3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1071
София, 16.11.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на четиринадесети ноември през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 2326 по описа за 2017 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК във вр.с §74 ЗИДГПК/ДВ,бр.86/17г./
Постъпила е касационна жалба от ОУ”Х. Б.”с.Д. Г.,общ.Х. чрез адв.Д. Г. срещу решение от 94 от 13.03.17г.по в.гр.дело № 98/17г.на Хасковския окръжен съд,с което е потвърдено решение № 727 от 24.11.16г.по гр.дело № 1056/16г.на Хасковския районен съд.С него са уважени обективно съединените искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1 и т.2 КТ,предявени от С. О. Т..
В приложеното изложение се сочи като основание за допустимост на касационното обжалване визираното в чл.280 ал.1 т.1 ГПК по въпроса: следва ли изготвения протокол за подбор да бъде оспорен от работника-ищец,за да е налице необходимост от доказване законосъобразността на подбора от работодателя,или е достатъчно работникът само бланкетно да е оспорил подбора,като разрешен в противоречие с ТР № 3/12г.на ОСГК на ВКС.
В отговор по чл.287 ГПК ответницата по касационната жалба С. Т. счита,че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.Претендира за разноски.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК,приема за установено следното:
С обжалваното решение въззивният съд е приел,че заповед № 342/31.04.16г.на директора на ответната гимназия,с която е прекратено трудовото правоотношение с С. Т. от длъжността „възпитател в П. VІ и VІІІ клас”,на основание чл.328 ал.1 т.3 КТ,е незаконосъобразна. Прието е от назначената експертиза,че в ответното дружество е налице намаление на броя на учениците,което е наложило от двете полуинтернатни групи /П./ за V-VІІІ клас да се сформира една и съответно да се съкрати една от двете длъжности за възпитател.Направен е извод,че е налице приложеното основание за уволнение,но извършеният подбор е незаконосъобразен,тъй като работодателят,чиято е доказателствената тежест в процеса,не е ангажирал доказателства за фактите,дали основание на комисията по подбора да приеме,че предпочетените служители имат по-висока квалификация и работят по –добре от ищцата.
Не е налице основанието на чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допустимост на касационното обжалване.Поставеният от касатора въпрос не е разрешен в противоречие с Тълкувателно решение № 3 от 16.01.12г.на ОСГК на ВКС по т.д.№ 3/11г.В него е посочено ,че преценката на работодателя кой от служителите има по-висока квалификация и работи по-добре подлежи на съдебен контрол в производство по иск с правно основание чл.344 ал.1 т.1 КТ.Предмет на съдебната проверка е въпроса за законосъобразното упражняване на правото на подбор,респективно законосъобразното приложение на критериите,установени с разпоредбата на чл.329 ал.1 т.1 КТ.Правото на подбор е субективно материално право,което се характеризира още като преобразуващо право и се упражнява от работодателя при конкретни основания за уволнение по чл.328 ал.1 КТ – закриване на част от предприятието,съкращаване в щата или намаляване обема на работата.Решението на работодателя относно преценката на показателите за критериите по чл.329 ал.1 КТ може да бъде обективирано в различни негови актове –решение,разпореждане,заповед и др.,чиято конкретна форма е въпрос на вътрешна организация в съответното предприятие или учреждение.Критериите по чл.329 ал.1 КТ имат обективни признаци и тяхното спазване и начина на упражняване на правото на подбор и правото на уволнение,което при спор се преценява от съда.Когато преценката е обективирана в писмен документ,същият представлява писмено доказателство и при оспорване от уволнения работник или служител истинността на отразените в него обстоятелства подлежат на пълно доказване от работодателя чрез разпит на свидетели или прилагането на други доказателствени средства,с оглед установяване на действителните качества на участвалите в подбора.
В решение № 273 от 4.06.12г.по гр.д.№ 1566/10г.на ІV г.о.на ВКС,постановено по реда на чл.290 ГПК,е прието,че когато в исковата молба е въведен довод за неправилна преценка на комисията по подбора,както е в случая,работодателят следва да установи в процеса фактите,обусловили преценката на комисията. Протоколът за подбор, обективиращ преценката на комисията,бидейки частен свидетелстващ документ,съгласно чл.180 ГПК установява,че съдържащите се в него изявления са направени от подписалите го лица,но няма доказателствена сила за истинността на отразените в него обстоятелства.В тази хипотеза- при оспорени констатации на комисията по подбора,работодателят следва да проведе пълно и главно доказване на фактите,обусловили тази преценка,за което са допустими всички доказателствени средства.
Следва да се отбележи,че в исковата молба подборът не е оспорен бланкетно,а са изложени конкретни доводи от ищеца защо счита,че е незаконосъобразно извършен.
Обжалваното решение не се разминава по правните си изводи със задължителната практика,поради което не е налице основанието по чл280 ал.1 т.1 ГПК за допустимост на касационното обжалване.
С оглед изхода на производството в полза на ответницата по жалбата следва да се присъдят направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 60 лв.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 94 от 13.03.17г., постановено по в гр.дело № 98/17г.на Хасковския окръжен съд.
ОСЪЖДА ОУ”Х. Б.”с.Д. Г.,общ.Х. да заплати на С. О. Т. от [населено място],общ.Х. сумата 60 лв /шестдесет/разноски за адвокатско възнаграждение за ВКС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.