Определение №441 от 1.10.2018 по ч.пр. дело №3342/3342 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 441

гр.София,

01.10.2018 г.

Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми септември две хиляди и осемнадесета година в състав:

Председател:ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ

като разгледа докладваното от съдията Райчева ч.гр.д. № 3342 описа за 2018 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.
Обжалвано е определение 02.07.2018 г., постановено по ч.гр.д. № 306/2018 г. по описа наОС София, в частта му, с която е потвърдено определение от 27.03.2018г. по гр.д.№1126/2017г. на РС Самоков по иска за прогласяване нищожност на сделка, обективирана в нот.акт /№/ на нотариус Б.М., с район на действие РС С..
Частният жалбоподател – Ц. И. С., чрез процесуалния си представител адв. Т., поддържа, че определението на въззивния съд е неправилно в обжалваната му част поради нарушения на материалния и процесуалния закон и сочи, че касационно обжалване следва да се допусне по поставените в изложението въпроси.
В писмен отговор ответниците – С. И. С. и Ц. И. С., чрез процесуалния си представител адв. В., оспорват жалбата и поддържат, че касационно обжалване на въззивното определение не следва да се допуска.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., приема за установено следното:
Касационно обжалване на определението на въззивния съд следва да се допусне.
Производството пред първоинстанционния съд е започнало по искова молба на Ц. И. срещу С. И. и Ц. И., с която са предявени обективно и субективно съединени няколко иска, от които и такъв за прогласяване нищожност на сделка, обективирана в нот.акт/ №/ на нотариус Б.М., с район на действие РС С.. Този иск ищцата е продължила да поддържа и с уточняваща молба от 15.12.2017г.
С определение от 27.03.2018г. по гр.д.№ 1126/2017г. РС Самоков е прекратил производството по иска за нищожност на сделка, обективирана в нот.акт /№/ на нотариус Б.М., като е счел, че същият е предявен за първи път едва с уточняващата молба от 15.12.2017г.
Това определение е било обжалвано с частна жалба на 11.04.2018г. и въззивният съд с обжалваното определение е потвърдил прекратителното определение. Изложени са съображения за това, че с молбата от 15.12.2017г. ищцата не е направила уточнение на иска си, а е предявила нов такъв, което й процесуално действие е недопустимо, поради което е счел , че първоинстанционният съд законосъобразно е прекратил производството по иска за нищожност на сделка, обективирана в нот.акт /№/ на нотариус Б.М. и е потвърдил определението му.
В приложено към частната жалба, изложение по чл. 284, ал. 3 ГПК се поддържа, че с определението е даден отговор на процесуалноправни въпроси от значение за спора:
1/ „Може ли да бъде квалифицирано като нов иск направеното по указания на съда уточнение на иска?“
2/ „Ограничен ли е ищецът от зададените от самия него рамки на правния спор и може ли да ги променя с уточняваща молба?“
3/ „Може ли да се приеме, че с молба за уточняване на иска следва да се смята за поправена исковата молба съгласно чл.129, ал.5 ГПК?“
Настоящият съдебен състав намира, че следва да се допусне касационно обжалване по поставения от жалбоподателя въпрос „Може ли да се приеме, че с молба за уточняване на иска следва да се смята за поправена исковата молба съгласно чл.129, ал.5 ГПК?“, тъй като същият е разрешен в противоречие с практиката на ВКС. Останалите два въпроса не съставляват основание за допускане на касационно обжалване, тъй като същите не са обусловили решаващите изводи на съда за недопустимост на производството.
Въззивният съд е разрешил поставени за разглеждане въпрос в противоречие с практиката на В., според която и предвид разпоредбата на чл.129, ал.5 ГПК поправената искова молба се смята за редовна от деня на подаването й. Приема се, че всяка неяснота относно основанието на иска – липсата на правопораждащи юридически факти, както и неясните и противоречиви твърдения относно фактите, обуславящи основанието на ищеца да твърди, че е носител на защитаваното субективно материално право, съставлява нередовност на исковата молба по чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК, както и че противоречие между обстоятелствена част и петитум или обстоятелствена част и посочен ответник, са друг вид нередовности на исковата молба, но не и единствените, поради които съдът следва и е длъжен да процедира по реда на чл. 129, ал. 1 ГПК и да изиска от ищеца да изясни какъв е предметът на иска му, с последващата санкция при неизпълнение/ в този смисъл т. 5 от ТР № 1/09.11.2013 г. на ОСГК на ВКС/. Само ако при изтичане на срока, а и към момента на постановяване на обжалваното разпореждане, нито един от посочените по-горе пороци на исковата молба не е бил поправен, исковата молба може да се върне като нередовна /чл.129, ал.3 ГПК/ и производството по нея прекратено.
Въз основа на горното по съществото на делото настоящият състав на IV г.о. намира следното:
Частната жалба е основателна.
С оглед дадения отговор на въпроса, послужил като основание за допускане на касационното обжалване , следва да се приеме, че съдът е следвало да продължи съдопроизводствените действия и по иска за прогласяване нищожност на сделка, обективирана в нот.акт/ №/ на нотариус Б.М., с район на действие РС С.. Същият е бил надлежно предявен още с първоначалната искова молба и с уточняващата молба от 15.12.2017г. категорично е поддържан. Исковата молба по отношение на така предявения иск не е била нередовна по смисъла на чл.129, ал.2 ГПК, във вр. с чл.127, ал.1 е чл.128 ГПК и първоинстанционният съд неправилно е прекратил производството по него, а съответно въззивният съд, с обжалваното определение незаконосъобразно е потвърдил същото. Ищцата Ц. И., видно от съдържанието на исковата молба и уточняващата такава, е предявила иск срещу С. И. и Ц. И. за прогласяване нищожност на продажба, сключена между М. И. / праводателка на ищцата/ и С. И., на недвижим имот , находящ се в [населено място], като привидна и по този иск съдът дължи произнасяне, тъй като е недлежно сезиран.
По изложените съображения обжалваното определение следва да бъде отменено и делото да се върне на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по предявения иск.
Предвид изложените съображения съдът:
О п р е д е л и :

ДОПУСКА касационно обжалване на определение 02.07.2018 г., постановено по ч.гр.д. № 306/2018 г. по описа на ОС София, в частта му, с която е потвърдено определение от 27.03.2018г. по гр.д.№1126/2017г. на РС Самоков по иска за прогласяване нищожност на сделка, обективирана в нот.акт /№/ на нотариус Б.М., с район на действие РС С..

ОТМЕНЯ определение 02.07.2018 г., постановено по ч.гр.д. № 306/2018 г. по описа на ОС София, в частта му, с която е потвърдено определение от 27.03.2018г. по гр.д.№1126/2017г. на РС Самоков по иска за прогласяване нищожност на сделка, обективирана в нот.акт /№/ на нотариус Б.М., с район на действие РС С..

ВРЪЩА делото на Районен съд Самоков за продължаване съдопроизводствените действия по иска на Ц. И. С. срещу С. И. С. и Ц. И. С., за прогласяване нищожност на сделка, обективирана в нот.акт /№/ на нотариус Б.М., с район на действие РС С..
.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top