4
O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 488
София, 16.10.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание от десети октомври две хиляди и седемнадесета година , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
изслуша докладваното от съдия Бояджиева ч. гр. дело № 3666/ 2017 г. и за да се произнесе, взема предвид следното:
Производството е по чл. 278, ал. 1 вр чл. 95, ал.5 ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 15096/08.09.2017 г. на К. И. Б., от [населено място], срещу определение от 10.08.2017 г. на Софийския апелативен съд по ч.гр.д. № 4500/2015 г. С това определение е оставено без уважение повторно искане на жалбоподателя за предоставяне на правна помощ във връзка с негова частна касационна жалба вх. № 5246/11.04.2016 г.
Жалбоподателят иска отмяна на атакуваното определение като постановено от пристрастен съдебен състав и неотговарящо на обективната истина досежно факта на притежавано недвижимо имущество.
Съставът на ВКС, IV- то г.о., като съобрази данните по делото, намира частната жалба за допустима като подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съгласно чл. 274, ал.1, т. 2 вр. чл.95, ал.5 ГПК съдебен акт на апелативен съд.
Разгледана по същество същата е основателна.
За да откаже предоставянето на правна помощ във връзка с подадената частна касационна жалба, апелативният състав, на базата на служебна справка в имотния регистър, е приел, че молителят притежава недвижимо имущество, както и води дела по имуществени спорове, следователно разполага с достатъчно средства, чрез които може да си осигури платена правна помощ за изготвяне на изложение на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК и приподписване от адвокат. Приел е още, че искането се явява второ подред като разлика в гражданското и имуществено състояние на молителя за времето между двете искания не е настъпило.
Фактическите и правни констатации на апелативния съд не се споделят от състава на ВКС, IV- то г.о. поради следните съображения:
С определение № 3179 от 13.11.2015 г. по ч.гр.д. № 4500/2015 г., по жалбата на К. Б., Софийският апелативен съд е потвърдил определение от 29.09.2015 г. на Софийския окръжен съд по гр.д. № 798/2014 г. , с което исковата му молба от 28.10.2014 г., с която предявени срещу ВКС искове за обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, настъпили по твърдения на ищеца от определение №751 от 17.10.2014 г. по ч.гр.д. № 4996 /2014 г., е върната заради неотстранени в дадения срок нередовности, включително за непредставяне на искова молба без обидни изрази и квалификации.
Срещу определението на апелативния съд е подадена частна касационна жалба вх. № 5246 / 11.04.2016 г., която е оставена без движение от съдията-докладчик с разпореждане от 12.04.2016 г. до представяне в едноседмичен срок на изложение на основанията за допускане на касационното обжалване и приподписването и от адвокат. С молба вх. № 7169/ 17.05.2016 г. Б. е поискал предоставяне на правна помощ за изпълнение на указанията. С разпореждане от 06.06.2016 г. съдията докладчик му е дал указания да представи частна касационна жалба, написана на допустим ( необиден) език и доказателства за семейно, имуществено и здравословно състояние, в противен случай жалбата ще бъде върната. Указанията не са изпълнени от Б.. С разпореждане от 10.10.2016 г. , поправено по реда на реда на чл. 247 ГПК с определение № 53 от 09.01.2017 г., искането по чл. 95 ГПК е оставено от апелативния съд без уважение. Срещу това определение Б. е подал частна жалба пред ВКС като е образувано ч.гр.д. № 4655/ 2016 г. и с определение №78 от 24.04.2017 г. състав на I-во г.о. е потвърдил този отказ с мотива, че след като ищецът не е представил доказателства за обстоятелствата по чл. 23, ал. 3, т.1- т.7 ЗПрП, то искането му остава неоснователно и недоказано, и делото е върнато за администриране на частната касационна жалба срещу определението .
С разпореждане от 11. 05. 20917 г. по ч.гр.д. № 4500/2015 г. докладчикът е дал нови указания за приподписване и изложение по частната касационна жалба. Срещу него Б. е подал частна жалба до ВКС, в което отново е поискано предоставяне на правна помощ по касационната жалба. С разпореждане от 26.01.2017 г., с оглед новото повторно искане по чл. 95 ГПК, му е указано да представи доказателства за обстоятелствата по чл. 23, ал. 3 ЗПрП, които са изрично и изчерпателно изброени в мотивите на разпореждането, така както са посочени в самия закон от т.1 до т. 7. На 07.07.2017 г. Б. представя декларация за материално и гражданско състояние, решение на Т. , справка за доход от НОИ, нотариално заверена декларация за избран режим на разделност в имуществените отношения с оглед предстоящето сключване на 21.09.2016 г. на граждански брак.
Видно от приложените от Б. доказателства, както и от служебно извършената от САС справка по партидата на молителя в имотния регистър, Б. е семеен – в граждански брак от 21.09.2016 г., хронично болен, инвалид , с месечен доход от инвалидна пенсия 185 лв., не издържа непълнолетни деца, не получава наеми, притежава дял в О., което не реализира търговска дейност, притежава в съсобственост с Т. Ц. Б. , негова съпруга, апартамент от 108.57 кв. м в [населено място], както и в индивидуална собственост вилна сграда от 44 кв. м в района на Д., [населено място], която е ипотекирана и възбранена, а също е и предмет на вписана искова молба, по която Б. е ответник. Доходите на съпругата му са ирелевантни при така избрания режим на разделност на имуществени отношения.
При така установените факти относно имущественото и гражданско състояние на лицето, може да се направи обоснован извод, че то притежава средства за заплащане на адвокатско възнаграждение досежно частната касационна жалба. Не са и налице визираните в чл. 24, т.1-т.3 ЗПрП ограничения.
Неправилен е изводът на апелативния съд, че след като лицето притежава недвижими имоти и води имуществени спорове, то то може да си осигури, и то в един бъдещ момент, средства от тях. Идеята на законодателя заложена в чл. 23 ЗПрП не е да бъде принуждавана страната да отчуждава или предоставя временно възмездно своето имущество, за да получи достъп до специализирана и задължителна с оглед изискванията на ГПК правна помощ за касационното обжалване, защото това противоречи на идеята за достъп до правосъдие залегнала в конституционно признатото и гарантирано право на защита пред съд.
Обжалваното определение като незаконосъобразно, следва да бъде отменено, поради което Върховният касационен съд на РБ, състав на IV- то г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение от 10.08.2017 г. на Софийския апелативен съд по ч.гр.д. № 4500/2015 г.
ПРЕДОСТАВЯ ПРАВНА ПОМОЩ на К. И. Б. от [населено място] изразяваща се в изготвяне на изложение на основанията по чл. 280,ал. 1 за допускане на касационното обжалване и приподписване от адвокат по негова частна касационна жалба вх. № 5246/11.04.2016 г.
Връща делото на Софийския апелативен съд за продължаване на съдопроизводствените действия по определяне и назначаване на адвокат от НРПП.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
: