекратено.
Касаторът сочи основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допустимост на касационното обжалване по правни въпроси,формулирани в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК.
В писмен отговор по чл.287 ГПК ответницата по жалбата П. И. Ч. счита,че не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационен контрол.
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл.439 ГПК от Р. Г. Д. срещу П. И. Ч. за приемане за установено по отношение на ответницата,че съпругът на ищцата Д. Д. Д. не й дължи сумите по изп.дело № 20138740400572 по описа на Ч. С. П. – 13333.33 лв главница,18421.46 лв мораторни лихви,2813.03 лв законни лихви,2136.40 лв разноски по изпълнителното дело,както и такса на Ч. в размер на 2848.54 лв,поради изтекла погасителна давност.
С обжалваното решение въззивният съд е приел за установено,че с решение № 13 от 16.01.14г.по гр.дело № 635/13г.на ОС-Хасково е отхвърлен предявеният иск от Д. Д. Д. /съпруг на ищцата по настоящото дело/,че не дължи разликата над 10 666.67 лв до 33 000 лв главница и над 16 729 лв до 35 955.78 лв за лихви,за които суми е образувано изп.дело № 20138740400572 на Ч. С. П..Направен е извод от съда,че предметът на гр.дело № 635/13г.на ОС-Хасково е идентичен с предмета по гр.дело № 2048/15г.на РС-Хасково,по който е постановено атакуваното решение – макар и производството да е между различни страни,предявената искова претенция е била основана на твърдение за настъпила петгодишна погасителна давност,започнала да тече от датата на издаване на изпълнителния лист на 10.03.08г.и изтекла преди датата на образуване на изпълнителното производство на 9.07.13г.Във връзка със спиране на производството по настоящото дело на основание чл.229 ал.1 т.4 ГПК,до приключване на производство по чл.303 ГПК за отмяна на решението по гр.дело № 635/13г.,е постановено определение № 88/20.02.17г.по ч.гр.д.№ 3886/16г.на ІV г.о.на ВКС.С него е отменено определението от 7.07.16г.на ОС-Хасково,с указания за проверка на допустимостта на иска,които са съобразени от въззивния съд.Прието е,че когато принудителното изпълнение на вземане срещу съпруга-длъжник бъде насочено срещу вещ,която е СИО,съпругът –недлъжник може да оспори изпълняването вземане по чл.503 ал.3 ГПК ,но при това няма да упражнява собствени права,а тези на съпруга-длъжник.Поради това съпругът-недлъжник може да упражни това свое право само когато съпругът длъжник бездейства и по този начин създава опасност за предприемане на изпълнение върху вещта в СИО,но не и ако съпругът –длъжник вече е оспорил вземането на същото основание.По тези съображения въззивният съд е приел,че щом като съпругът длъжник в изп.производство Д. Д. вече е оспорил изпълняваното вземане по реда на чл.439 ГПК и искът е отхвърлен в частта,идентична с предявената претенция,то съпругата му – ищцата Р. Д. не може да оспори отново вземането на същите основания и предявеният от нея иск е недопустим.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като извърши преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК за допустимост на касационното обжалване,приема следното:
На въпроса : Обусловено ли е правото на иск на съпруга-недлъжник по чл.503 ал.3 ГПК да оспорва вземането срещу съпруга си с основание чл.439 ГПК от упражняването или неупражняването на същите права от съпруга-недлъжник,е даден отговор в определение № 88 от 20.02.17г.по ч.гр.дело № 3886/16г.на ІV г.о.на ВКС,постановено по реда на чл.274 ал.3 т.1 ГПК.С него е допуснато касационно обжалване по същия въпрос,като е прието,че ако съпругът длъжник е оспорил изпълняваното вземане по реда на чл.439 ГПК и искът е бил изцяло или частично отхвърлен,съпругът-недлъжник не може повторно да оспори вземането, позовавайки се на правата си по чл.503 ал.3 ГПК и предявеният от него иск ще е недопустим.При постановяване на обжалваното решение въззивният съд се е съобразил с тази практика и със задължителните указания на ВКС.
Отговорът на въпроса: Задължителни ли са за долната инстанция правните съждения на касационния съд,изложени по съществото на правния спор,в случаите когато е бил сезиран с жалба срещу определение за спиране на производството,се намира в закона – чл.294 ал.1 пр.2 ГПК.Указанията на ВКС по прилагането и тълкуването на закона са задължителни за съда,на който е върнато делото.
Въпросът: Задължителни ли са за долната инстанция правните съждения на касационния съд,изложени по въпрос,по който обжалван акт не е допуснат до касация,не е коректно формулиран.С определение № 88 от 20.02.17г.по ч.гр.дело № 3886/16г.на ІV г.о.на ВКС е допуснато касационно обжалване по два въпроса,вторият от които е свързан с предвидената в чл.503 ал.3 ГПК възможност когато принудителното изпълнение на вземане срещу единия съпруг бъде насочено срещу вещ,която е СИО,съпругът недлъжник да оспори вземането на същите основания и по същия ред,както съпругът длъжник,както и да обжалва изпълнителните действия на същите основания като него.
Въпросът: Правилото за непререшимост на спора с оглед разпоредбите на чл.298 и чл.299 ГПК приложимо ли е, когато липсва идентичност на страните по двете дела, не е от значение за изхода на делото, с оглед изложеното по-горе по първия въпрос.
По изложените съображения касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 117 от 29.03.17г.,постановено по в.гр.дело № 234/16г.на Хасковския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.