4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 505
гр.София,
24.10.2017 г.
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети и трети октомври две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател:ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като разгледа докладваното от съдията Райчева ч.гр.д. № 3993 описа за 2017 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.
Обжалвано е определение № 1199 от 18.05.2017 г., постановено по ч.гр.д. № 1006/2017 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, с което е потвърдено определение от 16.12.2016 г. по гр.д. № 3170/2015 г. по описа на Районен съд – Пловдив, с което е допуснато предварително изпълнение на постановеното по делото съдебно решение.
Жалбоподателят [фирма] със седалище в [населено място], чрез процесуалния си представител адв. М. Г., поддържа, че определение е недопустимо и неправилно като постановено в противоречие с процесуалния закон. Излагат се съображения за неправилното приложение на чл. 242, ал. 1 и ал. 2 ГПК, като се сочи, че съдът не е обосновал становището си с какво се създава опасност за интересите на ищеца и защо е наложително допускането на предварителното изпълнение на решението, като в тази насока не са налице и доказателства по делото. Претендират се разноски.
В писмен отговор ответникът по частната жалба В. И. Б. от [населено място], чрез процесуалния си представител адв. М. Б., оспорва жалбата и поддържа, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК. Претендират се разноски.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., приема за установено следното:
Касационно обжалване на определението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното въззивно определение е прието, че първоинстанционният съд е бил сезиран с молба с правно основание чл. 242, ал. 1 ГПК за издаване на изпълнителен лист, като бъде допуснато предварително изпълнение на решението по делото, с което е разгледан иск по чл. 200 КТ. Изложени са съображения, че молбата за допускане на предварително изпълнение по реда на чл. 242 ГПК не попада в хипотезата на чл. 242, ал. 1 ГПК, а в тази на чл. 242, ал. 2, т. 3 ГПК, тъй като в ал. 1 на посочения текст изрично са изброени случаите, в които съдът по силата на закона допуска предварително изпълнение на невлязло в сила решение, а исковете по чл. 200 КТ не попадат в хипотезата на тази алинея. Посочено е, че съдът може да допусне предварително изпълнение, когато от закъснението на изпълнението може да последват значителни и непоправими вреди за ищеца или самото изпълнение би станало невъзможно или значително би се затруднило, а с оглед доказателствата по делото е видно, че от претърпяната злополука ищецът не е в състояние да започне да упражнява правото си на труд, тъй като е с намалена работоспособност и не разполага с финансови възможности, а така допуснатото предварително изпълнение би спомогнало и за неговото съществуване и лечение. Съобразено е също, че първоинстанционното решение е потвърдено от въззивната инстанция, а от представените по делото доказателства се установява, че върху един от имотите на дружеството има наложена ипотека, като няма данни да е заличена, поради което събирането на вземането може да се затрудни и това да накърни правната сфера на пострадалия.
В съдържащото се в жалбата изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК се формулира процесуалноправен въпрос „Допустимо ли е предварително изпълнение на осъдително решение на първа инстанция по молба на ищеца, в което се иска алтернативно допускане на такова по чл. 242, ал. 2, т. 3 ГПК, без да се сочат и представят доказателства – т.е. достатъчно ли е да се твърди наличието на описаните в чл. 242, ал. 2, т. 3 ГПК предпоставки за допускане на предварителното изпълнение?“. В пояснение на същия поставен въпрос се пита също „Допустимо ли е алтернативно да се иска предварително изпълнение по чл. 242, ал. 1 и ал. 2 ГПК и при какви условия?“ и „Допустимо ли е без доказателства да се допуска предварително изпълнение по чл. 242, ал. 3 ГПК?“.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното определение по поставения от жалбоподателя въпрос. Съдът се е произнесъл в съотвествие с практиката на ВКС, според която молбата на страната за постановяване на определение за предварително изпълнение по правната си същност е искане съдът да се произнесе в рамките на служебните си правомощия относно предварителната изпълняемост на решението, поради което произнасянето на съда по тази молба е винаги допустимо, независимо от дадената от страната квалификация на искането й (в този смисъл и определение №393/29.06.2010 по ч.гр.д. №263/2010 на ВКС, ГК, IV г.о.). При обсъждане наличието на предпоставките по чл. 242, ал. 2, т. 3 ГПК, съдът е обсъдил наличните по делото данни за здравословното състояние на ищеца, установени в хода на съдебното дирене при разглеждането на иска, както и естеството на спорното материално правоотношение, от което произтича паричното вземане на ищеца. Тези данни са служебно известни на съда. Съобразно съдебната практика, намерила израз в определение №666/19.09.2014 по ч.гр.д. № 4154/2014 г. на ВКС, ГК, III г.о., в хипотезата на чл. 242, ал. 2, т. 3 ГПК, значителността на вредите се определя от техния размер, а непоправимостта им се свързва с необратимия характер на процесите, които те са предизвикали. Доколкото се касае за субективни категории – преценката за наличието на хипотеза по чл.242 ал.2 от ГПК е предоставена на съда, която той прави с оглед на всички конкретни факти по делото. По искане на страната, когато установи, че от закъснението на изпълнението е възможно да последват значителни и непоправими вреди за молителя – съдът допуска предварително изпълнение. Във всички случаи съдът преценя и дали вследствие на изпълнението може да се причини на ответника непоправима вреда или вреда, която не подлежи на точна парична оценка /чл.243 ал.1 от ГПК/. Въззивният съдебен състав не е изложил мотиви, които противоречат на посоченото и изразено в съдебна практика схващане по приложението на чл. 242, ал. 2, т. 3 ГПК, а напротив, анализирал е наличните по делото данни, с оглед на които е формирал извод за основателността на искането за допускане на предварително изпълнение. Поради изложеното касационно обжалване по този от въпросите на жалбоподателя не следва да се допуска с оглед липсата на визираните в чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК допълнителни основания за допускане на касационно обжалване.
Настоящия състав констатира, че направеното от жалбоподателя възражение, че не е налице произнасяне по направеното с въззивната частна жалба по гр.д.№1006/2017г. по описа на ОС Пловдив искане за спиране на допуснатото предварително изпълнение на първоинстанционното решение по реда на чл. 245, ал. 1 ГПК, е основателно. Тъй като в обжалваното определение от 18.05.2017 г., постановено по ч.гр.д. № 1006/2017 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив липсва произнасяне по това искане то в тази си част частната касационна жалбата има характер и на молба допълване на определението , с произнасяне по искането за спиране на предварителното изпълнение, в който смисъл е и постъпилата допълнителна такава до ВКС с вх.№11 323/18.10.2017г., поради което делото следва да се върне на Окръжен съд – Пловдив за произнасяне по искането по реда на чл. 245, ал. 1 ГПК.
При този изход на спора, разноски следва да се присъдят в полза на ответната страна в частното производство – В. И. Б., сторени за процесуално представителство и защита пред настоящата инстанция в поискания размер от 560 лева, съобразно представения договор за правна защита и съдействие от 04.07.2017 г.
Предвид изложените съображения съдът:
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1199 от 18.05.2017 г., постановено по ч.гр.д. № 1006/2017 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив.
ОСЪЖДА [фирма] от [населено място] да заплати на В. И. Б. от [населено място] сумата от 560 лева – разноски за процесуално представителство и защита пред касационната инстанция.
ИЗПРАЩА копия от съдържащите се в ч.гр.д.№3993/2017г. по описа на ВКС частна касационна жалба вх. №17824/07.06.2017 г. и допълнителна молба с вх.№11323/18.10.2017г на Окръжен съд – [населено място] за произнасяне по обективираното в тях искане за спиране на допуснатото предварително изпълнение на постановеното по гр.д. № 3170/2015 г. на Пловдивския районен съд съдебно решение, заедно с ч.гр.д.№1006/2017г. по описа на Окръжен съд Пловдив.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: