О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 404
София, 08.05.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК,ІV г.о.в закрито заседание на седми май през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 1581 по описа за 2019 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Столична община – район „Нови Искър” срещу решение № 625 от 28.01.19г.,постановено по в.гр.дело № 12536/18г.на Софийски градски съд, ІV –а състав.С него е потвърдено решение от 14.08.17г.по гр.дело № 8112/17г.на СРС,81 състав,с което са уважени обективно съединените искове за защита срещу незаконно уволнение с правно основание чл.344 ал.1 т.1 т.1 и т.3 КТ,предявени от Д. С. С. – И..
Със същото решение е отменено решение от 19.12.17г., постановено по реда на чл.247 ГПК, в частта, с която СРС е отказал да се произнесе по искане по чл.248 ГПК и вместо това е отхвърлено искането на СО район „Нови Искър” за изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК бланкетно е посочено основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК, без да е формулиран правен въпрос, разрешен от въззивния съд, който да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.Излагат се оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила,и за необоснованост.В самата касационна жалба също не се поставят правни въпроси, а фактически, отнасящи се до преценката на доказателствата, формирала вътрешното убеждение на съда за недоказаност на приложеното основание за уволнение.
В отговора по чл.287 ал.1 ГПК ответницата по жалбата Д. С. -И. счита,че не са налице основанията по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.По отношение на иска по чл.344 ал.1 т.3 КТ счита,че решението не подлежи на обжалване,тъй като цената му е под 5 000 лв.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение, намира,че не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационен контрол по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК.
С обжалваното решение въззивният съд е приел,че заповед № РНИ 17-РД-15-68/31.01.17г.на кмета на район „Нови Искър” ,с която е прекратено трудовото правоотношение с Д. С. –И. на основание чл.328 ал.1 т.5 КТ, считано от 1.02.17г.,е незаконосъобразна.Изложени са съображения, че от събраните по делото доказателства не е установено трайно състояние на обективна невъзможност за ищцата да изпълнява работата си.
Неоснователен е доводът на ответницата по касация,че решението в частта,с която въззивният съд се е произнесъл по иска по чл.344 ал.1 т.3 КТ вр.с чл.225 ал.1 КТ,не подлежи на обжалване. В разпоредбата на чл.280 ал.2 т.3 ГПК изрично е посочено, че въззивните решения по искове по чл.344 ал.1 т.1,т.2 и т.3 КТ подлежат на касационно обжалване. Ограничението за цената на иска под 5 000 лв се отнася до исковете за трудови възнаграждения и за обезщетения по трудово правоотношение.
В приложеното към касационната жалба изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл.284 ал.3 т.1 ГПК бланкетно са посочени хипотезите на чл.280 ал.1 т.3 ГПК,без да е формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода на делото,разрешен от въззивния съд, който да е от значение за точното прилагане на закона,както и за развитие на правото.Произнасянето на касационния съд по действителното съществуване на твърдяното субективно право или правоотношение представлява разрешаване на значимия за конкретния спор правен въпрос,изведено в чл.280 ал.1 ГПК като общо основание за допускане на касационно обжалване.Касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес.Недопустимо е съдът да извлича правните въпроси, които касаторът евентуално би имал предвид. В случая не е налице общото основание по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване, в какъвто смисъл е и даденото тълкуване в т.1 на ТР № 1/2009г.на ОСГТК на ВКС.
Въпреки това, следва да се отбележи, че по приложението на чл.328 ал.1 т.5 КТ има трайно установена съдебна практика, която е съобразена от въззивния съд при постановяване на съдебния акт.
С касационнната жалба се обжалва въззивното решение и в частта, с която е отхвърлено искането на СО –Район „Нови Искър” за изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските. В тази й част касационната жалба има характер на частна жалба, която подлежи на разглеждане по реда на чл.274 ал.3 ГПК,т.е. когато са налице предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК.Жалбоподателят не е посочил процесуален въпрос, разрешен от въззивния съд, нито някоя от хипотезите по чл.280 ал.1 т.1 – т.3 ГПК, поради което не следва да се допуска касационно обжалване на решението и в тази му част.
С оглед изхода на производството по чл.288 ГПК на ответницата по жалбата следва да се присъдят разноските за тази инстанция в размер на 500 лв,представляващи адвокатско възнаграждение.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 625 от 28.01.19г.,постановено по в.гр.дело № 12536/18г.на Софийски градски съд.
ОСЪЖДА Столична Община –район „Нови Искър” да заплати на Д. С. С. – И.,ЕГН [ЕГН], с адрес : [населено място], сумата 500 лв/петстотин/ разноски за адвокатско възнаграждение за ВКС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.