3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 198
София, 08.03.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на пети март през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 4658 по описа за 2018 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Кметство Баня срещу решение № 4037 от 31.08.18г. по в.гр.дело № 582/18г.на Благоевградския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 2302/20.04.18г.на Районен съд – [населено място] по гр.дело № 1566/17г.С него са уважени обективно съединените искове за защита срещу незаконно уволнение с правно основание чл.344 ал.1 т.1,т.2 и т.3 КТ, предявени от Г. И. Б..
Жалбоподателят поддържа,че е налице основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване по следните въпроси: 1.Допустимо ли е при доказване от страна на ответника- работодател на основанията за налагане на наказание на работник – дисциплинарно уволнение да бъдат ангажирани и други доказателства, находящи се извън трудовото досие ; 2.Какъв следва да бъде обема на мотиви на заповед за прекратяване на трудово правоотношение – следва ли да бъдат кратки,точни и ясни или да имат обстоятелствен характер.
В отговор по чл.287 ГПК ответникът по жалбата Г. И. Б. чрез адв.Н. Т. счита, че не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационен контрол.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение, като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК, приема за установено следното:
С обжалваното решение въззивният съд е приел,че заповед № 13 от 26.09.17г.на Кметство [населено място], с която е прекратено трудовото правоотношение на Г. Б., на длъжност „общ работник”,на основание чл.330 ал.2 т.6 КТ – поради наложено дисциплинарно уволнение за това,че преждевременно е напуснал работа на 12.09.17г. и за ненавременно явяване на работа на 15.09.17г.и системни нарушения на трудовата дисциплина, е незаконосъобразна.Изложени са съображения,че заповедта не е мотивирана в съответствие с изискванията на чл.195 ал.1 КТ,както и че не е доказано с допустими доказателства по ГПК нито по-ранното напускане на работа, нито закъснението за работа на посочените в уволнителната заповед дати.
Не е налице основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване – разрешен правен въпрос от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.Правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона,когато разглеждането му допринася за промяна поради неточно тълкуване на съдебна практика,или за осъвременяване тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото,когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.Настоящият случай не е такъв.По въпроса относно съдържанието на заповедта за дисциплинарно наказание с оглед изискванията на чл.195 ал.1 КТ има трайно установена практика на ВКС, която непротиворечиво приема, че разпоредбата на чл. 195, ал. 1 КТ по императивен начин установява необходимото съдържание на заповедта за дисциплинарно наказание. Актът на работодателя трябва да съдържа данни за нарушителя, наложеното наказание и законния текст, въз основа на който се налага, описание на нарушението и времето на извършването му. За да се гарантира възможността за ефективна защита срещу уволнението, нарушението трябва да е описано по начин, указващ ясно в какво е обвинен уволненият работник или служител. / решение № 92 от 16.03.11г.по гр.дело № 910/10г.на ІІІ г.о., решение № 393 от 7.10.11г.по гр.дело № 1670/10г.на ІV г.о.; решение № 642 от 12.10.10г.по гр.дело № 1208/09г.на ІV г.о. и др./
По въпроса за допустимите доказателствени средства за установяване на дисциплинарно нарушение Върховният касационен съд се е произнесъл с решение № 68 от 03.05.2012 г. по гр.д. № 1808/2010 г. на Четвърто гражданско отделение и решение № 94 от 30.05.13г.по гр.дело № 646/12г.на ІV г.о.,с които е дадено разяснение,че в производството по чл.344, ал.1, т.1 КТ – трудов спор за законността на извършено от работодателя уволнение, в тежест на ответника е да установи, че е упражнил законно извънсъдебно потестативното си право да прекрати едностранно трудовото правоотношение. Когато предмет на делото е спор относно законността на наложено дисциплинарно наказание и ищецът оспорва, че е извършил дисциплинарната простъпка, в тежест на работодателя е да установи, че описаното в заповедта дисциплинарно наказание е извършено от работника.За установяване на дисциплинарното нарушение са допустими всички доказателствени средства. За да докаже факта на извършеното действие, явяващо се в разрез с изискванията за спазване на трудовата дисциплина или осъщественото от работника неправомерно бездействие, работодателят може да поиска разпит на свидетели, да представи писмени доказателства, изслушване на експертиза и пр. доказателствени средства в зависимост от характера на нарушението.
Обжалваното решение не се разминава по правни изводи с тази практика.
Преценката на доказателствата,въз основа на които решаващият съд е формирал вътрешното си убеждение за това,че вмененото на работника дисциплинарно нарушение не е доказано, може да доведе до необоснованост на изводите му, която не е основание за допускане на касационно обжалване,а подлежи на проверка по реда на чл.281 т.3 ГПК.
По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че не следва да допуска касационно обжалване на въззивното решение.
С оглед изхода на производството по чл.288 ГПК жалбоподателят следва да заплати на ответника по жалбата направените пред тази инстанция разноски в размер на 500 лв съгласно представения списък по чл.80 ГПК.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 4037 от 31.08.18г.,постановено по гр.дело № 582/18г.на Благоевградския окръжен съд.
ОСЪЖДА Кметство с Баня общ.Р. да заплати на Г. И. Б.,ЕГН [ЕГН], с адрес: [населено място], общ.Р., сумата 500 лв / петстотин/ разноски за ВКС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.