O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 286
гр. София, 20.06.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание от тридесет и първи май две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
изслуша докладваното от съдия Бояджиева ч. гр. дело № 1933 /2018 г., и за да се произнесе, взема предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба вх. № 4413/ 18.04.2018 г. на И. Л. И., чрез адв. З. П., срещу определение № 482 от 10.04.2018 г. на Русенския окръжен съд по ч.гр.д. № 197/ 2018 г. за потвърждаване на разпореждане № 1618 от 26.02.2018 г. на Русенския районен съд по гр.д. № 94/2017 г., с което е върната при условията на чл. 129, ал. 3 ГПК искова молба.
Иска се отмяна на обжалваното определение като се твърди, че касаторът–ищец е изпълнил в първоинстанционното производство своевременно всички указания на съда по нередовностите на исковата молба. Поддържа се, че окръжният съд в нарушение на процесуалните правила е допълнил липсващите в първоинстанционния акт мотиви, като е приел, че стойността на ревандикираните движими вещи е останала непосочена. Твърди се още, че индивидуализацията на движимите вещи може да се извърши в съдебно заседание след назначаване на експертиза. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване се поставят два процесуално- правни въпроса с позоваване съответно на чл. 280, ал.1, т. 3 и т. 1 ГПК, без за последното да се посочва практика на ВКС, с която актът на въззивния съд влиза в противоречие.
Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване, като преграждащ и по аргумент от чл. 280, ал. 3, т.1 ГПК като постановен в производство по съединен иск с цена над 5000 лв., въззивен съдебен акт, така допустима.
По въпроса за наличието на предпоставките по чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационното обжалване, съставът на ВКС, IV –г.о., съобразява и намира следното:
Производството по гр.д. № 94/2017 г. по описа на Русенския районен съд е образувано по исковата молба на И. Л. И. срещу М. Е. Б. за осъждане на последната да „ възстанови“ собствени на ищеца движими вещи по приложен списък, без да са посочени стойност и отличителни белези и без да се твърди, че са погинали и разпоредени от ответницата, а също за осъждането и да му върне сумата от 50000 лв., които бил и дал, но без да се сочи основанието за това. С разпореждане, връчено първо на ищеца, а след това, на 16.11.2017г., и на назначения служебен адвокат, съдът е указал на страната да се индивидуализират вещите, предмет на спора, да се посочи стойността им, а също да се изложат твърдения за това кога и при какви условия е била предоставена процесната сума. Срокът за изпълнение на указанията е бил продължен по молба на адвоката. С молба от 28.11.2017 г. е представен отново списък на движимите вещи като е посочена стойността им, но не и индивидуализиращите ги белези, а за паричната сума е уточнено, че е дадена на ответницата наведнъж ( след получаване на капаро по продажба на собствения на ищеца апартамент) за закупуване на строителни материали за построяване на сграда. Районният съд след като още веднъж с разпореждане от 15.01.2018 г., връчено на адвоката на 22.01.2018 г., е дал възможност на ищеца да поправи нередовната искова молба, с разпореждане от 26.02.2018 г. я е върнал, приемайки, че указанията му са останали неизпълнени.
За да потвърди първоинстанционното разпореждане за връщане и прекратяване на производството, в обжалваното сега определение, съставът на Русенския окръжен съд след собствен анализ на исковата молба и нейните нередовности, на указанията на съда и на изпълнението им от страната, е достигнал до извод, че въпреки многократно даваната възможност нередовностите са останали неотстранени. Приел, че указанията на съда са били ясни и конкретни, и въпреки това движимите вещи са останали неиндивидуализирани, не е посочена стойността им, допълнително представеният списък на вещи съдържа зачерквания, а и липсва изложение на обстоятелствата, от които произтича правото да се иска връщане на дадената парична сума.
При този предмет на делото и тези мотиви на въззивния съд, първият от поставените въпроси за това може ли при липса на мотиви в определението на първоинстанционния съд за прекратяване на делото въззивният съд да ги тълкува и допълва в своето определение, за който е наведено специалното основанието по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК, не се явява обуславящ изхода на делото по смисъла на т.1 ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС. Този въпрос е изцяло по правилността на атакувания съдебен акт. С него ВКС може да се занимава едва след допускане на касационното обжалване във фазата по същество за проверка валидността, допустимостта и правилността на въззивното определение. Отделно от това въпросът е изтъкнат в контекста на несъществуващи по делото обстоятелства, защото видно от разпореждането на районния съд за връщане на исковата молба, същото е мотивирано – неизпълнение на дадените указания в дадения срок. Извеждането от касатора на въпрос, който не е обуславящ е достатъчно основание по него да не се допусне касационно обжалване. И това е така защото въпросът, по който съдът се е произнесъл, играе ролята на обща предпоставка по смисъла на ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС, която само в кумулативна даденост с поне една от специалните предпоставки по чл. 280, ал.1 т.1-т.3 ГПК е годна да обоснове допускане до касационна проверка при уреденото като селективно касационно производство.
Вторият въпрос, за това може ли индивидуализацията на спорните движими вещи да се извърши в съдебно заседание след назначаване на експертиза, за който се твърди противоречие с тълкувателна практика на ВКС е обуславящ, тъй като един от мотивите на въззивния съд е приетото от него, че вещите са останали неиндивидуализирани, което е недостатък на исковата молба.Не е налице обаче наведената специална предпоставка по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК, респективно по въпроса касационно обжалване не може да се допусне. Касаторът не сочи конкретната практика на ВКС, за която приема, че обжалваното определение влиза в противоречие, а на настоящия състав не е известна практика от ранга на ТР или ППВС по поставения въпрос. В тежест на касатора е да посочи практиката на ВКС извън тази съдържаща се в тълкувателни решения и постановления когато изтъква противоречие с нея като специално основание за допускане на касационното обжалване.
Независимо от липсата на наведените от касатора предпоставки по чл. 280, ал 1 ГПК , касационно обжалване следва да се допусне служебно на основание чл. 280, ал. 2, предл. 2-ро ГПК поради наличие на вероятност за недопустимост на обжалваното въззивно определение.
По съществото на частната касационна жалба- същата се явява основателна.
С исковата молба, ищецът освен „ възстановяване“ на вещи, претендира от ответницата връщане на сумата от 50000 лв., която и бил дал наведнъж за закупуване на строителни материали. Независимо, че не се сочат обстоятелствата, позволяващи индивидуализация на иска откъм основание, може да се направи извод, че искът е един и облигационен, така неговата цена съвпада с търсената от ищеца сума съгл. чл. 69, ал. 1 , т. 1 ГПК . Съгласно чл. 104, т.4 ГПК исковете за вземания с цена над 25000 лв., са родово подсъдни на окръжен съд като първа инстанция, а съгл. чл. 104, т.6 ГПК искове, съединени обективно в една искова молба с иск подсъден на окръжен съд, са подсъдни на последния, независимо от тяхната цена когато подлежат на разглеждане по реда на същото производство. Следователно компетентен като първа инстанция по исковете, предявени от И. И. е русенският окръжен съд, включително по преценката за редовността на исковата молба и прекратяване на производството поради неотстраняване на нередовностите и.
Възражение за липса на родова подсъдност ( л. 21, първа инстанция) е направена от служебния адвокат на ищеца, по която нито първоинстанционният, нито въззивният съд са се произнесли.
Родовата подсъдност е от категорията на абсолютните положителни процесуални предпоставки, която когато е нарушена, може да се санира и стабилизира, ако съдът не е повдигнал въпроса служебно или не е направено възражение за липса на родова подсъдност от страна по делото до приключването му ( т.с. устните състезания, за разлика от чл. 119, ал.2 ГПК ) пред въззивна инстанция. Тогава когато страна по делото е направила своевременно такова възражение и то, както е в случая, е основателно, но двете инстанции са го отхвърлили или изобщо не са се произнесли по него, каквато е настоящата хипотеза, е налице недопустим първоинстанционен акт, като недопустимостта му се е пренесла и върху потвърждаващия го въззивен акт, поглъщайки като порок неправилността на последния.
Обжалваното въззивно определение следва да бъде обезсилено, ведно с първоинстанционното определение, а делото да се върне на Русенския окръжен съд като родово компетентен по предявените искове, пред който да се образува съответно гражданско производство като първа инстанция.
Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на IV- то г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА до касационно обжалване определение № 482 от 10.04.2018 г. на Русенския окръжен съд по ч.гр.д. № 197/ 2018 г.
ОБЕЗСИЛВА определение № 482 от 10.04.2018 г. на Русенския окръжен съд по ч.гр.д. № 197/ 2018 г. и разпореждане № 1618 от 26.02.2018 г. на Русенския районен съд по гр.д. № 94/2017 г.
Делото да се изпрати на Русенския окръжен съд като родово компетентен по исковата молба на И. Л. И. за образуване на гражданско дело.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: